Патрик Ротфус - Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 2

стресна Карсерет. Възползвах се от това и нанесох бърз удар със „засяване на ечемик“, като

кокалчетата ми се забиха здраво в месото на бицепса ѝ.

Ударът не беше силен. Бях твърде близо за това. Но ако бях успял да ударя както трябва

нерва, ръката ѝ щеше да се вдърви. Това не само щеше да отслаби лявата ѝ страна, но и да

направи по-трудни всички движения на кетан, които изискват две ръце. Подобно

предимство беше значително.

Тъй като все още бях твърде близо, след „засяване на ечемик“ незабавно направих

„обръщане на воденичен камък“, с което я блъснах рязко и силно, за да загуби равновесие.

Успях да я ударя с две ръце и дори да я избутам с десетина сантиметра назад, но тя изобщо

не загуби баланс.

След това видях очите ѝ. И преди мислех, че е вбесена, но това не беше нищо в сравнение

със сега. Бях успял наистина да я ударя. Не само веднъж, а два пъти. Варварин с по-малко от

два месеца обучение я бе ударил два пъти пред очите на всички от училището.

Не мога да опиша как изглеждаше. А дори и да бях в състояние, едва ли бихте успели да

си я представите наистина, тъй като лицето ѝ продължаваше да е все така безизразно.

Вместо това нека ви кажа следното — никога, през целия си живот, не съм виждал някой

толкова вбесен. Нито Амброуз, нито Хеме или Дена, когато бях критикувал песента ѝ. Нито

пък маера, когато му се бях противопоставил. Тяхната ярост беше като бледа свещ в

сравнение с пещта, която бушуваше в очите на Карсерет.

Но дори и разгневена, тя се владееше напълно. Не се нахвърли върху ми, нито пък ми се

озъби. Пазеше думите си вътре в себе си и ги използваше като гориво.

Не можех да спечеля тази битка, но ръцете ми, тренирани от стотиците часове

упражнения, се задвижиха автоматично, за да се възползват от близостта ѝ. Пристъпих

напред и се опитах да я сграбча в „гръмотевица нагоре“. Тя протегна ръце и отби атаката ми.

След това направи с крак „моряк на дока.“

Не мисля, че очакваше да ме удари. Един по-компетентен противник щеше да избегне

удара или да го блокира. Но положението на краката ми беше погрешно и равновесието ми

не беше добро. Затова бях бавен и кракът ѝ ме уцели в корема и ме натисна .

„Моряк на дока“ не е бърз ритник, предназначен да троши кости. Това е ритник, който

изкарва противника от равновесие. Тъй като аз вече бях загубил равновесие, той направо ме

събори. Приземих се по гръб със силно раздрусване и след това се претърколих, размахвайки

крайници.

Някой би казал, че след такова лошо падане ще съм твърде зашеметен, за да се изправя на

крака и да продължа да се бия. Други пък биха сметнали, че като цяло падането е неприятно,

но аз със сигурност съм се изправял и след по-лоши падания.

Лично аз мисля, че границата между това да бъдеш зашеметен и да бъдеш мъдър

понякога е много тънка. Ще оставя на вас да решите колко тънка е тя.

127.

Гняв

— Какво си мислеше? — попита ме Темпи. Разочарование. Жестоко порицание. —

Какъв глупак трябва да си, за да оставиш меча си?

— Тя първа хвърли своя меч! — възразих аз.

— Само за да те подмами — натърти Темпи. — Това беше капан.

Пристегнах ножницата на меча си така, че дръжката му да стърчи над рамото ми. След

като загубих, нямаше кой знае какви церемонии. Магуин просто ми върна меча и

утешително ме потупа по ръката.

Наблюдавах как тълпата бавно се разотива и направих жест за учтиво недоверие към

Темпи.

— Трябваше ли да задържа своя меч, когато Карсерет беше невъоръжена?

— Да! Тя е пет пъти по-добър воин от теб! Ако беше задържал меча си, може би щеше да

имаш шанс!

— Темпи е прав. — Чух гласа на Шехин зад гърба си. — Да познаваш врага си е да

следваш летхани. Когато битката е неизбежна, умният воин се възползва от всяко възможно

предимство.

Обърнах се и видях, че тя се приближава по пътеката. До нея крачеше Пенте.

Направих жест за учтива убеденост .

— Ако бях задържал меча си и бях спечелил, хората щяха да помислят, че Карсерет е

глупачка, и щяха да възнегодуват, че съм спечелил ранг, който не заслужавам. А ако бях

задържал меча и бях загубил, това щеше да е унизително. И двете възможности нямаше да ми

се отразят добре. — Погледът ми се местеше между Шехин и Темпи. — Прав ли съм за това?

— Прав си — отвърна Шехин. — Но и Темпи е прав.

— Целта винаги трябва да бъде победата — добави приятелят ми. Твърдост.

Шехин се обърна с лице към него.

— Успехът е ключът — каза тя. — Победата невинаги е необходима, за да успееш.

Темпи направи жест за почтително несъгласие и отвори уста да ѝ отговори, но Пенте го

изпревари:

— Квоте, нарани ли се при падането?

— Не много — отвърнах аз и предпазливо раздвижих раменете си, — може би имам

няколко натъртвания.

— Имаш ли нещо, с което да ги намажеш?

Поклатих глава.

— Имам някои неща у дома. — Тя пристъпи напред и ме хвана за ръката. — Да оставим

тези двамата да обсъждат летхани. Някой трябва да се погрижи за раните ти.

Хвана ръката ми с лявата си ръка и така думите ѝ се оказаха необичайно лишени от

всякаква емоционална окраска.

— Разбира се — след известно време отвърна Шехин, а Темпи побърза да направи жест

за съгласие .

Но Пенте вече ме беше повела решително надолу по хълма.

Вървяхме към петстотин метра и тя леко стискаше ръката ми.

Накрая заговори на атурански с лек акцент.

— Толкова лошо ли си наранен, че да имаш нужда от мехлем? — попита тя.

— Всъщност не — признах аз.

— Така си и мислех — заяви тя. — Но когато загубя битка, обикновено не обичам хората

да ми казват как съм я загубила. — На устните ѝ проблесна лека потайна усмивка.

Усмихнах ѝ се в отговор.

Продължихме да вървим и Пенте умело ме водеше за ръка през една горичка, после

нагоре по стръмна пътека, издълбана в малка скала. Накрая стигнахме до усамотена

долчинка, покрита с килим от цъфнали между тревата цветя папавлер. Техните широки

кървавочервени венчелистчета бяха с почти същия цвят като червените дрехи на Пенте.

— Вашет ми каза, че варварите имат странни ритуали за правене на любов — подхвана

тя. — Обясни ми, че ако искам да си легна с теб, трябва да те отведа на място, където има

цветя. — Махна наоколо. — Това са най-хубавите, които успях да открия през този сезон.

Вдигна очаквателно поглед към мен.

— А — рекох аз, — струва ми се, че Вашет си е направила малка шега с теб или може би

с мен. — Пенте се намръщи и аз побързах да продължа: — Но е вярно, че варварите имат

много ритуали, които водят до правенето на любов. Там нещата са малко по-сложни.