Патрик Ротфус - Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 2

обвързване. След това, когато той се приближи достатъчно, за да нанесе удар, аз счупих

желязото между пръстите си. Мечът му се строши със звука на счупена камбана и парчетата

от него се посипаха върху земята, изчезвайки в тъмната трева.

Тим беше по-опитен от мен, по-силен и ръцете му бяха по-дълги. Макар и отровен, той

пак се представи добре. Беше ми нужна почти половин минута, преди да успея да се

промъкна покрай защитата му с „любовник излиза през прозореца“ и да отрежа ръката му

при китката.

Той падна на колене, нададе дрезгав вой и се вкопчи в остатъка от ръката си. Битката не

продължи дълго, но всяка секунда беше от жизненоважно значение, тъй като останалите

щяха да се пръснат из гората.

Забързах се в посоката, в която бях видял да се отправя с олюляване една от тъмните

фигури. Не бях достатъчно предпазлив, затова, когато Алег ми се нахвърли от сянката на

едно дърво, ме свари неподготвен. Той нямаше меч, а само малък нож, който просветна на

лунната светлина, когато той се втурна към мен. Но ножът е достатъчен, за да убиеш човек.

Той ме намушка в корема, докато се търкаляхме по земята. Ударих се отстрани по главата в

един корен и усетих вкуса на кръв.

Успях да се изправя на крака преди него и прерязах ахилесовото му сухожилие. След това

го наръгах в корема и го оставих да лежи на земята и да псува, докато подгоних останалите.

Притиснах здраво корема си с една ръка. Знаех, че болката скоро ще ме връхлети и че след

това няма да живея много време.

* * *

Беше дълга нощ и няма да ви занимавам с повече подробности за нея. Открих останалите,

докато те се опитваха да избягат в гората. Ан беше счупила крака си по време на

безразсъдното си бягство, а Тим беше изминал почти цял километър въпреки загубата на

ръката си и раната в гърдите. Те крещяха, псуваха и молеха за милост, докато ги преследвах

из гората, но нищо от онова, което казваха, не можеше да ме умилостиви.

Беше ужасна нощ, но открих всички. В постъпката ми нямаше чест и слава, но имаше

кръв и някакъв вид справедливост. Накрая довлякох телата им обратно.

* * *

Върнах се в палатката, когато небето започваше да се оцветява в познатия син цвят.

Няколко сантиметра под пъпа си усещах линия от остра пареща болка и по неприятното

подръпване, което чувствах, докато се движех, разбрах, че засъхналата кръв беше залепила

ризата ми към раната. Опитах се, доколкото можах, да не обръщам внимание на това

усещане, защото знаех, че няма да мога да се погрижа за себе си с треперещите си ръце,

докато не стане достатъчно светло, че да виждам добре. Щеше да се наложи да изчакам

зората, за да проверя колко зле съм ранен.

Опитах се да не обръщам внимание на онова, което знаех от работата си в Медика. Всяка

дълбока рана в корема обещаваше дълъг и болезнен път към гроба. Един опитен медик с

подходящото оборудване би могъл да стори нещо, но едва ли бих могъл да съм по-далеч от

цивилизацията, отколкото бях в момента. Със същия успех можех да се надявам да получа и

парче от луната.

Избърсах меча си, седнах във влажната трева пред палатката и започнах да мисля.

132.

Прекъснатият кръг

Работех в продължение на повече от час, когато слънцето накрая надникна над върховете

на дърветата и започна да изпарява росата от тревата. Бях намерил един плосък камък и го

използвах като импровизирана наковалня, на която да чукам една резервна подкова, за да

променя формата ѝ. Над огъня вреше котле с овес.

Тъкмо довършвах подковата, когато с крайчеца на окото си забелязах движение. Беше

Крин, която надничаше зад ъгъла на фургона. Предположих, че се е събудила от звука на

желязото, което чуках.

— О, господи. — Тя закри устата си с ръка и направи няколко несигурни крачки иззад

фургона. — Ти си ги убил.

— Да — простичко отвърнах аз и гласът ми прозвуча мъртвешки в ушите ми.

Очите на Крин огледаха тялото ми от горе до долу и се втренчиха в разкъсаната ми и

окървавена риза.

— Ти… — Гласът ѝ заседна в гърлото и тя преглътна. — Ти добре ли си?

Кимнах мълчаливо. Когато накрая събрах кураж, за да огледам раната си, открих, че

наметалото на Фелуриан беше спасило живота ми. Вместо да ме изкорми, ножът на Алег

беше направил само дълга и плитка драскотина по корема ми. Освен това беше съсипал и

една хубава риза, но като се имаше предвид всичко, което се бе случило, едва ли можех да

съжалявам за това.

Огледах подковата, след което използвах влажен кожен ремък, за да я завържа здраво към

края на един дълъг прав клон. Свалих котлето с овес от огъня и хвърлих подковата в жарта.

След като се посъвзе от шока, Крин бавно се приближи, като гледаше към редицата от

тела от другата страна на огъня. Не бях направил нищо друго, освен да ги подредя в горе-

долу права линия. Гледката не беше приятна. Труповете бяха изцапани с кръв и раните им

зееха грозно. Крин ги погледна така, сякаш се страхуваше, че могат отново да се раздвижат.

— Какво правиш? — попита тя накрая.

В отговор извадих вече нагорещената подкова от жарта на огъня и се приближих до най-

близкото тяло. Беше това на Тим. Притиснах нажеженото желязо към опаката страна на

останалата му ръка. Кожата започна да пуши и съска и залепна за метала. Малко след това

отдръпнах подковата, като оставих върху бялата му кожа черен белег от изгаряне. Прекъснат

кръг. Върнах се при огъня и започнах да нагрявам желязото отново.

Крин стоеше безмълвно, твърде стресната, за да реагира нормално. Макар да

предполагам, че едва ли съществува нормална реакция на ситуация като тази. Но тя не се

разкрещя, нито побягна, както очаквах, че може би ще стори. Просто погледна прекъснатия

кръг и повтори:

— Какво правиш?

Когато накрая заговорих, гласът ми прозвуча странно в собствените ми уши.

— Всички от Едема Рух са едно семейство — обясних аз, — като затворен кръг. Няма

значение дали някои от нас са непознати за останалите, ние въпреки това сме семейство,

въпреки това сме близки. Трябва да бъдем такива, защото винаги сме чужди, където и да

отидем. Малко сме и хората ни мразят. Имаме закони, правила, които да следваме. Когато

един от нас направи нещо, което не може да бъде поправено или простено, ако е застрашил

безопасността и честта на Едема Рух, той бива убит и белязан с прекъснатия кръг, за да е

ясно, че вече не е един от нас. Рядко се налага това да се прави.

Извадих желязото от огъня и отидох при следващото тяло — това на Ото. Притиснах го

на обратната страна на дланта му и се заслушах в съскащия звук.

— Тези хора не бяха Едема Рух. Но се преструваха на такива. Правеха неща, които никой