Патрик Ротфус - Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 2

парчето изкривено дърво. — Ако не греша, това е сгъваема къща. Доста хубава при това.

— Каква е тази сгъваема къща?

— Нали знаеш как когато сгъваш парче хартия, при всяко следващо прегъване то става

по-малко? — Старецът посочил парчето изкривено дърво. — Сгъваемата къща е нещо

подобно. Само дето е къща, разбира се.

Джакс взел парчето изкривено дърво и се опитал да го изправи. Внезапно в ръцете му се

оказали две парчета дърво, които приличали на част от рамка на врата.

— Не я разгъвай тук! — извикал отшелникът. — Не искам в пещерата ми да има къща,

която да спира слънчевата светлина!

Младежът се опитал да събере отново двете парчета дърво.

— Защо не мога да я сгъна?

— Предполагам, че защото не знаеш как — отвърнал му старецът. — Предлагам първо да

решиш къде искаш да я сложиш, преди да разгънеш останалата част.

Джакс внимателно оставил парчетата дърво и взел флейтата.

— Тя също ли е специална?

Той доближил устните си до нея и изсвирил простите трели на песента на козодоя.

Хеспе се усмихна закачливо, допря позната дървена свирка до устните си и изсвири:

„Та-та дий. Та-та дий.“

Разбира се, всички знаят, че козодоят е нощна птица и се появява едва след като

слънцето се скрие. Въпреки това една дузина козодои долетели и накацали около Джакс,

като го наблюдавали с любопитство и примигвали на ярката слънчева светлина.

— Изглежда, че е нещо повече от обикновена флейта — отбелязал отшелникът.

— А кутията?

Момъкът се пресегнал и я взел. Била тъмна, студена и достатъчно малка, за да я затвори в

шепата си.

— Тя е празна.

Старецът потреперил и извърнал поглед от кутията.

— Откъде знаеш, след като не си погледнал вътре?

— Със слушане — отвърнал възрастният мъж. — Учуден съм, че и ти самият не я чуваш.

Това е най-празното нещо, което някога съм чувал. То кънти. Предназначението на кутията е

в нея да се държат разни неща.

— Предназначението на всички кутии е да се държат в тях разни неща.

— А всички флейти са предназначени да свирят музика, която да очарова — изтъкнал

старецът, — но тази флейта е нещо повече от това. Същото се отнася и за кутията.

Младежът разглеждал известно време кутията, след което и оставил внимателно и

започнал да стяга денка с трите съкровища.

— Мисля да продължавам нататък — казал той.

— Сигурен ли си, че няма да размислиш и да поостанеш месец-два? — попитал

отшелникът. — Можеш да се научиш да слушаш малко по-внимателно. Слушането е полезно

нещо.

— Ти ме накара да се замисля за някои неща — отвърнал Джакс. — И ми се струва, че си

прав — не трябва да гоня луната. Трябва да я накарам сама да дойде при мен.

— Аз не казах точно това — промъмрил старецът, но го казал с примирен тон.

Тъй като бил умел слушател, той знаел, че думите му не са чути.

На следващата сутрин момъкът потеглил отново да преследва луната по-високо в

планините. Накрая открил един голям равен участък земя, сгушен между най-високите

върхове.

Извадил изкривеното парче дърво и започнал да разгъва къщата парче по парче. Тъй като

цялата нощ била на негово разположение, той се надявал да я завърши дълго преди луната да

изгрее.

Но къщата била много по-голяма, отколкото предполагал — по-скоро приличала на

истинска къща, а не на проста къщурка. Освен това разгъването ѝ се оказало по-трудно,

отколкото очаквал. И когато луната стигнала до средата на небето, той все още далеч не бил

приключил.

Може би това била причината Джакс да бърза прекалено много. Може би бил

безразсъден или просто, както винаги, нямал късмет.

Така или иначе в крайна сметка къщата се оказала великолепна — широка и просторна.

Но частите ѝ не пасвали добре една с друга. Имало стълби, които водели настрани вместо

нагоре. Някои стаи имали твърде малко стени или пък прекалено много. Много стаи нямали

таван и високо над тях се виждало странно небе, пълно с непознати звезди.

Всичко в нея било малко изкривено. През прозореца на една стая се виждали пролетни

цветя, а прозорците от другата страна на коридора били покрити със зимен скреж. В балната

зала можело да е време за закуска, а близката спалня била потънала в мрак.

Тъй като нищо в къщата не било истинско, нито прозорците, нито вратите пасвали както

трябва. Те можели да бъдат затворени, дори залостени, но не се заключвали. И понеже

къщата била голяма, тя имала много врати и прозорци и затова можело да се влезе или да се

излезе от нея по много начини.

Джакс не обърнал внимание на нито едно от тези неща. Вместо това той се затичал към

върха на най-високата кула и допрял флейтата до устата си.

В чистото нощно небе се разнесла сладостна мелодия. Тя не била проста като птичите

трели — това била музика, която се изливала от разбитото му сърце. Била силна и тъжна.

Пърхала като птица със счупено крило.

Като я чула, луната слязла до кулата. Бледа, кръгла и красива, тя се изправила пред

Джакс в цялото си великолепие и за пръв път в живота си той изпитал трепета на радостта.

Тогава там, на върха на кулата, те започнали да разговарят. Младежът ѝ разказал за

живота си, за облога и за дългото си самотно пътуване. Луната го слушала, усмихвала се и се

смеела.

Но накрая погледнала с копнеж към небето.

Джакс знаел какво означава това.

— Остани с мен — умолявал я той. — Мога да съм щастлив само ако ти си моя.

— Трябва да тръгвам — отвърнала тя. — Небето е моят дом.

— Аз ти направих дом — заявил момъкът и посочил просторната къща под тях. — В нея

има достатъчно небе за теб. Празно небе, което цялото е твое.

— Трябва да тръгвам — повторила луната. — Нямаше ме твърде дълго.

Той вдигнал ръка, сякаш се канел да я сграбчи, след това спрял.

— Спалнята ти може да гледа към зимата или към пролетта, или към каквото пожелаеш.

— Трябва да тръгвам — казала отново тя и вдигнала поглед към небето. — Но ще се

върна. Аз съм вечна и непроменлива. И ако свириш отново с флейтата си за мен, ще те

посетя отново.

— Аз ти дадох три неща — рекъл той, — песен, дом и сърцето си. Щом трябва да си

тръгнеш, няма ли и ти да ми оставиш три неща в замяна?

Тя се засмяла и сложила ръце на хълбоците си. Била гола, както е гола луната.

— Какво е онова, което имам и мога да ти оставя? Ако е нещо мое, поискай ми го и аз ще

ти го дам.

Джакс усетил как устата му пресъхнала.

— Първо, бих искал да докосна ръката ти.

— Една ръка докосва друга и аз изпълнявам желанието ти.

Тя протегнала гладката си и силна ръка към него. В началото му се сторила хладна, а

после удивително топла. Кожата по ръцете му настръхнала.