Патрик Ротфус - Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 2

— Май наистина държиш очите си отворени? — Тя ме погледна с любопитство.

Свих рамене.

— Строго погледнато, това не е моят меч — продължи Вашет. — Само го пазя. Това е

древен меч и най-старата част от него е острието. Самата Шехин ми го даде.

— Затова ли дойде в това училище?

— Не — поклати глава Вашет. — Шехин ми даде меча по-късно. — Тя се пресегна назад

и докосна дръжката с любов. — Не. Дойдох тук, защото Латантха е нещо твърде съществено.

Практикуващите го са изключително добри в използването на меча. Бях научила от пътя на

радостта всичко, което можех. Три други училища отказаха да ме вземат, преди Шехин да ме

приеме. Тя е умна жена и осъзна, че има какво да спечели, ако се заеме с обучението ми.

— Предполагам, че и двамата имаме късмет, че е широко скроена — отбелязах аз.

— Ти повече от мен — каза Вашет. — Има известно съперничество между различните

пътища. Когато се присъединих към Латантха, това донякъде беше постижение за Шехин.

— Сигурно е било трудно — предположих аз. — Да дойдеш тук и да не познаваш никого.

Вашет сви рамене и мечът над рамото ѝ се надигна и спусна.

— В началото — призна тя. — Но те разпознават таланта, а аз го имам в излишък.

Измежду онези, които изучаваха пътя на радостта, бях смятана по-скоро за скована и

тромава. Но тук ме смятат за малко необуздана. — Тя се ухили. — Това е приятно, като да си

купиш нов кат дрехи.

— Пътят на радостта учи ли и на летхани? — попитах аз.

— Това е обект на някои сериозни спорове. Простият отговор е „да“. Всички адемци

изучават летхани до някаква степен, особено онези в училищата. Трябва обаче да се има

предвид, че летхани дава възможност за широки тълкувания. Неща, към които се придържат

едни училища, са отхвърляни от други. Вярно ли е, че си казал, че летхани идва от същото

място, от което идва и смехът? — погледна ме замислено тя.

Кимнах.

— Това е добър отговор — похвали ме Вашет. — Учителят ми от пътя на радостта някога

ми каза същото нещо. — Тя се намръщи. — Сякаш се замисли над думите ми. Защо?

— Бих ти казал — отвърнах аз, — но не искам да си развалиш мнението за мен.

— Ще си разваля мнението за теб, ако криеш нещо от учителката си — сериозно рече тя.

— Помежду ни трябва да има доверие.

— Радвам се, че моят отговор ти харесва — въздъхнах аз, — но честно казано, не знам

какво означава той.

— Не съм те питала какво означава — спокойно отвърна тя.

— Просто този отговор е безсмислен — настоях аз. — Знам, че летхани е от огромно

значение за всички вас, но аз всъщност не го разбирам. Просто открих начин, по който да се

престоря, че това е така.

Вашет се усмихна снизходително.

— Не можеш да се престориш, че разбираш летхани — уверено каза тя. — То е като

плуването — за всички, които наблюдават, е ясно дали го умееш или не.

— Човек може да се престори, че плува — изтъкнах аз. — Аз просто си мърдах ръцете и

ходех по дъното на реката.

— Много добре. — Тя ме изгледа с любопитство. — Как успя да ни заблудиш?

Разказах ѝ за „въртящия се лист“ — как се бях научил да насочвам мислите си към едно

светло, празно, носещо се в пространството място, където отговорите на техните въпроси се

появяваха с лекота.

— Значи си откраднал отговорите от самия себе си — отбеляза тя с подигравателна

сериозност. — Хитро си ни заблудил, като си намерил отговорите в собствените си мисли.

— Не разбираш — казах аз леко раздразнен. — Нямам и най-малка представа какво

всъщност е летхани! Не е път, но ти помага да избереш пътя. Най-простият начин е, но не

можеш да го видиш лесно. Честно казано, вие ми приличате на някакви пияни картографи.

Съжалих за думите си още в мига, в който ги изрекох, но Вашет само се засмя.

— Има много пияници, които са доста добре запознати с летхани — рече тя. — Някои от

тях са дори легендарни.

Когато видя, че все още съм развълнуван, тя ме прикани с жест да се успокоя.

— Аз също не разбирам летхани, не и по начин, по който може да бъде обяснено на

някой друг. Преподаването на летхани е изкуство, което не владея. Ако Темпи е успял да

задейства летхани в теб, това е голямо постижение от негова страна. — Вашет се наведе

напред със сериозен вид и добави: — Част от проблема е твоят език. Атуранският е много

конкретен език. Той е твърде точен и директен. Нашият език е богат на значения, които са

загатнати и завоалирани, затова за нас е по-лесно да приемем съществуването на неща,

които не могат да бъдат обяснени. Най-голямото от тях е летхани.

— Би ли ми дала пример за друго такова нещо освен летхани? — попитах аз. — И моля

те, не казвай „тъжен“, защото направо ще обезумея.

Тя се замисли за момент.

— Любовта е такова нещо. Знаеш какво е тя, но не можеш да го обясниш както трябва.

— Идеята за любовта е наистина неуловима — признах аз. — Тя се изплъзва, също както

и представата за справедливост, но за нея може да бъде дадено определение.

— Направи го тогава, мой умни ученико. — В очите ѝ проблеснаха искри. — Разкажи ми

за любовта.

Замислих се — в началото за кратко, а после по-задълго.

— Нали разбираш колко лесно ще бъде за мен да открия недостатъците на всяко

определение, което дадеш — ухили се Вашет.

— Любовта е готовността да направиш всичко за някой друг — казах аз, — дори и в твоя

собствена вреда.

— В такъв случай по какво се различава от дълга и верността? — попита тя.

— Освен това тя е съпроводена и с физическо привличане — добавих аз.

— Дори и майчината любов?

— В този случай е съчетана с изключителна привързаност — поправих се аз.

— А какво точно имаш предвид с „привързаност“? — попита тя с влудяващо

спокойствие.

— Това е… — не довърших аз, напрягайки ума си да измисля как да опиша любовта, без

да прибягвам към други, също толкова абстрактни термини.

— Такава е природата на любовта — заяви Вашет. — Ако се опиташ да я опишеш, само

ще подлудиш една жена. Това е причината за несекващите писания на поетите. Ако някой

можеше да я опише подробно върху хартия, то на другите щеше да им се наложи да оставят

перата си. Но това не може да бъде направено. — Тя вдигна пръст. — Само глупакът може

да твърди, че няма такова нещо като любовта. Разбираш го в мига, когато видиш двама млади

да се гледат един друг с навлажнени очи. Там любовта е в такова изобилие, че можеш да я

намажеш върху филия хляб и да я изядеш. Откриваш я и когато видиш майка с детето ѝ.

Разбираш какво е тя, когато усетиш тръпката ѝ в стомаха си. Дори и да не можеш да я

опишеш с думи. — Вашет направи триумфален жест. — Същото е и летхани. Но тъй като то