Unknown - Матю Райли Летящ старт

Шепот:

— Божичко, та това е Леклерк! Деканът на училището за пилоти…

—… другият май е Скот Сиракюз. Онзи тип, който пострада в нюйоркската катастрофа… да, онази преди няколко години, когато за малко не умря…

— Някой каза, че били дошли да изберат допълнителни кандидати за училището…

— Не може да бъде…

Джейсън огледа двамата гости, които се разхождаха из тентата заедно с Рандолф Харди.

Да, по-възрастният наистина беше Жан-Пиер Леклерк, ректор на Международното училище за пилоти във ФЛК — най-престижното спортно училище на света.

Намираше се на Тасмания — огромен остров южно от Австралия, собственост на спортното училище. Беше по-скоро подготвително, отколкото истинско училище с уроци и всичко останало. Уроци наистина се преподаваха, но по-важно беше класирането в Училищния шампионат. Това класиране осигуряваше договор с някой професионален състезателен отбор след година обучение в Училището. Затова не беше изненадващо, че повече от половината пилоти, които сега участваха в професионалната лига, бяха излезли от него.

Леклерк изглеждаше величествено със съвършено подстриганата си бяла грива и властното си държане. Джейсън си помисли, че костюмът му струва повече от състезателната му кола.

Мъжът до Леклерк беше по-млад, някъде в началото на трийсетте. Беше красавец, с изваяни черти и непроницаеми черни очи. Подпираше се на бастун и имаше такъв вид, сякаш би предпочел да му вадят нерв на зъб, отколкото да е тук на ИТРШ — Индийско-тихоокеанския регионален шампионат.

Джейсън го позна веднага. В спалнята му висеше плакат с неговото лице.

Това беше Скот Дж. Сиракюз, по-известен като Косачката — един от най-добрите състезатели, сядал в кабината на болид от ФЛК… докато преди три години не разсипа невротрансмитерите в мозъка си в ужасяващата катастрофа в Ню Йорк Мастърс. Модерната медицина можеше да закърпи всяка строшена кост, дори строшен гръбнак, обаче човечеството не беше измислило едно нещо — как да поправя човешкия мозък. Ако си съсипеш мозъка, със състезателната ти кариера е свършено, както беше разбрал Косачката.

Точно в този миг Сиракюз се обърна и леденостудените му очи се впиха в Джейсън.

Джейсън замръзна — бяха го хванали да зяпа.

Успя да отклони очи цяла секунда по-късно, отколкото трябваше.

В интерес на истината се чувстваше неловко под вторачения поглед на Сиракюз. Всички останали пилоти в тентата бяха със състезателни екипи, които съответстваха на цветовете на болидите им. Някои дори имаха от новите каски «Шоей». Други пък разполагаха с пълни боксови екипи и бяха облечени в предпазни костюми с цветовете на болидите си. За разлика от тях, Джейсън и Бъг носеха дънкови комбинезони, прашни фермерски ботуши и стари мотоциклетни каски.

Джейсън се свъси. Можеше да скрие очите си, но не и дрехите. Не можеше да скрие и летящия си болид от спокойния поглед на Сиракюз, но това беше друга история.

«Аргонавт».

Болид №55.

Гордостта и радостта на Джейсън. Той прекарваше всяка свободна минута в работа по него. Представляваше преработка на старо «Ферари Про Ф1», което беше намерил преди четири години в склад за старо желязо — една от първите летящи коли, приспособени от стари болиди от Формула 1.

Каросерията му имаше формата на куршум като старите състезателни коли от Ф1 с крилете на носа, гърбавия фюзелаж и широк заден спойлер с вертикални стабилизатори, но с добавки на място за навигатор, поместено веднага зад пилотската седалка, плюс извити назад криле, които стърчаха от страните на фюзелажа.

Обаче най-странното беше, че макар да ставаше дума за стар болид от Ф1, машината нямаше колелета. Магнитната левитация, накратко маглев — шестте блестящи диска на магнитното задвижване от долната страна на фюзелажа — беше направила колелетата излишни.

Макар че му харесваше да си мисли така, Джейсън знаеше, че колата му не е истинско «Ферари Про Ф1». От него беше останал само фюзелажът. Останалото беше сбиротък от чаркове, които беше свалил от земеделски машини и от катастрофирали коли в местното автомобилно гробище. Дори магнитното задвижване за спортни коли беше втора ръка и смесица от магнитни двигатели на «Боинг», «Дженеръл Мотърс» и БМВ.

Въпреки еклектичната смесица от чаркове «Аргонавт» беше красив — фюзелажът грееше в сребристо, синьо и бяло така, че различните цветове подчертаваха формата на изтребител.

Самият Джейсън беше на 14, русокос, със сини очи, решителен. В училище беше добър по математика, география и теория на игрите. Носеше пясъчнорусата си коса в мохикански стил, който напомняше малко прическата на пенсионираната английска футболна звезда Дейвид Бекъм.

На 14 беше твърде млад, за да участва в регионалния шампионат. Повечето от останалите пилоти на това равнище бяха на седемнайсет или осемнайсет. Обаче и Джейсън, като всички останали, се беше класирал сред първите трима в районните състезания, което означаваше, че има не по-малко право от тях да е тук.

С него беше Бъг — неговият брат и навигатор, който пък беше още само на 12. С дребничкото си тяло и дебелите си очила Бъг много объркваше хората. Не си падаше много по приказките. Всъщност единствените хора, с които разговаряше, бяха Джейсън и майка им — и дори с тях говореше само шепнешком. Някои лекари твърдяха, че бил на границата на аутизма — това обяснявало крайната му плахост и неумение да общува, както и гениалността му в математиката.

За две секунди Бъг можеше да сметне колко е 653 по 354…

Точно това го правеше отличен навигатор на летящ болид.

Състезанието в Карпентерия беше с вратички. Най-известното в света състезание с вратички беше Лондонският подземен мастърс — през тунелите на метрото. Състезанието в Карпентерия се базираше на същия принцип.

Вместо болидите да се въртят по писта, при състезанието на вратички писта нямаше. То протичаше над открито пространство, широко 600 километра и също толкова дълго. Днес например използваха просторната блатиста местност край австралийския залив Карпентерия: теренът беше блатист, покрит с лабиринт от тесни водни канали, които пресичаха полетата с високи до два метра и половина тръстики, както и крайбрежните плитчини на самия залив.

В различни точки на тази плетеница от естествени канали бяха разположени 250 подобни на мостове арки, през които състезателите прекарваха своите летящи болиди. Когато колата прелиташе под арката, електронен чип, монтиран на предното крило, регистрираше минаването.

Минаването през вратичките носеше точки. Колкото по-далече бяха от старт/финала, толкова повече. Тези, които бяха близо, носеха по-малко. Например вратичката на най-голямо разстояние от старт/финала осигуряваше 100 точки, а най-близката — само 10.