Unknown - Матю Райли Летящ старт

— Някои от вас ще излязат от тази топилня закалени и с нови сили — следователно достойни за титлата «пилот»… и заради това достойни за договор с професионален отбор. Други от вас няма да успеят, защото ще се пречупят. Но не унивайте — не е позор да се откажеш от спортното училище. Дори само това, че сте били поканени да дойдете тук, означава, че сте много специални момчета и момичета. И като стана дума за нещо специално — Леклерк се усмихна широко, — щастлив съм да обявя, че днес имаме за всички вас една изненада. Тази година официалното приветствие за началото на учебната година ще произнесе най-добрият ученик, който съм имал — Алесандро Ромба, действащият световен шампион!

В залата настъпи оживление.

Присъстващите започнаха да въртят глави, понесе се възторжено шушукане. Джейсън едва не падна от мястото си.

Изправеният зад катедрата Жан-Пиер Леклерк се усмихна самодоволно. Изненадата успя напълно.

Но не му беше и много трудно, защото Алесандро Ромба беше просто най-известният човек на света.

Ромба ла Бомба. Ромба Бомбата.

Действащият световен шампион в професионалната лига беше първи пилот на фирмения отбор на «Локхийд-Мартин». Освен това беше италианец, ослепително красив, и може би най-смелият човек, сядал зад волана на летящ болид. Заслужаваше напълно своя прякор Бомбата.

Рекламираше лосиони за след бръснене, летящи коли на «Локхийд-Мартин» и спортните артикули на «Адидас». Не минаваше и седмица, без лицето му да се появи на корицата на някое от известните списания или голям международен вестник.

Алесандро Ромба излезе на подиума през една странична врата и всички почтително се умълчаха. Повечето жени сред публиката припряно взеха да си оправят косите.

Ромба прегърна Леклерк така, както син прегръща баща си, застана зад катедрата и пусна ослепителната усмивка, която беше само негов патент.

Фотоапаратите защракаха като картечници.

След трийсет минути Алесандро Ромба завърши речта си сред оглушителни овации и викове.

Жан-Пиер Леклерк отново застана зад катедрата.

— Благодаря, Алесандро, искрено ти благодаря. Искам да кажа на всички ви, че през годината, която прекара при нас, Алесандро спечели училищното първенство с рекордните двайсет точки преднина. Научих, че ще остане за обяд и също така е готов да раздава автографи.

Спря да изчака ръкоплясканията и продължи:

— Обаче преди това трябва да свършим малко административни задачи. Сега ще прочета името на всеки кандидат и ще му назнача наставник. Тук в училището вашите наставници ще ви бъдат учители и съветници, довереници и ваши временни родители. Всеки наставник ще отговаря за три отбора. Добре, започваме по азбучен ред. Отбор Бейкър, пилот Барнаби, вие ще бъдете под наставничеството на учител Зороастро. Отбор Кейсмън, пилот Тимъти, наставник учител Раул. Отбор Чейсър, пилот Джейсън, вие ще бъдете под наставничеството на учител Сиракюз. По-късно ще ви назнача старши механик. Фрийман, пилот Уесли…

Джейсън се обърна към Бъг.

— Е, братле, време е да започваме пилотското училище.

Международно пилотско училище

Питлейн

Питлейнът пулсираше от шумовете и миризмите на състезанието.

Бръмчене на магнитни двигатели. Вой на летящите по правата болиди. Остра миризма на прегрели магнитни дискове, сладникава, напомняща мента миризма на охладителната течност.

След като формалностите по откриването на учебната година свършиха, кандидат-пилотите бяха отведени право на състезателната писта. Чантите им бяха отнесени в стаите им, където щяха да се приберат по-късно. Докато траеше церемонията, колите им бяха разтоварени от лайнера и сега ги очакваха в боксовете.

По пътя към питлейна Джейсън и Бъг се изгубиха, естествено.

Спортното училище беше огромно — разполагаше с шест тренировъчни и тринайсет състезателни трасета, които се разтваряха като ветрила от старт/финала и боксовете на отборите по бреговете на река Дъруент, където беше разположен и Центърът за управление на състезанията.

Най-накрая все пак успяха да намерят питлейна, където в бокс номер 55 ги чакаше «Аргонавт».

Скот Сиракюз вече беше там и ги очакваше.

— Господин Чейсър, господин Бъг — започна той. — Много мило, че се присъединихте към нас.

Със Сиракюз имаше още седем ученици — двама със своите навигатори и старши механици… и една сама ученичка.

Която Джейсън вече познаваше.

Сали Макдъф.

— О, вие значи! — възкликна тя.

— Познавате ли се? — попита Сиракюз.

— Запознахме се на церемонията по откриването — обясни Сали.

— Добре. Въпреки това да ви представя. Джейсън Чейсър, запознай се със Сали Макдъф, твоя старши механик. Госпожица Макдъф идва от дивата шотландска пустош, но е много даровит механик. Госпожице Макдъф, като изключим това, че закъсняха безобразно, братята Чейсър са забележителен екип.

Джейсън кимна на Сали.

Сиракюз пък кимна към другите двама пилоти. И двамата бяха едри осемнайсетгодишни момчета. Едното беше азиатец, другото афроамериканец.

— Това са Хорейшо Уонг и Айзая Уошингтън. Този година ще съм и техен наставник.

Уонг и Уошингтън се извисяваха над Джейсън и Бъг. Може би затова ги гледаха като хлебарки.

— Чудесно — продължи Сиракюз. — Днес е понеделник, а в сряда ще участвате в първото състезание за годината. Както във всички състезания тук в училището, точки ще получат първите десет коли по низходяща скала: 10 точки за победителя надолу до 1 за десетия. Тези точки ще бъдат събирани за генералното класиране в училищния шампионат. През годината ви тук ще участвате във всяко възможно състезание с летящи болиди: елиминиране и ендуро. Състезанието в сряда е традиционното за откриване на сезона: Суперспринт 30-2-1: Последният отпада. Трийсет обиколки, но при всяка втора обиколка колата на последно място се отстранява от трасето. Състезанието е бързо, яростно и безмилостно за състезателите, които изостават. В Последния отпада няма изненадващи завръщания и щастливи обрати.

Огледа ги внимателно. Очите му пламтяха.

— Познавам много учители, които оставят учениците си да се подготвят сравнително спокойно за това състезание. Да го използват като начин да опитат водата, да изтръскат ръждата и да придобият усещане за мястото и състезанията. Не гледам по този начин на Състезание №1. Смятам го за състезание, което трябва да се проведе и, дай боже, да се спечели.

— Освен това не вярвам в пилеенето на скъпоценното време за обучение. Затова ще ви дам два часа да прегледате и подготвите колите си, да се уверите, че са пристигнали здрави. А на онези, които не са се срещали досега, да се запознаят — продължи той. — Ще започнем с официална лекция след два часа в 16:00. В стая 17 първо ще се занимаем с електромагнитна физика. Уредил съм професор Кингстън, началникът на катедрата по физика, да ви изнесе специална лекция. След лекцията имате два часа практика в питстопа, започват в 17:30. Вечерята е от 19:00, но винаги може да се нахраните и малко по-късно. Що се отнася до утре сутринта, ще имаме час по състезателна тактика. Очаквам да сте прочели от 1 до 35 страница «Спортен ум» на Тейлър и «Правила на състезанията във ФЛК». Литературата ще откриете на компютрите в стаите ви. Ще направим препитване. Някакви въпроси?