Unknown - Матю Райли Летящ старт

— Не мога да ти отговоря, Барн — отговори мазно Гуидо и поклати глава, докато оглеждаше Джейсън и Бъг. — Но дано да са подготвени, защото на място като това човек никога не знае каква катастрофа може да стане.

След неочакваната покана да влязат в спортното училище не бяха виждали Скот Сиракюз. Беше си заминал с частен самолет за Тасмания, като им каза, че ще се видят там. За съжаление това означаваше, че Джейсън и брат му, които така и така бяха аутсайдери поради възрастта си, трябва да търпят подигравките на Барнаби и Гуидо през целия път до Тасмания.

Бейкър-младши, който знаеше, че Джейсън и Бъг живеят със своите осиновители в Холс Крийк, се забавляваше да лепва към повечето от злонамерените си подхвърляния синоними на «сирашки».

Бъг прошепна нещо в ухото на Джейсън и Барнаби се развика:

— Какво? Какво каза? Какво е това шепнене, тъпанар дребен? Защо не говориш като мъж?

Бъг се вторачи в него с празен поглед.

— Попитах те нещо, тъпако… — Барнаби посегна да хване Бъг за предницата на ризата, но Джейсън отблъсна ръката му.

Барнаби Бейкър замръзна заплашително.

Джейсън не отстъпи и продължи да го гледа предизвикателно.

— Охо, помирисвам напрежение. — Гуидо Моралес потърка ръце.

— Не го докосвай — изсъска Джейсън. — Той говори, но не с хора като теб.

Барнаби се ухили.

— Така ли? И какво каза?

— Не сме сираци. Имаме си майка и баща — отговори Джейсън.

Спортното училище се издигаше от другата страна на широката Дъруент, точно срещу пристанището. Беше блестяща сграда от стомана и стъкло, която приличаше на огромно платно.

Джейсън и останалите нови пилоти бяха въведени в подобното на пещера фоайе. От тавана висяха прочути болиди: оригиналният прототип на Уилмингтън, Н-1, висеше гордо в средата. От двете му страни бяха изложени «Боинг Хайпър Драйв» на Ферагамо, с който беше спечелил Мастърс, и една извита вратичка от Лондонското подземно състезание.

— Оттук — покани ги придружителят и ги въведе във високотехнологична зала, която приличаше на Центъра за управление на полетите на НАСА.

Пред тях се издигаше огромен екран, окачен на стената пред амфитеатрално разположените петнайсет реда с места за сядане. Всяко беше оборудвано с компютърен екран. Галерията в дъното на залата беше предназначена за медиите и в момента беше пълна до пръсване.

— Добре дошли в залата за състезателни брифинги — каза придружителят. — Казвам се Станислаос Колдър и съм директор по състезанията в училището. Повярвайте ми, всички вие, пилотите, ще опознаете много добре тази зала. Моля, седнете. Професор Леклерк и преподавателите скоро ще дойдат.

Джейсън огледа помещението и останалите състезатели.

Бяха към двайсет и пет, повечето по-големи, на седемнайсет или осемнайсет. Почти всички седяха с по двама другари: навигаторите им и старши механиците. Джейсън и Бъг нямаха старши механик — винаги сами си бяха вършили работата в бокса. Сиракюз им беше казал, че когато започнат часовете, ще им намерят и механик.

Барнаби Бейкър и Гуидо седяха по-назад с неколцина от по-големите момчета. Имаше и няколко момичета, повечето с черните гащеризони на старши механици, но като цяло преобладаваха момчетата.

Едно от момичетата привлече погледа на Джейсън. Беше много привлекателно, с тясно лице, ярки зелени очи и жълтеникавочервени коси. Беше към седемнайсетгодишна и седеше далеч от всички в дясната част на първия ред.

На Джейсън му трябваше известно време, за да забележи, че повечето от репортерите в медийната галерия я зяпат, сочат я и се опитват да направят хубава снимка. Нямаше представа защо.

— Затвори си устата и престани да пускаш лиги — чу се пресипнал момичешки глас зад гърба му.

Джейсън се обърна и видя, че момичето, което седеше зад него, също се е вторачило в хубавицата на първия ред.

— Ериъл Пайпър е много над твоята категория — добави момичето.

— Не пускам лиги — възрази Джейсън.

— Да бе! — Момичето беше някъде на шестнайсет, с кръгло лице, яркооранжева коса (на главата ѝ бяха вдигнати подхождащи оранжеви очила с рогова рамка) и широка усмивка на розовите бузи.

— Аз съм Сали Макдъф, механик и отвсякъде чудесно момиче от Шотландия.

— Джейсън Чейсър. А това е Бъг, мой брат и навигатор.

Сали Макдъф огледа преценяващо по-малкия от братята.

— Бъг, а? Много е сладък ! На колко си, малчо?

Бъг се изчерви.

— На дванайсет — отговори Джейсън вместо него.

— Дванайсет? — Сали Макдъф се замисли. — Сигурно е математически гений, щом са го поканили тук. Приятно ми е да се запознаем, Джейсън Чейсър и навигатор Бъг. Надявам се, че ще ви се падне добър наставник.

— Наставник ли?

— Боже, ти си новак! Да завършиш спортното училище не означава само да си велик пилот. Да имаш най-добрия учител е много важно. Ясно е, че най-добрият е Зороастро. Маестрото. През последните четири години неговите ученици три пъти печелят училищния шампионат. Говори се, че Чарли Рийфенстал не дава много домашни, а набляга на пистата — затова много от пилотите искат да попаднат при него.

— А какво знаеш за Скот Сиракюз? — попита Джейсън.

— Ааа, Сиракюз. Тази година ще преподава на пълно работно време. Чух, че миналата година замествал, когато титулярите излизали в отпуска.

— И?

— И учениците му се зарадвали, когато се върнали истинските им наставници. Понеже Сиракюз те обработва дълго и сурово. Много теория, много практика в питстопа — отново и отново, докато не почнеш да го правиш както трябва. И много домашни.

— Ясно — каза Джейсън.

— Защо питаш?

— Просто така.

В този момент задната врата на залата се отвори с леко съскане и всички млъкнаха. Жан-Пиер Леклерк влезе в залата за брифинги. Следваха го десетина учители и лектори, всички с гащеризони. Последният в дългата редица беше Скот Сиракюз: куцукаше след тях с бастуна си.

Директорът Леклерк зае мястото си зад катедрата и почна:

— Дами и господа, уважаеми спонсори, представители на медиите и най-важното… състезатели. Добре дошли в Международното училище за пилоти във ФЛК. Годината още не е започнала както трябва, а светът на ФЛК вече стана свидетел на няколко големи промени. — Джейсън беше готов да се закълне, че след като каза това, Леклерк стрелна поглед към Ериъл Пайпър. — Обаче ние тук в Международното училище за пилоти се приспособихме и макар дебатът да беше твърде енергичен, приветстваме промените.

Фотографите щракаха на поразия с цифровите си фотоапарати. След секунди снимките им вече щяха да са качени на различни новинарски сайтове.

Леклерк продължи:

— А на новото попълнение кандидати ще кажа следното — добре дошли! Добре дошли за най-трудната, най-взискателната година във вашия живот. Не се заблуждавайте — това училище е топилня, врящ котел, ежедневно преминаване през огън и вода — изпитания, които ще тласкат вашите умения, вашите умове, вашите характери до границите на техните възможности. Училището за пилоти не е за хора със слаби сърца и меки колене. Вие ще изпитате въодушевлението на победата… и разочарованието от загубата. Всички вие ще участвате в училищния шампионат, а онези от вас, които спечелят някое от състезанията, ще могат да участват в Спонсорския турнир в средата на сезона.