Неизв. - Л. Рон Хабърд Страх

Старият Били няколко минути гледаше Джим Ло-урн. После Джим Лоури заговори монотонно.

- Нанравнх го в събота следобед. А през нощта се върнах тук да прибера следата, която бях оставил -шапката, и да скрия телата. В неделя дойдох пак, трябваше да се катеря през прозореца. Бях загубил ключа.

Джим Лоури се свлече на един сандък и закри лицето си с длани.

- Не зная защо го направих. Прости ми, Господи, но не зиая защо. Намерих я да се крие тук, след като бях намерил и шапката и. Всичко ми се въртеше пред очите и не можех да разбера какво ми крещяха и… и ги убих. - Разтърси го ридание. - Не зная защо. Не зная защо е била тук… Не зная защо не можех да ги чуя… Маларията ме е ударила в главата… или съм полудял от ревност…

Старият Били се размърда и купчината въглища затрака. Ръката на Томи се ошпи. Сякаш се протегна към Лоури, във вкочанення юмрук имаше парче хартия, и в смъртта сн нямо предлагаше обяснение.

Старият Били взе хартията н прочете:

СТАРИ ПРИЯТЕЛЮ ТОМИ,

Рожденият ден на Джим е през следващата седмица и аз искам да го изненадам с едно събиране на и рия тели. Ще дойда в събота следобед и ти би могъл да

ми помогнеш със списъка на неговите приятели и да ми дадеш своя съвет на позпавач за някакъв ,дяволски“ коктейл. Не му казвай нито думичка за това.

Поздрави,

МЕРИ

НяггЬде високо над тях като че увисна звън па смях - висок, весел смях, радостен и присмехулен и зъл.

Но разбира се, може битова беше само въздишката па вятъра, хленчещ под вратата на мазето.