Неизв. - Сара Адисън Алън Изгубеното езеро

– Наричаш това бонбонче? Ха! Ела с мен…

момиче – поколеба се Селма, сякаш вече е забравила името на Девън. – Ще ти дам истински бонбони.

– Може ли, мамо?

Кейт се обърна инстинктивно към Аби и реакцията º накара леля º да се усмихне. Никой вече не я поглеждаше за потвърждение по този начин. Навремето хората в града идваха често тук да се посъветват с нея. Аби винаги знаеше какво да каже и какво да направи. Разривът бе настъпил толкова постепенно, че тя се чудеше дали спря да помага, защото хората престанаха да идват, или обратното. Кимна окуражително на племенницата си. Отначало Селма винаги оставяше неприятно впечатление у жените.

– Може – каза Кейт на Девън. – Но ще го изядеш за десерт след вечерята.

– Селма, не бива да водиш детето в бунгалото си – възрази Булахдин. – Вътре прилича на бордей.

– Какво е бордей? – попита момичето.

– Място само за красиви жени – отговори Селма и тя я последва като коте, подгонило връвчица.

Кейт ги проследи с поглед.

– Не се безпокой – успокои я Булахдин. – Селма наистина има по-хубави бонбони. Но не го прави от добро сърце, а за да каже: „Няма по-хубави бонбони от моите“. Помни ми думата.

– Селма не изглежда… много щастлива тук – отбеляза Кайт.

Старицата поклати глава.

– О, нарочно създава такова впечатление. От трийсет години идва всяко лято. Да си отдъхне според мен. Омъжвала се е седем пъти. На нейно място и аз щях да се нуждая от почивка. Е, остава º само още един опит.

– Още един опит за какво? – учуди се Кейт.

Булахдин се приведе към нея и отвърна:

– Да си намери съпруг. Селма има осем магии. Осем сигурни възможности да се омъжи, за когото пожелае. Вече е използвала седем. Изгарям от любопитство за кого ще използва осмата магия. Сигурно ще е голяма клечка. Нали е последният º шанс. Ще има много пари. И вероятно ще е стар.

Кейт погледна отново към Аби. Този път тя само се усмихна. Кейт се поколеба и накрая попита:

– Имаш предвид истински магии?

– Така твърди тя.

– Значи смята, че има магически сили – заключи Кейт и очите º се насочиха натам, където бяха изчезнали Селма и Девън, сякаш се колебае дали не е сбъркала, позволявайки на дъщеря си да отиде с тази жена.

Булахдин се разсмя, протегна се и я потупа по ръката.

– Измисляме си магии, когато искаме нещо, което смятаме за непостижимо. Мисълта, че е фатална жена, я кара да се чувства щастлива. А ние се преструваме, че º вярваме.

След минута Девън дотича при тях с шоколадов бонбон, увит в златист станиол. Селма ситнеше след нея.

– От моите бонбони по-хубави няма – заяви тя и седна сама на масата встрани от тях.

– Казах ли ти? – намигна възрастната жена на Кейт. – Селма, на четирийсет километра наоколо няма мъже. Никога ли не си изключваш чара?

– Не, разбира се – вирна брадичка тя.

– Тук наистина няма по-хубави бонбони от нейните – подкрепи я Девън. – Не искам да се изключва.

Притъмняваше се. Единствената светлина струеше от нанизите блещукащи лампички, увити около стълбовете на чадърите. Аби ги намери в склада и реши да ги извади за това последно лято и те осейваха моравата с точици светлина. Гостите º ядяха хот-дог с кафява горчица и картофена салата с копър в хартиени чинийки и разказваха за летата си тук. За лятото, когато валя всеки ден и тапетите се отлепиха от стените, а тревата бе застлана с килим от жаби. За сушавото лято, когато дъното на езерото се виждаше и гостите газеха из тинята, и намираха дрънкулките, които смятаха за изгубени във водата – монети, барети, пластмасови войничета. Кейт почти не продумваше, но историите явно я развеселяваха.

Аби току я поглеждаше. Кейт бе признала колко трудна е била годината след смъртта на съпруга º. Това не беше необичайно, особено за жена от семейство Морис. Фактът, че дойде тук обаче, показваше целеустременост и воля, необичайни за скърбящите жени от семейство Морис. Приличаше на човек, който излиза навън за пръв път от дълго време.

След като се нахраниха, се възцари мълчание. Чуваше се само странният хор на нощните птици и щурците, които сякаш се надпяваха от двата бряга на езерото.

Девън вдигна бонбона, който Селма º беше дала, и Кейт º кимна, че вече може да го изяде. Шумоленето на станиола привлече вниманието на Селма. Детето лапна бонбона с изражение „леле, колкото е вкусно“ и на устните на Селма се появи подобие на усмивка, която се стопи ненадейно.

– Напомня ми времето, когато имаше млади хора тук. Ще ми липсват летата тук – каза Булахдин и напълни отново буркана си с вино.

Винаги се понапиваше нощем. Понякога Аби се питаше дали не идва тук, за да пие на воля, без децата º да я контролират.

– Знаете ли какво ще направя? Ще организирам парти. С украса, алкохол и музика. Да! Ще се сбогуваме с това място с парти! Следващата събота. Ще напишем хубав край на историята! Не най-добрият, но достатъчно добър.

Булахдин порови из чантата си, намери бележник и химикалка и започна да пише.

– Ще има ли танци? – попита Селма от масата си.

– Само ако се съгласиш да танцуваш с мен – отвърна Булахдин.

Другата жена въздъхна.

– Не, благодаря.

Прощално парти… Смутена, Аби стана и започна да събира хартиените чинии и чаши. Кейт веднага се изправи да º помогне. Девън си избърса ръцете в роклята и отиде да разгледа жабата, която дебнеше насекомите, привлечени от блещукащи-те светлинки. Когато Девън мина край нея, Селма се приведе настрани да отбегне шоколадовите º пръсти.

– Пазиш ли дансинга, който с Джордж изваждахте нощем? – попита Булахдин. – Големите дървени плоскости, които се сглобяваха една за друга?

– Видях ги в склада до лампичките – отговори Аби. – Съвсем ги бях забравила.

– Хубави времена бяха, нали? Танци в летните нощи… – Старицата се полюшна на стола в ритъма на въображаема мелодия. – Джордж дори наемаше оркестър в съботните вечери. Помниш ли? Кейт, ще дойдете ли с Девън?

Кейт изсипа останките от вечерята в найлоновия чувал в дървеното кошче за отпадъци до скарата.

– Не знам дали ще бъдем тук.

– О… Мислех, че ще поостанете – поклати глава Булахдин. – Да помогнете на Аби.

Кейт се обърна към леля си:

– Имаш ли нужда от помощ?

– Предстои ми сериозно преместване – отвърна тя и изхвърли хартиените чинии и чаши в кошчето.

Трудно преместване. Почти непосилно.

– Ще се радвам да ти помогна.

Аби се поколеба. С тези темпове Лизет изобщо нямаше да се включи. Ала така поне º предоставяше извинение да отлага.

– Сигурна ли си?

– Девън е в лятна ваканция. Багажът ни вече е пренесен в новия ни дом. Скоро ще започна работа в кантората за недвижими имоти на свекърва ми, но не сме определили точно кога.

– Брокер на недвижими имоти ли си? – попита Булахдин.