Неизв. - Уилям Пол Йънг Кръстопът

Бих се осмелил да кажа - проговори някакъв глас със тлен акцент, британски или австралийски, доколкото молеше да прецени Тони, - че дори да беше принцеса, какъв-! < I си грозноват, не знам в коя приказка щеше да си намериш Мнсто.

Тони се облегна на стената и погледна нагоре към мъжа, който сякаш се носеше из въздуха над него, протегнал към и с го нещо като манерка. Срещна искрящите му очи с лешников цвят. Непознатият беше леко набит, вероятно пет-И1гст сантиметра по-нисък от Тони, и бе на видима възраст к км края на петдесетте, а може би малко по-възрастен. Имаше вид на интелигентен човек, заради високото чело, интьлнително подчертано от растящите над него плеши-!Н1 пи, които сякаш освобождаваха ощр място за дълбоки мисли. Беше облечен старомодно - омачкани сиви флане-iiriiii панталони и износено кафяво сако от туид, което определено бе виждало подобри времена и по-заоблена фи-! v|т. Имаше вид на книжен плъх с бледа, заради дългите чтюве, прекарвани на закрито, кожа, но пък ръцете му бяха м го на касапин, дебели и груби. Нещо детинско играеше в ъгълчетата на устата му, докато той с усмивка търпеливо чакаше Тони да събере мислите си и най-сетне да проговори.

- И така… - Тони прочисти гърлото си. - Тук ли свършват всичките пътеки?

Въпросът не беше от най-умните, но от множеството останали, които се въртяха в главата му, той бе първият, който изплува на повърхността.

- Не - отвърна мъжът със силен и плътен глас. - Всъщност, дори напротив. Всичките пътеки тръгват оттук. Макар напоследък да не се използват твърде често.

Този отговор като че ли не задоволи Тони, който все още се чувстваше объркан, затова зададе друг, още по-прост въпрос:

- Британец ли сте?

- Ха-ха! - засмя се мъжът, отмятайки глава назад. - Опазил ме бог! Ирландец съм! Тоест от истинските англичани - допълни той и се наведе по-близо към Тони, - но в интерес на истината, макар да съм роден в Ирландия, съм изцяло британец от културна гледна точка. Когато бях млад, нямаше особена разлика, така че грешката ти е напълно простима.

Ирландецът седна на един камък близо до Тони и опря лакти в коленете си, за да му е по-удобно. И двамата отправиха поглед към пътя, заслонен от двете страни от дърветата.

- Трябва да призная - продължи ирландецът, - но нека си остане само между нас, че напоследък все повече оценявам приноса на британците към моя живот. Е, през Втората световна война „случайно“ убиха неколцина от нашите, в резултат на грешни артилеристки изчисления. Недостатъчно са били математиците сред тях, предполагам. Слава богу, че бяхме на тяхна страна.

Сякаш за да възнагради себе си заради проявения сарказъм, мъжът извади малка лула от горния ляв джоб на сакото си, бавно всмука от нея и издиша дима, сякаш въз-д ьхвайки с облекчение. Тютюневият аромат беше приятен И остана известно време из въздуха около мъжете, докато Не го погълнаха по-силните горски миризми. Непознатият предложи на Тони лулата, без да го погледне.

- Ще опитате ли? Тютюн „Три монахини“ добре натъп-*ин в лула „Тетли Лайтуейт“, още една причина да съм благодарен на британците.

1 В края на изречението той леко се поклони.

- Не, благодаря, не пуша - отказа Тони.

- Толкова подобре за. вас, господин Спенсър - отвърна М ъжът, донякъде огорчен. - Казано ми беше, че това може да ви убие.

Той прибра лулата в същия джоб на сакото си с кладата ■Вдолу, все още горяща. Към външната страна на джоба бе Пришито парче друг плат, може.би от панталон. Без съмнение тлеещият тютюн бе проторил дупка в него.

[. • - Вие ме познавате? - попита Тони, опитвайки се да Открие непознатия в паметта си, но без успех.

- Ние всички ви познаваме, господин Спенсър. Но моля да извините лошите ми обноски. Наистина имам пропуски н шва отношение. Наричайте ме Джак. За мен е чест най-■тне да се срещна с вас, лице в лице, имам предвид.

Мъжът протегна ръка и Тони машинално я пое.

• ■ Тони… Но ти вече знаеш това. Но откъде всъщност ме Познаваш, Джак? Срещали ли сме се преди?

I * Не съвсем. Майка ти ни запозна преди много време, ■е с чудно, че не си ме спомняш. Винаги съм бил наясно, ч§ ис съм от най-впечатляващите личности. Но както и да е, известен факт е, че въздействията по време на детството Имат удивително трайни последици върху формирането на Човешката личност - за добро или зло остават за цял живот.

■» Но откъде… - заекна Тони, крайно озадачен.

- Както споменах преди малко, всички те познаваме. Но t)uзнанието по принцип е доста разслоено. Човек дори родствената си душа не може да опознае, докато всички завеси не бъдат повдигнати, докато не излезе от скривалището си на светло и позволи да бъде опознат…

- Моля? - прекъсна го Тони, чувствайки у него да се надига раздразнение. - В това, което каза току-що, не откривам никакъв смисъл и да ти кажа честно, звучи ми напълно неуместно в дадената ситуация. Аз нямам никаква представа къде се намирам и дори в кое време, а ти никак не ми помагаш!

- Прав си - кимна Джак, като че ли това можеше да успокои събеседника му.

Тони обхвана глава с ръце и се опита да мисли трезво, потискайки, доколкото бе способен, нарастващото раздразнение. Известно време двамата останаха мълчаливи, вгледани назад към пътя.

- Антъни, ти действително ме познаваш, не добре и не истински, но по същество. Затова и ме покани. - Гласът на Джак бе уверен и овладян и Тони се съсредоточи върху съдържанието на онова, което говореше. - Аз ти повлиях, когато беше младеж. Напътствието ми, да го наречем така, несъмнено е избледняло, но корените му са останали у теб.

- Поканил съм те? Не си спомням да съм канил когото и да било на каквото и да било! Освен това никак не ми изглеждаш познат! Не зная кой си! Не познавам никакъв Джак от Ирландия.

- Поканата ти бе отправена преди много години и вероятно се е запазила в паметта ти като смътно чувство или копнеж. - Гласът на Джак продължаваше да е спокоен. - Ако се бях сетил, щях да донеса една книга, за да помиришеш страниците й. Това със сигурност щеше да помогне, но за жалост не се сетих. В действителност досега не сме се срещали, не и лично. Ще се изненадаш ли, ако ти кажа, че починах няколко години преди твоето раждане?

- О, нещата определено се изясняват! - избухна Тони и рязко се изправи. Краката му още бяха несигурни, но гневът

му помогна да измине няколко крачки по пътя в посоката, 01 където бе дошъл. После той се спря и се обърна. - Действително ли току-що каза, че си починал няколко години Преди моето раждане, или ми се е причуло?

I - Действително го казах. Умрях в същия ден, в който бе убит Кенеди и почина Хъксли. Какво трио само се изправи пред „перлените порти*“… - Той направи с пръсти знак, Който означаваше, че последното е в кавички. - Трябваше да видиш изражението на Олдъс. Озова се наистина в прекрасен нов свят**.