Неизв. - Уилям Пол Йънг Кръстопът

Уилям Пол Йънг

Кръстопът

СВЕТОВЕН

БЕСТСЕЛЪР

ОТ АВТОРА НА РОМАНА СЕНЗАЦИЯ

„Колибата“

ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ХЕРМЕС‘

Исус се. пресегна и хвана ргьката па Тони.

- В това пътуване ти ще можеш да избереш да излекуваш физически един човек, но само един. Когато направиш своя щбор, пътуването ти ще npukahuu.

- Мога да испеку вам някого? Нима ми кадваш, че мога да избера, когото си пожелая1 - Мислите му веднага се вършеха върху собственото му беужнунено тяло в интензивното отделение на болницата.

Исус се наведе към. него.

- Ти не можеш да щаекуваш никого сам. Но ад ще съм с теб и ще изцеля ощи, 3а когото избереш да се помолиш…

Уилям Пол Йънг, „Кръстопът“

Антъни Спснсър е преуспял бизнесмен, който се гордее, че сам е постигнал всичко. Той обаче се е превърнал в жесток и безскрупулен човек. В живота му няма нито любов, нито приятелство.

Един ден Антъни внезапно изгубва съзнание. Лекарите откриват тумор 6 мозъка му. След последвалата операция той изпада в кома. Антъни се събужда в сюрреалистичен свят между живота и смъртта. На това неприветливо и пусто място - светът на душата му, той сс среща с Исус и Светия Дух. Той не вярва в живота след смъртта, нито в съществуването на Бога. И все пак общуването му с Исус и със Светия Дух е много по-истинско и пълноценно, отколкото целият му „реален“ живот. Постепенно Антъни започва да осъзнава кои са важните неща 6 живота, 110 ще има ли време да поправи грешките си?

Уилям Пол Йъпг

Авторът па романа „Колибата“, преведен на над 40 езика и продал повече от 18 милиона екземпляра 6 света, се завръща с нов роман откровение. В „Кръстопът“ Уилям Пол Иънг остава верен на стила си да търси истински важното 6 живота. Вплел духовните си и философски търсения в романов сюжет, авторът отново повдига вечните въпроси за живота и смъртта, за изкуплението и достойния живот.

„Кръстопът“ е художествено произведение. Имената, героите, местата и събитията, описани в този роман, са плод на авторовото въображение или са използвани с художествена цел. Всяка прилика с реални личности, било те живи или мъртви, с действителни събития или места, е напълно случайна.

© Ангелин Димитров Мичев, преводач, 2013 г.

Тази история е посветена на внуците ни, всеки от които е отражение на своите родители същевременно - отделна, неизследвана вселена. Те ни учат как да се удивяваме и насищат сърцата ни с радост изцяло и завинаги.

Когато един ден прочетете тази история, нека тя се превърне за вас в малък прозорец, посредством който да разберете вашия дядо, Бог и света, който обитавате.

Най-жалкият сред хората е онзи, който обръща своите мечти 6 сребро и злато.

ХАЛИЛ ДЖУБРАН

Някои години в Портланд, Орегон, зимата е насилница, сипе суграшица и бълва сняг-на пристъпи, в опит да изтръгне колкото е възможно повече дни от пролетта, отстоявайки своята прастара претенция да бъде царица сред сезоните. В крайна сметка усилията й винаги са напразни и тя си остава просто претендент за трона. Тази година обаче не беше така. Зимата си тръгна като бита жена - с наведена глава и парцал иви одежди в мръснобяло и кафяво - и по никакъв начин не заяви намерението си да се върне. Нейното заминаване остана почти незабелязано.

Тъй или иначе, за Антъни Спенсър бе все едно - зимата беше напаст, но и пролетта не беше по-добра. Ако зависеше от него, би премахнал и двете от календара, ведно с влаж-ната и дъждовна част от есента. Да, година, състояща се от пет месеца, би го устройвала напълно, а и тя със сигурност би била за предпочитане пред протяжните, сякаш безкрайни, периоди на несигурност. Всяка година по това време той се питаше какво още търси на северозапад, но всяка пролет неизменно го заварваше на същото място, зает със същия въпрос. Може би причината бе в това, че познатото, колкото и да бе разочароващо, все пак си имаше своите

удобства. Мисълта за действителна промяна, честно казано, го обезсърчаваше. Колкото повече се затвърждаваха от преповтаряне неговите навици и всекидневни ритуали, носещи сигурност, толкова по-малко склонен бе да повярва, че съществуваше нещо, за което си струваше да се положат усилия. Рутината, макар и болезнено досадна на моменти, най-малкото беше предсказуема.

Тони се облегна назад в стола и вдигна поглед от отрупаното с книжа бюро към монитора. С едно натискане на кой да е клавиш можеше да види картина от наблюдателните камери в своите имоти: апартаментът в съседната сграда, офисът, разположен на стратегическо място в търговската част на Портланд, на един от средните етажи на не много голяма офис сграда, вилата му на брега на океана и голямата къща в Уест Хилс1. Взря се в екрана, нетърпеливо почуквайки с десния показалец по коляното си. Навсякъде бе спокойно, светът сякаш бе задържал дъха си.

Има много начини човек да бъде самотен.

Тони не беше приветлив човек, макар онези, които общуваха с него в делова или неформална обстановка, да добиваха различно впечатление. Беше целеустремен и винаги преследваше изгодата. Това често изискваше да се държи дружелюбно и весело, да се усмихва широко, да поддържа контакт с очи и да се ръкува със сигурна длан не заради искрено благоразположение, а защото всеки събеседник бе за него потенциален носител на информация, която би могла да му бъде от полза по пътя към успеха. Многобройните въпроси, които задаваше, създаваха впечатлението за неподправен интерес и ласкаеха събеседниците му, но и оставяха у тях смътното усещане за празнота. Известен със своите благотворителни жестове, той отлично осъзнаваше значимостта на привидното състрадание като средство за постигане на по-важни цели. Демонстрираната загриженост правеше хората много по-податливи на манипулации. Иначе, след няколко несполуки, той беше стигнал до заключението, че приятелството е лоша инвестиция. С нищожна възвръщаемост. Действителната обич и грижа бяха неудобство и лукс, за какъвто той нямаше нито време, нито енергия.

За него успехът се измерваше със сполучливото управление и умножаването на недвижимото имущество, с осъществяването на различни бизнес начинания, с непрекъснато нарастващото инвестиционно портфолио. В инвеститорските среди Тони имаше репутацията на непреклонен преговарящ и виртуоз в договарянето на отстъпки. За него щастието бе нелепо и мимолетно състояние, почти недоловимо ухание в сравнение със силната миризма на потенциалната сделка и завладяващия послевкус на печалбата. Също както за стария скъперник Скрудж, така и за Тони бе наслада да изцежда до последната капчица достойнството на околните и особено на служителите си, които работеха за него усърдно, ала от страх, не от уважение. Със сигурност подобен човек не заслужаваше нито обич, нито състрадание.