Неизв. - Уилям Пол Йънг Кръстопът

Хрумна му, че клетъчният телефон може да е останал в сакото, което обикновено окачаше на облегалката на стола в кухнята, но вратата на апартамента автоматично се бе заключила след излизането му. С едното око почти не виждаше, затова присви другото и се взря в клавиатурата до вратата, опитвайки се да си спомни кода, който щеше да му позволи да се прибере, но никоя от непрестанно кривящите се и сливащи се една с друга цифри не му подсказваше нищо. Затвори очи и се опита да се съсредоточи. Сърцето му блъскаше в гърдите, главата му сякаш гореше, а отчаянието му нарастваше все повече. Тони се разрида неконтролируемо. Това го вбеси и той започна да ругае и панически да натиска безразборно клавишите с неистовата надежда да се случи чудо. Внезапно го обгърна тъмнина, коленете му се подкосиха и той удари главата си в касата на вратата. Това предизвика нов пристъп на остра болка. Освен това по лицето му започна да се стича кръв, тъй като при удара на челото му се бе отворила рана.

Объркването и агонията на Тони непрекъснато се усилваха, докато в един момент той изцяло изгуби ориентация. Освен това клавиатурата пред него и ключовете в ръката му започнаха да му се струват напълно непознати. Може би имаше автомобил, който бе паркиран някъде наблизо? Залитайки, премина през един гьс страничен коридор, слезе

По покрито с мокет стълбище и се озова в закрит паркинг. А сега какво? Натисна поред всичките бутони на дистан-Иионното управление, закачено на връзката ключове, и бе възнаграден с примигване на фаровете от една зелена лимузина на не повече от десет метра от него. Внезапно отново го обгърна тъмнина и той за втори път се свлече на Земята. На ръце и колене запълзя трескаво към автомобила, сякаш животът му зависеше от това. Когато най-сетне стигма до задницата му, с мъка се изправи и се опита да се задържи на крака, тъй като ужасно му се виеше свят. Отново рухна, но този път веднага след падането бе погълнат от успокояващото нищо. Болката, която бе обсебила цялото му съзнание, секна.

Ако някой беше видял падането му, вероятно би го сравнил с изпадането на чувал картофи от каросерията на движещ се камион. Тони се стовари на пода, сякаш в тялото му нямаше кости - като безформена маса, притегляна от гравитацията. Удари тила си в ръба на багажника, инерцията го принуди да се завърти напред и главата му срещна бетонния под със зловещо тупване. Кръв бликна от ухото му и започна да образува нарастваща локва заедно с кръвта, която се стичаше от раните на челото и лицето му. Почти десет минути лежа на пода на подземния паркинг, докато една жена, съсредоточено търсейки ключовете за автомобила си из дамската си чанта, не се спъна в крака му. Пиел.кът й отекна между бетонните стени. Никой не го чу. Цялата разтреперена, тя набра номер 911.

В 8,41 часа предобед диспечерка, седяща пред цял ред монитори, прие обаждането й:

- Телефон деветстотин и единайсет. Къде се намирате?

- О, боже мой! Той е целият в кръв! Мисля, че е мъртъв… - Жената говореше истерично, очевидно на ръба на нервния срив.

Обучена как да се държи в подобни ситуации, диспечерната забави говор:

- Госпожо, необходимо е да се успокоите и да ми кажете къде се намирате, за да мога да изпратя помощ. - Докато слушаше отговора на жената, тя затули с длан говорителя на слушалката и по друга линия уведоми портландската, противопожарна служба за спешния случай. После бързо въведе необходимата информация и кодове в компютърния регистър с обажданията и продължи разговора: -Госпожо, можете ли да ми опишете какво виждате? - Тя отново закри слушалката и заговори по другата линия: -Машина 10. М 333, код на повикването 3 на Ю Ен 3, Макадам Авеню, в район с пощенски код 5040, най-близката пресечка е улица „Ричардсън Корт“, на север от „Ю Ес Банк“, под „Уестън Мейнър“, на първото ниво на подземен паркинг на брега на реката.

- Медик 333, прието, превключвам на оперативна честота 1 - беше отговорът, който прозвуча в слушалките й.

- Добре, госпожо, опитайте се да говорите по-бавно, поемете дълбоко въздух. Открили сте мъж, който наглед е в безсъзнание и е окървавен… Не се тревожете, екип пътува към мястото и вероятно ще е при вас след броени минути. Искам от вас да застанете настрана и да изчакате пристигането му… Аха, точно така… Аз ще поддържам връзка с вас през цялото време. Справяте се чудесно! Екипът наближава и всеки момент ще го видите.

Колата на портландската пожарна команда пристигна на местопроизшествието първа. Пожарникарите направиха първоначален преглед на Тони и започнаха процедури по стабилизиране на състоянието му, а един от тях успокои ужасената очевидка и я разпита. Линейката, изпратена от Американската служба за медицински транспорт, пристигна броени минути след това.

- Здравейте, момчета, какъв е случаят? С какво мога да помогна? - попита парамедикът, който слезе от линейката.

- Мъж на около четирийсет години е открит от онази дама там да лежи на земята до автомобила си. Повърнал е и мирише силно на алкохол. Има голяма рана на челото и други по-малки по лицето. Липсват реакции. Прегледахме шийния отдел на гръбнака за счупвания и му поставихме кислородна маска.

- Успяхте ли да проверите жизнените показатели?

- Кръвното му налягане е 260 на 140. Пулс - 56 удара в минута. Честота на дихателните движения - 12 в минута, но неравномерни. Дясната зеница е разширена, а дясното ухо кърви.

- Изглежда, травмите по главата са сериозни.

- Да, и аз съм на същото мнение.

- В такъв случай да го поставим на носилката.

Те внимателно претърколиха Тони на твърдата ръчна носилка и пожарникарите се заеха да закопчават каишите, докато парамедиците му направиха интравенозно вливане.

- Реакции все още липсват, а дишането му е накъсано

отбеляза парамедикът от пожарникарския екип. - Как

мислите, дали не е добре да бъде интубиран?

- Добра идея, но нека направим това в линейката.

- Статусът на университетската болница е зелен - извика шофьорът.

Вдигнаха Тони заедно с носилката на количка с колелца 11 бързо го качиха в линейката, а през това време шофьорът се обади по радиостанцията в центъра.

Жизнените показатели на Тони отбелязаха рязък спад и гой изпадна в състояние на асистолия, вид сърдечен арест. Пързите действия на парамедиците, които му инжектираха енинефрин, възстановиха сърдечната му дейност.

- Университет, говори Медик 333. Тръгваме към вашето да ведение, код 3, с мъж на около четирийсетгодишна възраст, намерен в безсъзнание в подземен гараж. Има видими гравми по главата. Оценка по Скалата за кома на Глазгоу-Лиеж3 - 5, гръбнакът е обездвижен. Изпадна в краткотрайна асистолия, но пулсът му се възстанови след инжектира-не на 1 милиграм епинефрин. При последното измерване кръвното налягане беше 80 на 60, сърдечната честота е 72 удара, в момента го обдишваме с 12 дихателни движения в минута и го подготвяме за интубиране. Очаквано време за пристигане до вас - пет минути. Имате ли някакви въпроси?