Р. Салваторе - Пътеките на мрака - цялата трилогия

Третото чудовище се изправи и се нахвърли върху елфа, с намерението да го посече с един-единствен страховит удар на сабята си.

Тя обаче срещна само въздух, тъй като пъргавият Дризт отскочи с лекота, а след това заби Сиянието в корема му и направи още една крачка встрани.

Звярът притисна ръце до грозната рана, но само за миг, после отново се хвърли в атака.

С ледения ятаган, който бе в лявата му ръка, Дризт отби връхлитащата сабя и с една крачка се озова встрани от противника си. Сиянието отново потъна в плътта на чудовището и не спря, докато не стигна до ребрата му.

Полулюдоедът изрева и рязко се обърна, очаквайки да посече елфа на място, ала и този път оръжието му срещна само въздух.

Слисано, чудовището не знаеше какво да прави неприятелят му сякаш беше изчезнал.

— Силен, но бавен — разнесе се гласът на елфа зад гърба му. — Отвратително съчетание.

Звярът изрева и отскочи, ала Сиянието беше по-бързо и се заби във врата му. Чудовището вдигна ръка към ужасната рана, но не бе направило повече от три крачки, когато се свлече на пода в агония.

Дризт понечи да го последва, за да го довърши, но после промени решението си и се обърна към жената, която междувременно беше отстъпила чак до стената с изкъртената врата. Момиченцето беше в ръцете й, а до врата му беше опряна тънка кама.

— Какво търси един елф на мрака в Града на бездънните води? — попита тя, опитвайки се да звучи спокойно и уверено, макар да бе очевидно, че е потресена. — Ако си имал намерение да ограбиш къщата, на драго сърце ще ти я отстъпя и те уверявам, че нямам никакво намерение да говоря с властите.

Жената замълча и се взря в Дризт, а по лицето й плъзна усмивка — беше го разпознала.

— О, не, ти не си част от грабителски отряд, дошъл от непрогледния мрак на земните недра — рече тя. — Ти си плавал с Дюдермонт.

Дризт се поклони насмешливо и дори не се опита да спре последния звяр, когото бе ранил смъртоносно, когато той запълзя към своята господарка. Насреща му Гуенивар бавно се приближи от другата страна на жената, оставяйки жертвата си мъртва в локва от кръв.

— Какво търсиш в дома на Дюдермонт, неканена и придружавана от крайно неприемливи спътници? — в отговор рече елфът.

— Дай ми Колсон! — примоли се другата жена, която трябва да бе Дели Кърти, и се надигна на лакти. — Моля те! Тя нищо не е сторила!

— Млъквай! — кресна натрапницата и като се обърна към Дризт, предизвикателно завъртя камата над гърлото на момиченцето. — Ще си получи детето обратно — живо! — но чак когато ме пуснете да си тръгна оттук.

— Искаш да се откупиш с нещо, което само си мислиш, че притежаваш — отбеляза Дризт и пристъпи към нея.

Междувременно полулюдоедът беше стигнал до своята господарка и сега с огромно усилие се мъчеше да се изправи на колене.

Гейзел го погледна, камата проблесна и потъна в гърлото му. Давейки се в собствената си кръв, чудовището се свлече на пода и издъхна в краката й.

Само за миг жената, която очевидно имаше опит в битките, отново вдигна оръжието над беззащитното момиченце. Дели изпищя, Дризт и Гуенивар се втурнаха натам, ала бързо се заковаха на място, видели камата да проблясва заплашително над детето — нямаше и капчица съмнение, че ако се наложи, Гейзел ще го убие.

— Не мога да го взема със себе си, а не можех да го оставя жив в ръцете ви — обясни тя, когато Дризт спря въпросителен поглед върху мъртвия й спътник.

— Точно както и аз не мога да те оставя да си тръгнеш с детето — отвърна елфът.

— Само че нямаш друг избор. Ще ме пуснете да си вървя, а аз ще ви изпратя съобщение откъде да си го приберете, живо и невредимо.

— Не — поправи я Дризт. — Ще дадеш детето на майка му още сега, а след това ще се махнеш и никога повече няма да припариш насам.

Гейзел се изсмя:

— Нима очакваш да се доверя на един елф на мрака?

— А нима ти очакваш да се доверя на една убийца? — не й остана длъжен Дризт.

— Нямаш избор, елфе — повтори Гейзел и като доближи момиченцето до лицето си, по което беше изписано ледено безразличие, прокара тъпата страна на камата по вратлето му.

Дели изхлипа и зарови лице в ръцете си.

— Как смяташ да ме спреш, елфе? — подразни го Гейзел.

Думите й още не бяха отзвучали, когато нещо проряза въздуха над Дели Кърти, оставяйки след себе си нишка сребристосиня светлина, изсвистя на сантиметри от нежната кожа на Колсон и като се заби между очите на Гейзел, я прикова за стената.

Тялото й потръпна конвулсивно, ръцете й се разпериха и момиченцето политна към пода…

… и падна в ръцете на Дризт, който още щом чу песента на тетивата, се хвърли напред и се преметна през глава, озовавайки се пред Гейзел тъкмо навреме, за да улови Колсон; След това се изправи и погледна жената пред себе си.

Тя беше мъртва. Тялото й потръпна още няколко пъти, после увисна безжизнено, приковано за стената. Гейзел никога вече нямаше нито да види, нито да чуе каквото и да било.

— Ето така — отвърна й Дризт въпреки това.

— Никога не съм го обичал туй място! — измърмори Бруенор.

Двамата с Риджис вече сума време стояха пред северната порта на Лускан, задържани от един любопитен и подозрителен страж.

— Много скоро ще ни пуснат — успокои го Риджис. — Винаги стават такива, когато наближи зимата — та нали именно тогава цялата сган слиза от планините, а и разбойниците се опитват да влязат в града, уж винаги са си живели там.

Бруенор се изплю.

Най-сетне пазачът, който ги беше спрял, се върна заедно с още един, по-възрастен от него войник.

— Разбрах, че идвате от Долината на мразовития вятър — рече новодошлият. — Какви стоки носите за продан?

— Себе си нося и туй трябва да ти е предостатъчно! — сопна се Бруенор и войникът се навъси.

— Идваме, за да се срещнем с едни хора, които тръгнаха насам — побърза да се намеси Риджис умиротворително и пристъпи между джуджето и лусканеца, за да може да обезвреди ситуацията, в случай че тя вземеше взривоопасен обрат… което напоследък се случваше с всяка ситуация, свързана с Бруенор Бойния чук!

Джуджето нямаше търпение да открие изгубения си син и горко на всекиго, който се изпречеше на пътя му.

— Аз съм представител в Съвета на Десетте града — добави полуръстът. — Риджис от Самотната кория. Може би сте чували за мен?

Войникът, целият настръхнал заради държанието на Бруенор, се изплю в краката му:

— Не съм!

— А спътникът ми е не друг, а самият Бруенор Бойния чук! — тържествено обяви Риджис. — Предводител на клана Боен чук в Десетте града. Освен това — някогашен и бъдещ крал на Митрал Хол!

— И за него не съм чувал!

— Е, сега ще чуеш! — промърмори Бруенор и се опита да заобиколи полуръста, който обаче отново му препречи пътя.