Р. Салваторе - Пътеките на мрака - цялата трилогия

Всичко се връзваше отлично със случилото се с Джул Пепър и онова, което бяха научили от Морик. Без да обръща внимание на шума, който току-що пристигналите стражи вдигаха в преддверието, той прекоси стаята и отиде при мъртвата жена, която все още висеше във въздуха, прикована от стрелата на Кати-Бри.

— Какви ги вършиш? — попита Кати-Бри, когато го видя да дръпва яката на окървавената й туника. — Просто извади проклетата стрела и я свали оттам!

Кати-Бри очевидно беше разстроена от гледката на убитата от нея жена. Дризт обаче нямаше никакво намерение да я смъква от стената. Тъкмо напротив — сегашното положение на тялото му предоставяше прекрасна възможност да разгледа онова, което търсеше.

С острието на единия си ятаган той лекичко сряза дрехата, за да оголи рамото на мъртвата жена, и кимна.

Изобщо не беше изненадан.

— Какво има? — попита Дели, която най-сетне бе успяла да успокои Колсон.

Кати-Бри очевидно се канеше да зададе същия въпрос, ала изражението, появило се върху лицето на Дризт, както и ъгъла, под който той разглеждаше тялото, бяха по-красноречиви от какъвто и да било отговор.

— Белязана е — рече младата жена, без да помръдне от мястото си.

— Със знака на Щитозъб — потвърди елфът. — Знака на Шийла Крий.

— Какво означава това? — разтревожено попита Дели и се приближи, притиснала момиченцето до гърдите си, сякаш искаше да почерпи сили от него. — Може би капитан Дюдермонт и Уолфгар са заловили Шийла Крий и нейните приятели си отмъщават? Или пък Шийла е потопила „Морски дух“ и сега идва, за да се разправи с всички, които имат нещо общо с капитана?

В гласа на младата жена се прокраднаха панически нотки и тя премести уплашен поглед от Дризт към Кати-Бри и обратно.

— А може би Шийла е научила, че „Морски дух“ я преследва и е решила да нанесе първия удар — не особено убедително предположи Дризт.

— Или пък не означава абсолютно нищо — добави Кати-Бри. — Просто съвпадение.

И Дризт, и Дели я погледнаха, но беше очевидно, че никой, нито дори самата Кати-Бри, не вярва на думите й.

В този миг в стаята нахлуха група войници. Неколцина изреваха при вида на мрачния елф и понечиха да се нахвърлят отгоре му, ала останалите разпознаха Дризт или най-малкото, познаваха Дели Кърти и по държанието й разбраха, че опасността трябва да е отминала, и ги възпряха.

Кати-Бри и Дели излязоха от стаята, следвани от Гуенивар, а Дризт се зае да разкаже на властите не само какво се бе разиграло тук преди малко, но и за разгарящата се вражда между Шийла Крий и капитан Дюдермонт.

След като се увери, че няколко войници ще останат на пост около къщата, елфът последва двете жени на горния етаж.

Откри ги в добро настроение — Кати-Бри люлееше Колсон в прегръдките си, а Дели си почиваше на леглото с чаша вино в ръка.

Кати-Бри кимна и Дели подхвана разказа си за Уолфгар — за падението му в Лускан, за обвинението и Карнавала на затворниците, за бягството му на север заедно с Морик и за това как в крайна сметка се бе озовал с дете на ръце.

— И представете си изненадата ми, когато Уолфгар се върна в „Кривата сабя“! — завърши тя. — За мен.

В погледа, който Дели хвърли на Кати-Бри при тези думи, имаше както притеснение, така и чувство на превъзходство, ала изражението на Кати-Бри не се промени.

— Дойде, за да се извини — допълни Дели. — А той наистина ни го дължеше. След това поехме на път, мъжът ми, детето й аз, за да открием капитан Дюдермонт, а Уолфгар да намери чука си.

И като погледна към западния прозорец, тя рече:

— Сега е там някъде. Или поне така се надявам.

— Шийла Крий още не е срещнала „Морски дух“ — увери я Дризт. — А ако е, значи корабът й е на дъното на морето, а Уолфгар е на път към Града на бездънните води.

— Не можем да сме сигурни — възрази Дели.

— Но можем да проверим — отсече Кати-Бри категорично.

— Зимата скоро ще дойде — подхвърли капитан Дюдермонт.

Двамата с Уолфгар се бяха облегнали на бордовата ограда и гледаха как „Морски дух“ пори вълните. Вече няколко седмици не се бяха натъквали на пиратски кораби; единствените съдове, които бяха срещнали, бяха няколко търговски кораба, напуснали Лускан, за да поемат на юг.

Уолфгар, който беше отрасъл в Долината на мразовития вятър и отлично знаеше колко бързо се променя времето на север, нямаше как да не се съгласи. Той също бе видял признаците — много по-студен отпреди, вятърът беше сменил посоката си и вече идваше от северозапад, откъм водите на Морето на неспирния лед.

— Няма да спираме в Лускан — обясни Дюдермонт. — Отиваме право в Града на бездънните води, където ще се подготвим за следващото плаване.

— Значи няма да зимувате на сушата?

— Не — потвърди капитанът. — Но от Града на бездънните води ще поемем на юг, не на север. Сигурно ще кръстосваме водите около Портата на Балдур, а може да слезем и още по на юг. Робилард ясно даде да се разбере, че предпочита да работим през зимата и неведнъж спомена Корсарските острови.

Уолфгар кимна мрачно, досетил се какво всъщност иска да му каже Дюдермонт. Много внимателно, капитанът го подканяше да слезе в Града на бездънните води и да прекара зимата там, заедно с Дели и Колсон.

— Значи ще имате нужда от силата ми — доста неубедително отвърна варваринът.

— Малко е вероятно да се натъкнем на Шийла Крий през зимата — недвусмислено заяви Дюдермонт. — Никой никога не е виждал „Кървавия кил“ южно от Града на бездънните води. Говори се, че хвърлял котва за зимата, макар никой да не знае къде точно.

Ето че го бе казал направо, без заобикалки. Уолфгар го погледна, мъчейки се да не се чувства засегнат. Не можеше да отрече, че Дюдермонт има право — и сам разбираше, че напоследък не бе от кой знае каква полза за „Морски дух“ и макар че това още повече засилваше желанието му да се докаже в следващата битка, разбираше, че капитанът е отговорен за много повече от чувствата на един-единствен войн.

Затова, колкото и да му бе трудно да го изрече на глас, варваринът каза:

— Мисля да прекарам зимата със семейството си. Ако ми разрешиш да остана в дома ти, естествено.

— Но, разбира се! — Дюдермонт се усмихна и го потупа по рамото (което, като се има предвид височината на Уолфгар, не беше никак лесно). — Радвай се на всеки миг, в който си с тях — топло рече той. — Давам ти думата си, че дойде ли пролетта, ще открием Шийла Крий и Щитозъб най-сетне ще се завърне при истинския си собственик.

Варваринът се съпротивляваше срещу подобен план с цялото си същество, единственото му желание бе да изкрещи да не го отписват като боец, да му дадат възможност отново да се хвърли в битка, с удвоена ярост и което беше по-важно, с всичкия самоконтрол, необходим, за да бъде част от екипаж като този на „Морски дух“. Искаше му се да обясни на Дюдермонт, че ще открие правилния път; да го увери, че войнът, който Уолфгар, син на Беорнегар, представляваше някога, все още е тук и просто чака да бъде освободен от тъмницата, в която бе затворен.