Р. Салваторе - Пътеките на мрака - цялата трилогия

Или пък всички мислещи същества са способни да обичат повече от едного и то е не някаква предопределеност, а стечение на обстоятелствата?

Разумът ми казва, че е второто. Знам, че ако Уолфгар, Кати-Бри или аз живеехме някъде другаде, най-вероятно пак щяхме да открием онзи, който ни допълва и това щеше да бъде някой друг. Логично погледнато, е един сеят на многобройни раси и огромно население, това как да бъде другояче, защото как иначе биха се срещнали предопределените един за друг? Разсъдъкът ми е категоричен — това е истината, проста и недвусмислена.

Защо тогава, колчем погледна Кати-Бри всички тези логични доводи губят смисъла си? Спомням си Грамадата на Келвин и първата ни среща, когато тя бе съвсем млада, още момиче. Спомням си сините й очи, топлата й усмивка, чистото и, открито сърце — все неща, на които рядко се бях натъквал на Повърхността. Още тогава усетих, че между нас съществува необикновена връзка, някаква магия, която не можех да обясня. И докато я гледах как пораства пред очите ми, тази връзка укрепна още повече.

Е, стечение на обстоятелствата ли ни събра, или съдбата?

Знам какво ми нашепва разумът.

Ала знам също така какво ми казва сърцето.

Била е съдбата. Кати-Бри е единствената.

Навярно мнозина от нас откриват подходящ спътник в живота, ала любовта е много повече от това. Може би някои хора просто имат повече късмет от други.

Когато се взра в сините очи на Кати-Бри, когато ме сгрее топлината на нейната усмивка и непресторената й приветливост, знам, че аз съм един от тях.

— Нали държите елфа под око? — попита Шийла Крий, когато Белани влезе в стаята й през един ветровит есенен ден.

— Ле’лоринел помага с работата по „Кървавия кил“, без да се оплаква или да се сърди — отвърна магьосницата.

— Точно както би могло да се очаква от един шпионин.

Белани сви рамене и отметна тъмната си коса, а изражението й красноречиво подсказваше, че смята подозренията на Шийла за неоснователни.

— С помощта на магия бях в стаята на Ле’лоринел, тайно и без разрешение, и не видях нищо, което да ме накара да се усъмня.

— Елф на мрака — Шийла отиде до отвора в стената, който гледаше към морето, и соленият бриз подхвана червената й коса. — Елф на мрака по следите ни, поне така твърди Ле’лоринел.

И тя се обърна към Белани, която изглеждаше така, сякаш в този момент би могла да повярва и на най-невероятната история.

— Ако този мрачен елф, Дризт До’Урден, наистина ни открие, ще се радваме, че не сме се отървали от Ле’лоринел — рече магьосницата.

Шийла отново се обърна към прозореца и поклати глава:

— И докога трябва да чакаме, за да се уверим, че Ле’лоринел не ни лъже?

— Бездруго не можем никого да завържем за кила, докато корабът е в пристанището — засмя се Белани и шегата й веднага подобри настроението на Шийла. — Зимата скоро ще свърши.

Двете не за първи път обсъждаха този въпрос. Откакто Ле’лоринел пристигна при тях с невероятната си история за някакъв елф на мрака и един джуджешки крал, тръгнали по петите им, за да си върнат бойния чук, който Шийла вярваше, че е купила честно и почтено от глупака Йоси, двете бяха прекарали дълги часове, чудейки се какво да правят с Ле’лоринел. И много пъти Белани си бе тръгвала от стаята на Шийла убедена, че на другата сутрин елфът няма да е между живите.

Ала ето, че Ле’лоринел още не бе срещнал смъртта си.

— Имате посетител, господарке — откъм вратата долетя гърлен глас и един полулюдоед влезе в стаята, следван от висока и стройна чернокоса жена, съпроводена от още двама полулюдоеди. И Шийла, и Белани зяпнаха при вида на новодошлата.

— Джул Пепър — възкликна Шийла, без да може да повярва на очите си. — Аз мислех, че досега си завладяла половината от Десетте града!

Чернокосата жена, очевидно поощрена от приветливия тон на някогашната си господарка, се освободи от двете чудовища, които я държаха, и като се приближи, прегърна първо Шийла, а после и Белани.

— Всичко вървеше отлично — измърка разбойницата. — Имах нелоша група помощници и напълно сигурен план… или поне така си мислех, докато един отвратителен мрачен елф не се появи заедно с приятелите си и не сложи край на всичко.

Шийла Крий и Белани се спогледаха изумено.

— Мрачен елф? — изпръхтя Шийла. — Да не би случайно да се казва Дризт До’Урден?

Дори без магическа помощ, новините се разпространяваха със забележителна бързина из северната част на Саблен бряг, особено ако засягаха онези, които живееха извън закона, още повече пък, когато героят на деня принадлежеше към раса, която не се славеше с особена любов към справедливостта. От пивница на пивница и от улица на улица, от лодка на лодка и от пристанище на пристанище се разнасяше историята за случилото се в дома на капитан Дюдермонт, за това как един загадъчен елф на мрака и двете му спътнички (едната, от които била огромна котка) се справили с опита за кражба и убийство в дома на добрия капитан. Малцина направиха някаква връзка между Дризт и Уолфгар и дори между Дризт и Дюдермонт, макар за мнозина да не бе тайна, че преди време на борда на „Морски дух“ е имало мрачен елф. Историята беше вълнуваща сама по себе си, но за отритнатите от закона, които добре разбираха, че подобни нападения срещу прочути и доблестни граждани рядко са плод на случайно хрумване, тя беше от особен интерес. Не, зад разигралото се в дома на капитана със сигурност се криеше нещо повече.

И така, историята пътуваше забележително бързо (веднъж дори бе подпомогната от един магьосник) и новината за случилото се в Града на бездънните води пристигна в Лускан много преди Дризт и Кати-Бри и продължи още по на север.

Ето как Шийла Крий научи за загубата на Гейзел още преди Дризт и Кати-Бри да се появят пред южната порта на Лускан.

Когато това стана, тя изпадна в ярост. Беснееше из стаята си, преобръщаше всичко, изпречило се на пътя й, и ругаеше невъздържано. Когато и това не й помогна да се успокои, тя повика двама полулюдоеди и дълго им крещя и ги налага.

Най-сетне, прекалено уморена, за да продължи, ги отпрати и се хвърли в един стол, без да престава да проклина.

Във всичко това просто нямаше смисъл! Кой беше този отвратителен мрачен елф — същият, който бе осуетил плановете на Джул Пепър за Десетте града — и как се бе озовал в дома на Дюдермонт тъкмо навреме, за да попречи на Гейзел? Шийла Крий затвори очи и потъна в мисли.

— Решила си да промениш обзавеждането? — разнесе се глас и когато вдигна очи, Шийла видя Белани да стои на прага с развеселена усмивка.

— Чу ли за Гейзел? — попита Шийла.

Белани сви рамене, сякаш това нямаше особено значение: