Р. Салваторе - Пътеките на мрака - цялата трилогия

— Мътните го взели! — изруга Шийла Крий, която започваше да си изяснява доста неща.

Двете й помощнички я погледнаха заинтригувано.

— Дюдермонт наистина ни преследва — обясни тя. — Какво мислите, че търси?

— А сигурни ли сме, че изобщо търси нещо? — попита Белани, но отговорът я осени, още преди да бе довършила.

— А след това Дризт и приятелката му се появяват в дома на Дюдермонт — продължи Шийла.

— Щитозъб! — обади се Джул. — Ето какво търси Дюдермонт. Всичко е свързано. Но Уолфгар не е или поне не беше заедно с останалите в Долината на мразовития вятър, така че…

— … така че трябва да е с Дюдермонт — довърши Белани вместо нея.

— О, Йоси Локвата ще ми плати за това, хич и не се съмнявайте! — мрачно заяви Шийла.

— Не знаем къде се намира Уолфгар сега — рече Джул. — Знаем обаче, че през зимата Дюдермонт надали ще плава на север от Града на бездънните води, така че ако Уолфгар е с него…

Тя млъкна, когато Шийла скочи на крака и ръмжейки, удари с юмрук по отворената си длан.

— Не знаем достатъчно, за да решим каквото и да било! — избухна тя. — Трябва ни повече информация!

Думите й бяха последвани от неловко мълчание, нарушено най-сетне от Джул Пепър:

— Морик! — отсече тя, при което и Шийла, и Белани я изгледаха любопитно. — Никой в Лускан не разполага с по-широка мрежа информатори от Морик Разбойника. Още повече, че някога е бил близък с Уолфгар. Навярно той ще може да отговори на някои от въпросите ни.

Шийла помисли миг-два и се обърна към Белани, която благодарение на магическите си умения можеше да се озове в Лускан много бързо, въпреки лошото време.

Белани кимна и без повече приказки излезе от стаята.

— Мрачни елфи и бойни чукове — рече Шийла, когато двете с Джул останаха сами. — И едно загадъчно и красиво създание…

— Необикновено, ако не красиво — съгласи се Джул. — Признавам, че и на мен ми харесва. Особено черната маска.

Шийла Крий се засмя на цялата тази лудост и тръсна глава, така че гъстата й, червена коса се разпиля:

— Ако Ле’лоринел оцелее в изпитанията, които ни предстоят, сред командирите ми вече ще има и елф.

— Изключително загадъчно, красиво и необикновено създание — присъедини се към смеха й Джул. — Макар и малко лудо.

Шийла я изгледа учудено:

— Та не сме ли всички ние малко луди?

— Изобщо не трябваше да ви пускам да тръгвате сами! — посрещна ги сърдит глас, още щом прекрачиха прага на „Кривата сабя“.

Бруенор и Риджис седяха на бара срещу Арумн и като че ли още не се бяха възстановили напълно от тежкото пътуване до Лускан.

— Не вярвах, че ще дойдете — отвърна Дризт и се настани до приятелите си. — Не и толкова късно през есента.

— По-късно, отколкото си мислиш — обади се Риджис, при което и Дризт, и Кати-Бри се обърнаха към Бруенор.

— Ха! — изсумтя джуджето. — Само една нищо и никаква буря, какво толкоз!

— Нищо и никаква за някой планински великан! — тихичко измърмори Риджис и Бруенор отново изсумтя.

— Я налей малко вино на елфа и на момичето ми! — провикна се джуджето към Арумн, който вече правеше точно това.

Още щом ханджията обслужи Дризт и Кати-Бри и се отдалечи, кимвайки им за поздрав, лицето на Бруенор придоби сериозно изражение:

— Е, къде е момчето?

— Доколкото знаем, плава заедно с капитан Дюдермонт на борда на „Морски дух“ — отвърна Кати-Бри.

— Не са хвърляли котва тук — съобщи Риджис.

— Не бяха и в Града на бездънните води, макар да предполагам, че ще се отбият, преди да е дошла зимата — рече Дризт. — Дюдермонт постъпва така всяка година, за да се запаси и да се погрижи за кораба си.

— А след това най-вероятно ще поеме на юг и ще се появи в Града на бездънните води чак след пукването на пролетта — добави Кати-Бри.

Бруенор за пореден път изсумтя и понеже тъкмо беше отпил от халбата си, изплю половината пиво върху полуръста.

— Що щете тука тогаз? — изръмжа той. — Ако момчето ми скоро ще мине през Града на бездънните води, а след туй няма да се веене там половин година, защо не го изчакахте?

— Оставихме съобщение — обясни Дризт.

— Съобщение? — невярващо повтори джуджето. — И какво ще да е туй съобщение? „Здрасти?“, „Добра среща?“, „Обличай се топло през зимата.“? Че нали на теб разчитах да го доведеш обратно, глупави елфе!

— Не е толкова просто — рече Дризт.

Чак тогава Кати-Бри забеляза, че Арумн и Йоси Локвата полекичка се приближават, надавайки ухо, за да чуят разговора им. Не им се скара, защото разбираше, че двамата лусканци си имат своите причини да се интересуват от новините, които те с Дризт носеха.

— Видяхме Дели — рече тя и се обърна към тях. — Както и момиченцето, Колсон.

— И как е Дели? — попита Арумн.

Кати-Бри не пропусна да забележи колко жадно я зяпаше Йоси, дъвчейки долната си устна. Да, той очевидно бе хлътнал по Дели.

— Добре са, и тя, и Колсон — отвърна Дризт. — Макар че когато пристигнахме, и двете бяха в смъртна опасност.

Очите на четиримата й слушатели се разшириха при тези злокобни думи.

— Шийла Крий, или поне така предполагаме — обясни Дризт. — По някаква причина, която още не знам, беше замислила покушение срещу дома на капитана.

— Момчето ли е търсела? — попита Бруенор.

— Или пък е искала да сплаши Дюдермонт, който я преследва вече месеци наред — намеси се Арумн, който бе добре запознат с положението, благодарение на дочутото от моряците, с които беше пълна кръчмата му.

— Или едното, или другото — потвърди Дризт. — Затова се й върнахме — за да разберем кое от двете.

— А откъде да сме сигурни, че „Морски дух“ вече не е на дъното на морето? — обади се Риджис.

Миг по-късно му се искаше изобщо да не си бе отварял устата — дори мисълта за нещо подобно можеше да прекърши Бруенор. Въпреки това въпросът беше напълно основателен, дотам, че Кати-Бри и Дризт бяха решили да го зададат на Арумн, още отпреди да се върнат в Лускан. Сега и двамата вдигнаха въпросителни погледи към ханджията.

— Не съм чул нищо такова — отвърна кръчмарят. — Но ако Шийла Крий е потопила „Морски дух“, може да минат месеци, докато новината стигне дотук. Ама не ми се вярва. Из пристанището се говори, че никой не е в състояние да надвие кораба на Дюдермонт в открито море.

— Ще се погрижиш ли да научиш колкото се може повече? — помоли го Дризт.

Арумн кимна и даде знак на Йоси също да поразпита тук-там.

— Силно се съмнявам Шийла Крий да е успяла дори да се доближи до „Морски дух“ — рече Дризт и заради Бруенор се постара да придаде напълно убедено звучене на гласа си. — А ако е, то покушението срещу дома на Дюдермонт е било дело на малцината оцелели от шайката й, отчаян опит да си отмъстят заради понесения погром. Пет години плавах с Дюдермонт и мога да те уверя, че така и не срещнах кораб, който да е в състояние да се справи сам с „Морски дух“.