Р. Салваторе - Пътеките на мрака - цялата трилогия

— Няма да е последната, която губим.

— Имам чувството, че напоследък непрекъснато слушам за този мрачен елф!

— Като че ли сме си създали нов враг — съгласи се магьосницата. — Какъв късмет, че бяхме предупредени отрано.

— Къде е елфът?

— Работи по кораба, както всеки ден. Ле’лоринел изпълнява задълженията си, без абсолютно никакви оплаквания.

— Ле’лоринел мисли за едно-единствено нещо.

— За мрачния елф — кимна Белани. — Дали не е време Ле’лоринел да заеме по-високо място в малката ни групичка?

— Със сигурност е време отново да си поговорим — отвърна Шийла.

Белани не чака да я подканят — тя кимна и излезе от стаята, за да доведе елфа, чиято история ставаше много по-интригуваща в светлината на случилото се с Джул Пепър и разигралото се в Града на бездънните води.

— Когато за първи път се появи тук, бях решила да те убия и повече да не се разправям с теб — заяви Шийла Крий направо и кимна на стражите, които побързаха да сграбчат елфа за ръцете.

— В думите ми нямаше нищо невярно — опита се да протестира Ле’лоринел. — С нищо не съм заслуж…

— О, ще си получиш онова, което заслужаваш, изобщо не се съмнявай — увери го Шийла и като се приближи със злобна усмивка на уста, разкъса ризата му с едно движение.

Двамата полулюдоеди се изкискаха. Шийла кимна към вратата в другия край на стаята и чудовищата повлякоха пленника натам. От другата страна имаше по-малка стаичка, празна, с изключение на запаленото огнище и каменния блок, който бе поставен в средата и който стигаше до кръста на Шийла.

— Какво правите? — гласът на Ле’лоринел беше напълно овладян, въпреки крайно неприятното положение, в което беше изпаднал.

— Ще боли — увери го Шийла, докато един от стражите го просваше върху каменния блок.

Ле’лоринел опита да се отскубне, ала чудовището беше прекалено силно.

— Сега искам отново да ми разкажеш за този мрачен елф, Дризт До’Урден — нареди Шийла.

— Вече ви казах всичко, което знам!

— Кажи ми го отново.

— Да, кажи ни го отново — настоя Белани и прекрачи прага на малката стаичка. — Разкажи ни за този възхитителен елф, който изведнъж се оказа толкова важен за нас.

— Чух за убийствата в дома на капитан Дюдермонт — рече Ле’лоринел и изохка, когато полулюдоедите го дръпнаха по-силно. — Предупредих ви, че Дризт До’Урден е опасен противник.

— И все пак вярваш, че можеш да го надвиеш? — прекъсна го Шийла.

— Готвя се за това цял живот.

— А приготви ли се за болката? — жестоко попита Шийла.

Ле’лоринел усети непоносима горещина.

— Не го заслужавам! — възпротиви се той, ала думите отстъпиха място на агонизиращ вик, когато нажеженият метал докосна гърба му.

Ужасна миризма на изгорена плът изпълни стаята.

— Така — рече Шийла малко по-късно, след като Ле’лоринел дойде на себе си и се посъвзе от болката. — Сега искам да ми разкажеш за Дризт До’Урден. Абсолютно всичко, включително и защо толкова много искаш да го видиш мъртъв.

Все още притиснат върху каменния блок, Ле’лоринел се взря продължително в Шийла.

— Достатъчно — рече тя на двамата стражи. — Махайте се оттук.

Чудовищата побързаха да изпълнят заповедта и Ле’лоринел се надигна с усилие. Белани пъхна една риза в треперещите му ръце:

— На твое място бих почакала, преди да се опитам да я облека — посъветва го тя.

Ле’лоринел кимна и се протегна, опитвайки се да прогони болката.

— Искам да чуя всичко — настоя Шийла. — Сега вече ми го дължиш.

Ле’лоринел я погледна за миг, после се изви, за да разгледа белега на рамото си — знака на Щитозъб, символ на приемането и мястото му в йерархията на Шийла Крий.

С присвити очи и яростно стиснати зъби, надмогвайки свирепата болка, елфът вдигна поглед към Шийла.

— Ще ти разкажа всичко и тогава сама ще се убедиш, че няма да намеря покой, докато Дризт До’Урден не рухне мъртъв — заяви той.

По-късно същия ден Шийла, Белани и Джул Пепър се събраха в стаята на Шийла, за да обсъдят онова, което бяха научили от Ле’лоринел за Дризт До’Урден и неговите спътници, които очевидно ги преследваха, за да си възвърнат бойния чук.

— Извадихме късмет, че Ле’лоринел дойде при нас — отбеляза Белани.

— Значи мислиш, че елфът може да надвие Мрачния? — презрително изсумтя Шийла. — Мътните го взели! Никога не съм виждала елф на мрака. И щях да съм напълно щастлива никога да не видя!

— Нямам представа дали Ле’лоринел има някакви шансове срещу този мрачен елф, или не — призна Белани. — Но знам, че омразата, която таи към Дризт До’Урден, е искрена и дълбока и съм убедена, че дори всичко да изглежда обречено, той би оглавил съпротивата ни, ако някой ден мрачният елф и приятелите му ни нападнат. Дори това е достатъчно, за да сме доволни, че е на наша страна.

При тези думи магьосницата погледна към Джул Пепър, единствената от трите, която се бе изправяла очи в очи с Дризт До’Урден.

— Аз не бих била сигурна за нищо, когато става дума за този елф и приятелите му — рече Джул. — Не само се допълват съвършено, благодарение на безброй многото битки, които са водили рамо до рамо, но и всеки от тях сам по себе си е страховит противник, дори и полуръстът.

— Какво можеш да ни кажеш за останалите? — попита Шийла, без да крие притеснението си. — За Бруенор, например. Мислиш ли, че ще поведе цяла армия срещу нас?

Нито Джул, нито Белани можеха да знаят отговора на този въпрос.

— Доста научихме от Ле’лоринел — отбеляза магьосницата, — но остават още много неизяснени неща.

— Когато ги срещнах в Долината, джуджето се биеше заедно с приятелите си, без помощ от другите джуджета — обясни Джул. — Но ако разбере с каква сила разполагаме, нищо чудно да вдигне на крак целия клан Боен чук.

— И?

— Тогава вдигаме котва, независимо дали зимата е отминала, или не — отговори Белани вместо Джул.

Шийла понечи да й се скара, но се отказа, когато видя, че Джул кима в знак на пълно съгласие. И наистина — дори ледените води толкова на север изглеждаха съвсем дребно неудобство в сравнение с перспективата за армия разлютени джуджета.

— Докато беше в Лускан, този Уолфгар работеше за Арумн Гардпек от „Кривата сабя“ — рече Джул, която се бе отбивала в Лускан по онова време.

— Точно един от посетителите на Арумн ми продаде чука, глупакът му с глупак — подхвърли Шийла.

— Варваринът обаче имаше друг приятел, който е стар мой познайник — продължи Джул. — Лукав крадец, известен като Морик Разбойника.

Шийла и Белани се спогледаха и кимнаха едновременно. Шийла беше чувала името на Морик, но това бе почти всичко, което знаеше за него. Белани обаче го познаваше сравнително добре или поне така бе преди години, докато чиракуваше в лусканската Домова кула. Тя погледна към Джул, спомняйки си своя собствен опит с похотливия Морик и се досети какво всъщност има предвид красивата, чувствена Джул, като казва „стар познайник“.