Неизв. - Нора Джемисин Луната, която убива 2 Засенчено слънце

- Не знам какво да направя - каза тя. - Хетава… Днес седях в Залата на Лечителите и се чувствах като натрапник. Прекарала съм там по-голямата част от своя живот, а вече не съм си у дома.

517

Ванахомен се насили да каже:

- Може би ще отшуми с времето.

- Не. Не мисля, че ще отшуми. - Тя преглътна с усилие. Очевидно не и достигаха думи. - Аз все така обичам Богинята. Мисля, че ще заобичам и лечението… след време. Но да се върна към стария начин на живот… Нямам вече тази сила, Принце. Не и след всичко, което загубих. И без да знам какво… бих могла да получа в замяна.

И Ванахомен щеше да подскочи до тавана от радост, когато очите му срещнаха нейните, защото само миг по-рано тя бе погледнала настрани.

Но лека полека. Толкова много искаше от нея, а отношенията им бяха така крехки.

- Остани тук и вземи решение - каза той. - Четиридневие, осмодневие, сезон, година. Колкото ти решиш. Моли се по цял ден в градината, ако искаш. - „И всяка нощ с мен.“ - Тук нищо няма да те притеснява.

Тя се навъси.

- Няма да злоупотребявам с гостоприемството ти…

Принцът докосна устните и, за да замълчи, както бе сторила някога с него тя.

- Както сама ми напомни, ние не сме банбарци - каза Ванахомен. - А Гуджааре е освободена от кисуатците. Вече можем да станем отново цивилизован народ и да се държим мило един към другиго без кауза или очакване на отплата.

Тя отговори на усмивката му, макар и само за миг. Принцът се притесни от променливото и настроение. Ханани отърка лице в ръката му и се притисна до него, търсеше утеха и уют. Той я взе в обятията си, наслади се на топлия и аромат, изпълнен от желание да останат в това положение цяла нощ. Но Ха-нани вдигна лице и потърси устните му. Езикът и бе с вкус на сладостно желание.

Само полека, напомни си Ванахомен, а тялото му мигом забрави всичката си умора. Но преди да се заеме с бавно прелъстяване, както си бе наумил, тя рязко се отдръпна.

518

- Аз не те обичам, Принце - каза Ханани с притеснен вид.

- Не го ли разбираш? Иска ми се, но някаква част от мен се опъва. Напоследък загубих всички, които обичах. По-лесно е да не те обичам - по-безопасно е.

Силно разочарован, Ванахомен се подпря на лакът, за да обмисли положението. В известен смисъл трябваше да се очаква. Тя се бе любила с него по средата на траур, за да облекчи сърцето си. Дали щеше въобще да го пожелае при други обстоятелства? Невъзможно бе да се каже. Будният свят не бе като сънните селения - нямаше как да се оформя със силата на човешката воля. Можеш само да приемеш или отхвърлиш онова, което ти се предлага.

А той не желаеше да я отхвърля. Ако не друго, поне това бе ясно като бял ден.

- Няма да се преструвам, че ми е приятно - каза той. Но още докато го изричаше, постави длан върху корема и. - Достатъчно суетен съм, за да поискам любовта на всяка жена, с която лягам. Но аз съм Принц - любовта не е безусловна необходимост. - Подвоуми се. - И ми се струва, че ти дължа откровеност. Имах намерение да се оженя за тебе. Опитът с Янаса ме научи, че не е особено разумно да правиш прибързано предложение на жена, преди да са уредени някои неща. - Престори се на дълбоко замислен. - Бих могъл да изчакам… може би… едно четиридневие.

С удоволствие видя усмивката и да се завръща.

- Веднъж ми каза, че за мен си нищо. Искам да знаеш, че това… не е истина. Ти си моят приятел Ванахомен. Един от малцината, които съм приемала като такива. - Тя въздъхна. - Може би точно тук се корени отчасти проблемът, Принце. Не знам как се поддържа приятелство. Не знам как се става любовница

- за съпруга да не говорим. Не знам какво искам.

Той се наведе и целуна широкото и чело.

- Ами тогава остани, докато научиш.

Тя не отговори веднага и това го разтревожи.

519

- Ти ще искаш деца. - Ханани доби строг вид. - Ако ще ме вземаш за съпруга.

- Разбира се. От теб ще стане чудесна майка… - И той замлъкна, видял израза на лицето и.

- Ние не можем да имаме деца, Принце - каза тя. - Дарбата за сънуване е въпрос на шанс. Волята на Богинята не може да се предвиди. Но аз вече ти казах, че имаш дарба за Бирник, а никога не се е раждало дете на Бирник и Лечител. И никога не бива да се ражда. В най-добрия случай бихме укрепили дарбата, която се предава по твоя линия - а това е опасна перспектива сама по себе си. А в най-лошия… ние двамата можем да създадем нов Стихиен сънуващ.

Тези думи накараха Ванахомен да онемее за цяла минута. Той седна в леглото до такава степен объркан, че не можеше да подреди мислите си.

Ханани въздъхна тежко и също седна, опряна в него. Дъхът и гъделичкаше кожата на врата му.

- Съжалявам, но не умея да лъжа, Принце. Може би така постъпват истинските любовници, но аз съм само тази, която съм.

Зарадва ли го това? Тя би могла преспокойно да си замълчи, да ляга с него години наред, все едно е безплодна. Човешкото тяло бе неин занаят - напълно по силите и бе да предотврати всяко нещо, което не желае да стане. Подобре бе да знае истината, нали?

И все пак, тя не го обичаше. Не желаеше семето му, за да зачене. Не и трябваха богатствата му, защото можеше да се върне в Хетава, не се нуждаеше от неговата сила, защото си имаше предостатъчно собствена. Какво тогава му оставаше да предложи? Не бе свикнал да изпада в подобна безизходица.

- Ако искаш да се махна… - започна тя.

- Не искам.

- Принце…

Той се обърна и отново легна до нея, отстрани с ласка къдриците от лицето и на селско момиче и се запита какво му

520

става. Дали отказът на Янаса не го накара да желае толкова силно тази жена? Или лъжовността на Тианет? Или неоспоримият факт, че вероятността да обича останалите си жени, които ще вземе само по задължение, е съвършено нищожна? Жадуваше да има поне една, с която да се обичат взаимно. Това не бе чак толкова невъзможно - баща му бе срещнал такава съпруга в лицето на майка му. Но очевидно неговото сърце бе избрало точно тази жена.

Затова каза:

- За нищо помежду ни не съм сигурен, Ханани, освен за едно: не искам да си отиваш.

Притеснението се отля от лицето и и тя се отпусна.

- Благодаря ти. - Сега се притисна към него и сложи ръка върху неговата. Сякаш харесваше тази ръка повече от всяка друга негова част. Остави я да разтвори пръстите му и погали дланта му с палец. Когато я поднесе към устните си за целувка, рубините от огърлицата изтракаха и той осъзна, че е сигурен в още едно нещо.

Пое дълбоко дъх.

- Виж какво, дали ще имаме деца или не е въпрос на твоята лечителска преценка - започна той, като потърси с пръсти рубинената огърлица. Бяха красиви, висококачествени рубини, несъмнено съперници на скъпоценните камъни, които бе виждал в съкровищницата на двореца. Най-после бе получила заслужена оценка в Хетава. - Ще накарам слугите да донесат нужните предпазни средства, ако предпочиташ да не хабиш магия за целта или няма други начини да си доставяме удоволствие. Но аз искам теб, Ханани, не Хетава. Избери мен или недей - ще приема всяко твое решение. Но поне направи този избор между тях и мен.