Неизв. - Нора Джемисин Луната, която убива 2 Засенчено слънце

Тут можно читать онлайн Неизв. - Нора Джемисин Луната, която убива 2 Засенчено слънце - бесплатно полную версию книги (целиком) без сокращений. Жанр: Прочая старинная литература, год 0101. Здесь Вы можете читать полную версию (весь текст) онлайн без регистрации и SMS на сайте лучшей интернет библиотеки ЛибКинг или прочесть краткое содержание (суть), предисловие и аннотацию. Так же сможете купить и скачать торрент в электронном формате fb2, найти и слушать аудиокнигу на русском языке или узнать сколько частей в серии и всего страниц в публикации. Читателям доступно смотреть обложку, картинки, описание и отзывы (комментарии) о произведении.

Неизв. - Нора Джемисин Луната, която убива 2 Засенчено слънце краткое содержание

Нора Джемисин Луната, която убива 2 Засенчено слънце - описание и краткое содержание, автор Неизв., читайте бесплатно онлайн на сайте электронной библиотеки LibKing.Ru

Нора Джемисин Луната, която убива 2 Засенчено слънце - читать онлайн бесплатно полную версию (весь текст целиком)

Нора Джемисин Луната, която убива 2 Засенчено слънце - читать книгу онлайн бесплатно, автор Неизв.
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Тя опипа огърлицата дълбоко замислена. Не беше честно да иска такова нещо от нея и той го знаеше. За нея Хетава бе нещо повече от символ на властта в Гуджааре - той бе нейното семейство. Но Ханани го погледна с ясни очи - каквото и да бе решението, тя го бе вече взела.

521

Когато седна, за да свали огърлицата, Принцът едва успя да прикрие триумфа си. Дотолкова поне му стигна умът. И все пак, не можа да удържи една усмивка, докато Ханани я полагаше внимателно отстрани, преди да легне до него.

- Дала съм Й достатъчно - каза тя и вирна брадичка. В тона прозвуча металическа нотка на решителност. - На всички съм дала достатъчно. Време е да взема нещо за себе си.

И Ванахомен опита да и даде, каквото искаше. След като я докосна, започна с бавни движения, остави и време да размисли, готов всеки миг да се отдръпне. Но тя само въздъхна, когато погали меката и плът, а щом се намести готов между краката и, издаде звук на задоволство, който щеше да се повтаря занапред в най-сладките му сънища.

И той се съедини с нея, предпазливо, с благоговение, защото не са ли жените богини? Не пожали усилия, за да и достави удоволствие, дори докато задоволяваше себе си, с ясното съзнание, че този би могъл да е едничкият начин да я спечели. Когато най-буйните пламъци се поуталожиха, изглеждаше удовлетворена. Предпазливо, запомнил недоволството на Янаса, той я взе в обятия и най-накрая си позволи да отдъхне.

А когато на сутринта се събуди, от Ханани нямаше и следа.

522

47

GGD

Слуга на покоя

Когато Хетава на Ина-Карек се оформи около нея, Ханани не остана изненадана от фигурата на Ниджири, който я очакваше.

- Здравей, Бирник.

Той изправи снага и се обърна към нея от пиедестала, където се бе молил. Вгледа се в лицето и за миг.

- Значи си решила.

Тя кимна и приближи, за да застане пред него. В съня бе облечена с одеяния на Лечител. Посегна да свали рубинената огърлица. Протегна я към него и след един безкраен миг Ниджири я пое безмълвно от ръката и.

- Мога да я върна и в будния свят… - започна тя.

- Не е нужно. Сънят е по-важен. - Огърлицата изчезна от ръцете му. - Съжалявам, Ханани, през ум не ми е минавало, че изпитанието ще ти навлече такива неприятности.

Бръчките по лицето на Ниджири бяха станали по-дълбоки, очите - по-стари от последния път, когато бе споделяла сън с него. Казали и бяха за смъртта на Бирник Рабанех. В будния свят щеше да запази тези мисли за себе си, но в съня нямаше смисъл.

- И ти пострада не по-малко, Бирник.

523

Той не си даде труд да отрича

- Ще намериш ли покой с него?

- Покой? С Ванахомен? - При друга обстановка щеше да се изсмее. - Не. Не знам. Може би. Усещам се празна, Бирник, и не знам как бих могла да запълня тази празнота. Сънната кръв… - Тя поклати глава. Не намери точните думи, за да обясни, но усещаше с инстинктивна сигурност, че тя не може да и помогне.

Ниджири въздъхна примирен.

- Времето и приятелите ще я запълнят, Ханани. Обаче… -Той отклони поглед. - Загубата няма да избледнее. Не напълно. При мен поне е така.

За огромна изненада на Ханани в тези слова имаше утеха. Неизвестно защо мисълта, че обичаните хора все така ще и липсват, помогна. Бе… не приятно, а справедливо да осъзнае, че загубата на нейната вяра ще остави траен белег.

Ханани обърна лице към бронзовите двери в отдалечения край на Залата. Ниджири се отдръпна от статуята и двамата тръгнаха заедно по пътеката между колоните.

- С Инму започнахме да срещаме души, зареяни из пространството между будния свят и сънищата - каза той. - Повечето не си спомнят съвсем ясно кои са - споделянето на сънища със Стихийния сънуващ им е дошло много. Но са достатъчно запазени за изпращане в Ина-Карек, където да останат във вечен покой.

Тя затаи дъх и замръзна на място.

- Мни-ини? Даюхотем?

- Още не. Но е само въпрос на време.

Тя затвори очи, усетила люти сълзи под клепачите, а и как огромната празнота у нея се свива мъничко. Все едно някой бе запалил там фенер. Само малък топлик в иначе непрогледна тъмнина, но и то бе повече от нищо.

- Бих искала да ги видя отново.

Той не отговори. Обичайно бе жалеещите да се утешават с думите, че един ден ще срещнат своите обичани в Ина-Ка-

524

рек. Само че Ина-Карек бе безкраят. Ханани би могла да търси множество животи подред, без да открие и една душа - да не говорим за две. Мълчанието на Ниджири се наричаше откровеност и тя му бе благодарна за това.

Но и надеждата бе откровеност. Докато бе жива, можеше да сънува - а тъй като е жена, щеше да продължи търсенето и след смъртта. И тя си обеща, че непременно ще ги види отново някой ден.

- Благодаря ти, Бирник - промълви Ханани.

Той склони глава.

- Ще продължиш ли да лекуваш?

- Бих се радвала. Обичам да помагам на хората. Само че Супериорът е прав - никой няма нужда от моите умения в Гуджааре. Хетава осигурява всичко, от което се нуждае народът.

- Светът не свършва с Гуджааре - каза загадъчно Ниджири и замълча. Стигнали бяха бронзовите двери, които тук, в Ина-Карек, не извеждаха към стълбище и площад, а към твърдо и лишено от форми пространство - изцяло от светлина. Обратният път към будния свят.

- Мни-ини те е обучил добре - промълви той. - Така че ще се доверим на твоята преценка по този и други въпроси. Само гледай да не учиш твоя Принц на още магия, ако решиш да го задържиш. Разумно бе да му покажеш как да се поддържа в равновесие, но не му стига самодисциплина, за да се заеме с по-високи нива на наркомансия. След всички усилия, които му посветихме, би било истински срам и позор да го загубим от недоглеждане.

Ханани сведе поглед в израз на съгласие.

- Така е, Бирник.

Ниджири кимна и взе ръцете и в своите.

- Ти винаги ще си останеш от Хетава, Ханани. Дали ще служиш по нашия начин или по твой собствен, ние си оставаме братя. Моля те, не ни забравяй.

Ханани се усмихна. Подтикната от необясним вътрешен порив, пристъпи напред и го прегърна. Той потръпна цял от

525

смайване - никой не прегръщаше Бирник, но накрая се отпусна, поклати глава и я прегърна на свой ред.

- Очевидно е - промълви развеселено жрецът в косите и, -че трябва да се посъветваме със Сестрите относно правилното възпитание на жени, преди да направим втори опит.

- Очевидно е - съгласи се Ханани и затвори очи. - Сбогом, Бирник.

Когато ги отвори в Хона-Карек, тя остана дълги часове будна в обятията на Ванахомен.

*

Един от банбарските воини се съгласи да отведе Ханани до Мерик-рен-аферу. Очаквала бе Унте да се опъне, но за нейна изненада той прие почти всичките и условия. По-късно щеше да спомене това пред Хендет, която също предпочете засега да остане с Банбара.

- Те са варвари - каза Хендет и сви рамене. - Ние сме забравили в голяма степен какво значи да вземаш трудни решения, а те не са.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать


Неизв. читать все книги автора по порядку

Неизв. - все книги автора в одном месте читать по порядку полные версии на сайте онлайн библиотеки LibKing.




Нора Джемисин Луната, която убива 2 Засенчено слънце отзывы


Отзывы читателей о книге Нора Джемисин Луната, която убива 2 Засенчено слънце, автор: Неизв.. Читайте комментарии и мнения людей о произведении.


Понравилась книга? Поделитесь впечатлениями - оставьте Ваш отзыв или расскажите друзьям

Напишите свой комментарий
x