Неизв. - Нора Джемисин Луната, която убива 2 Засенчено слънце

- Ами… ти? - попита Ханани с известно неудобство. Беше изоставила сина и, в края на краищата. Не знаеше какво мисли другата жена по този повод.

- Налагало ми се е да вземам по-трудни решения, отколкото можеш да си представиш - отвърна Хендет и си тръгна.

По нейно настояване издигнаха специално за Ханани отделен лагер върху една тераса в самия край на каньона, който бе разположен достатъчно ниско, за да не я плаши. При отворените най-сетне за тях богати пазари на Гуджааре - плюс парите, плащани на бойните дружини от Ванахомен за охрана, племето реши да пропусне тазгодишната миграция към западните земи. За Ханани това означаваше, че може да разчита на неговата подкрепа и закрила поне още една година.

526

Срещу стойността на рубинената огърлица се сдоби с прекрасна шатра и изобилие от провизии, а също и с редовна седмична връзка с Гуджааре по един банбарски ловец. Янаса и другите жени от племето също я навестяваха често, понякога придружени от още гости - дете с навехнат гръб, жена с окап-ваща коса, мъж с притеснителен генитален проблем. Ханани ги отпращаше излекувани, за да дойдат нови на тяхно място. Започнаха да прииждат банбарци от други племена, които, по изрична уговорка на лечителката с Унте, бяха винаги добре дошли в Мерик-рен-аферу, независимо от политическите отношения със съответното племе в дадения момент. Нейната неголяма тераса бе суверенна територия в земите на Юсир, с по-висш статут дори от този на аншератите на останалите жени. Никой, поел към него под флага на примирието, не можеше да бъде нападан - дори ако принадлежи към враждебно на Юсир племе. Само за шадуните не можа да се разбере с Унте, но това не значеше, че се бе отказала от намерението да го придума.

В замяна на закрилата и подкрепата Ханани лекуваше юси-рите безплатно, така че дори най-бедните можеха да разчитат на нейните услуги. Не след дълго започнаха да я посещават едва ли не всекидневно. Даже Унте дойде веднъж - според собствените му думи да провери как я кара екзотичният трофей на неговото племе, а тя за всеки случай го лиши от болките в коленете, преди да си тръгне.

Янаса най-накрая успя да я прикотка към по-близки отношения с Юсир, въпреки страховете на Ханани, че това може да разклати нейните позиции на неутрален съюзник, а не член на племето. Но не можеше иначе, понеже пустинните нощи бяха дълги и студени, а Ниджири се оказа прав - чуждото присъствие помагаше да позабравиш мъката. И така, тя започна да участва в племенните празненства и ритуали и дори взе едно момиченце - същото, което бе излекувала от треска преди време - за нещо като чирак. Детето не го биваше многомного в сънуването и никога нямаше да овладее друго в магията, освен най-елементарните сънни техники като добавка към основното

527

лечение с билки или нож. При все това, беше и много приятно отново да се заеме с нечие обучение.

По настояване на Янаса Ханани дори опита с един младеж, който на няколко пъти се бе натискал да и носи разни неща. Бе по-млад от нея, свенлив и със заекване много по-лошо от нейното. Не криеше, че я харесва. И тя го хареса, а поканата и да остане за през нощта го прати на седмото небе. Оказа се грешка. Техниката му бе напълно задоволителна - направи го с видим ентусиазъм, но след това у нея не се появи желание за втори път. Което направи разочарованието му още по-болезнено и за двамата. Почти щеше да се хване наново с него, когато проумя, че би било проява на неуважение. Момчето заслужаваше любовница, която наистина го иска.

И когато реши най-сетне да приложи тези разсъждения и към себе си, тя стигна до идеята да изпрати свитък в Гуджааре още по следващия вестоносец. Няколко четиридневия по-късно - почти година, след като го бе напуснала - в Мерик-рен-аферу пристигна Ванахомен.

*

Той не се развика. Не поиска обяснения. По-късно Ханани щеше да научи, че зад всичко това стоят Хендет, Унте, Янаса и Езак. Всички те бяха отказали до го заведат до лагера и, ако не обещае да се държи прилично. Той не бе достатъчно ядосан, за да обяви война и на шестте племена, макар да обмисли и тази възможност.

И сега седеше до Ханани върху ръба на терасата - двамата клатеха крака от трийсетина стъпки височина. Той блестеше в неотразимо великолепие с диадема от лапис, везани ръкавици до лактите и дълга до земята брокатена мантия. Тя носеше обикновена бежова роба, която я караше да се чувства като неугледна квачка край неговото пищно оперение.

528

Но гостът не преставаше да я наблюдава. Ханани не разбираше какво означава това.

- Съжалявам - каза тя най-накрая.

Той въздъхна.

- Бях много припрян и напорист. Аз трябва да моля за прошка.

Това я изненада, понеже не бе очаквала от него да се извинява въобще, особено точно по този повод. Ванахомен се навъси при вида на зяпналата и уста, а тя извърна лице, за да скрие усмивката си. Едва сега разбра колко и липсва мусенето му.

- Подозирах, че си тук - обади се той, след като Ханани се успокои. - Къде другаде би могла да отидеш? Но не дойдох, защото бях сърдит.

- Обяснимо е.

- И защото се надявах някой ден да се върнеш при мен.

Тя заби поглед в сандалите си, разлюлени над пропастта.

- Както и сторих, поне отчасти.

- Каква точно част от мене искаш? - И той се обърна към нея с резервирано и надменно изражение, но без да скрива напълно банбарската си същност. Напрежението му пролича от втренчения поглед, прикован в нейното лице, а също и от силата, с която стискаше ръба на скалата до побеляване на ко-калчетата.

- Аз… искам отново да ти бъда любовница - отвърна тя, усетила как бузите и пламват. - И приятел. Може би повече. Ако ме желаеш.

Напрегнатото му изражение бе болезнено за гледане.

- Зависи - отвърна Принца. - Обичаш ли ме?

Тя кимна и видя как чертите му се отпускат.

- Ти бе част от онази празнота в мен. Отначало не го разбирах, понеже тя бе толкова огромна. Но Бирник Ниджири се оказа прав - времето и приятелите я запълниха донякъде, и сега съзнавам, че с теб ми е подобре, отколкото без теб.

Върху челюстта му потръпна мускулче.

- Щом е така, настоявам да се омъжиш за мен. - Видял изненадания поглед на Ханани, той вирна още по-високо брадич-

529

ка. Забравила бе неговия инат. - Не ми е ясно защо, Ханани, но искам да бъда обвързан с теб.

Тя едва не се усмихна, но моментът бе твърде важен.

- Готова съм, макар да нямам никаква представа от брака. Не е ли редно най-напред да се запозная с останалите ти съпруги? Ако не за друго, поне да съм сигурна, че няма да си оскубем косите.

- Не съм се женил.

Ханани се намръщи. Цяла година бе минала от освобождаването на Гуджааре, а всеки Принц си имаше врагове.

- Не е ли малко… хм… безотговорно за един Принц на Залеза да остава без съпруги? Без наследници?