Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

- Годподи, човече! Ти, ти… - Той ожесточено разтърси ръката на Еди. Ейми повдигна изненадано вежди, щом го разпозна. - Ти ми спаси живота, човече! Ако не беше там, сега да съм мъртъв!

Еди реши да не споменава, че вината да се превърне в мишена си е изцяло негова.

- Това ми е работата.

- Не, човече, сериозно. Ако имаш нужда от нещо, как­вото и да е, просто ми кажи. Твое е.

- Какво ще кажеш за ламборгинито? Не, шегувам се - поясни той, когато от изражението на Грант стана ясно, че съвсем няма предвид буквално всичко.

- Човече! - Грант погледна към мурсиелагото. - Не мога да повярвам! Ти каза „без драскотина” и го изпълни!

Дори с понесените леки ожулвания, ламборгинито из­глеждаше непокътнато, в лъскавата му боя се отразяваха от­блясъците на пожара.

- Да. Обикновено потрошавам всичко, което карам. Май този път съм извадил късмет…

Една тънка струйка бензин от разбития додж стигна до една от горящите кифли.

- Гръм… - започна Еди и блъсна Грант и Ейми на земя­та, преди огънят да достигне до резервоара.

Доджът експлодира, излетя във въздуха, завъртя се и се стовари върху мурсиелагото.

Еди седна.

- И мълнии.

Грант ахна невярващо при вида на превърнатите в скрап триста хиляди долара. Някой от автобуса отново на­прави снимка.

- Божичко!

- Имате застраховка, нали? - обади се Ейми.

Той постепенно се успокои.

- Да. Хм. Права сте. И без това не бях сигурен дали този цвят ми харесва.

- Еди!

Еди се изправи и се обърна към Нина.

- О, Боже, добре си!

- Остави ме мен, ти как си?

Те се прегърнаха, след което тя погледна към очуканото такси. Мейси я беше послушала и беше избягала, но в кола­та имаше още някой. Тя се обърна към Ейми.

- Трябва да извикате линейка. Таксиметровият шофьор е прострелян.

- Май ще ни трябва повече от една - отвърна ѝ Ейми, коя­то вече беше извадила радиостанцията си. - Еди, не знам как­во стана тук, но съм сигурна, че ще ми го обясниш. - Тя по­гледна Нина, след това и Грант. - Както и вие, и вие… По дяво­лите, ще трябва да арестувам всички в радиус от пет пресечки!

- Познаваш ли я? - обърна се Нина към Еди.

- Да, приятелка.

Тя огледа привлекателната полицайка от глава до пети и върху лицето ѝ се изписа подозрение.

- Чакай малко… твоята приятелка-полицайка? С която беше онази сутрин?

- Ами… да - призна той. - Същата.

- Вие ли сте съпругата на Еди? - поиска да знае Ейми. Нина кимна. - Добре, вижте какво - съгласна ли сте да се опознаем отблизо в участъка?

5.

- И така - каза Еди на следващата сутрин и се отпусна на дивана, - когато казах „да видим какво ще ни донесе ут­рото”… нямах предвид точно това.

- Да те преследват и да стрелят по теб? - попита Нина.

- Беше също като едно време - точно както не ми се искаше да бъде. Изненадана съм, че не сме в затвора.

- Донякъде трябва да сме благодарни на Грант за това. Знаеш ли как оползотвори той единствения си разрешен те­лефонен разговор? Обади се на мениджъра си. Който се оба­дил на своя адвокат, който от своя страна звъннал на кмета…

- На кмета? - възкликна изненадана Нина.

- Да. Сещаш ли се за онова благотворително събиране? Двамата се запознаха там. И тъй като кметът се скъсваше да ухажва холивудската звезда, направи си тонове снимки с него, щеше да е прекалено неловко, ако два дни по-късно новият му най-добър приятел бъде прибран на топло. - Той се усмих­на безрадостно. - Точно по тази причина днес в пресата Грант е представен като истински герой, а не като поредния арес­тант. Но всъщност сме най-задължени на Ейми.

Нина сви устни.

- Защо на нея?

- Защото тя гарантира за нас. Това, че Змийската кожа пръсна главата на онзи тип пред половината нюйоркска по­лиция, показа кои са лошите, но ако не се беше застъпила за нас, щяхме здраво да загазим.

- Да се застъпи за теб, искаш да кажеш.

Този тон му беше познат.

- О, Господи! Какво?

- Знаеш много добре какво, Еди. Тази жена - бил си с нея онзи ден, когато ми каза, че си с Грант Торн!

Той разпери раздразнено ръце.

- Да, признавам си! Но между нас няма нищо - тя ми е просто приятелка. Имам толкова много приятелки по цял свят и ти никога не си ми създавала проблеми за тях.

- Защото не си ме лъгал за тях! Още колко пъти си ми казвал, че си на работа, когато всъщност си се виждал с нея?

- О, по дяволите - въздъхна той, - не се виждам с нея! Не се срещаме тайно, за да се чукаме до припадък, ако така си мислиш.

- Какво тогава да си мисля? - сопна му се Нина, но пре­ди да получи отговор, домофонът иззвъня. Тя натисна буто­на: - Да?

- Доктор Уайлд, аз съм, Мейси.

- Качвай се горе. - Тя натисна бутона за отключване на входната врата и се обърна към Еди. - Ще го обсъдим по-късно.

- Няма какво да обсъждаме - сопна се той. - Тя просто ми помага за нещо, ясно ли е?

- Защо не помоли мен да ти помогна? Нали това се очак­ва от съпрузите - да си помагат един на друг.

- Става въпрос за съвсем друго нещо.

Нина понечи да го попита за какво точно става въпрос, но на вратата се почука. Тя отвори и видя Мейси, облечена все още с дрехите си от предишната вечер. Еди по инерция я огледа от главата до петите, спечелвайки си намръщен по­глед от съпругата си.

- Влез, Мейси - каза тя.

- Благодаря, доктор Уайлд - отвърна тя и влезе в апар­тамента. - Радвам се, че сте добре.

- Да, аз също. А ти как си? Как е приятелят ти?

- Джоуи? Добре е, само малко понатъртен. Обадих му се, след като си намерих хотел за през нощта. О, ето телефо­на ви. - Тя го подаде на Нина. - А при вас как мина?

- През по-голямата част от нощта ни разпитваха в по­лицията, което беше забавно. Между другото, това е съпру­гът ми - каза Нина, посочвайки Еди. - Еди. Чейс. Който оче­видно всеки път оправдава фамилията си31, когато стане въпрос за фусти.

Еди изсумтя раздразнено и се обърна към Мейси.

- Здрасти. Да, аз съм съпругът на Нина - и личен бодигард. За което не получавам кой знае какви благодарности.

- Здрасти. - Мейси небрежно стисна ръката му и също го огледа от глава до пети. Нина се досети какво си мисли - твърде стар, твърде плешив - и се подсмихна.

- И така - каза той, сядайки на дивана, - след като и вие сте тук, може би най-накрая някой ще ми разкаже какво ста­ва тук, по дяволите? Защо се наложи заради нещо, което ста­ва в Египет, да задигна ламборгинито на Грант Торн и да ви преследвам през половината град?

- Познавате Грант Торн? - попита Мейси. - Много е готин!

- Тук не става въпрос за Грант Торн - обади се Нина, забелязвайки как мнението на Мейси за Еди изведнъж се променя в положителна посока. - А за онези мъже, които те преследваха. Същите от Египет ли са?

- Само онзи с грозната прическа и ужасното сако.

- Аз пък мисля, че е доста яко - обади се Еди, но изведнъж се намръщи при спомена, който изникна в съзнанието му.