Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

- Какво има? - попита Нина.

- Наскоро видях един човек със същото сако… - Челото му се набръчка и той се опита да си спомни. - По дяволите! Не беше само същото сако, и човекът беше същият! Беше на онази среща с последователите на култа, на която ме за­веде Грант!

- Храмът на Озирис?

- Да, точно това. Беше в лимузината заедно с шефа, онзи бившия актьор. Имаше и още един човек, отвратително из­глеждащ нещастник с голям белег от изгаряне…

- О, Боже! - прекъсна го Мейси и притисна ръка към дясната си буза. - Тук ли се намира белегът?

- Да, минава през лицето му.

- Видях го и в Египет - обърна се развълнувано тя към Нина. - Беше при Сфинкса, той ръководи цялата работа!

- Каква е тази история със Сфинкса? - попита Еди. - Какво търсят там?

- Нали се сещаш за телевизионните реклами, които ме вбесяват? - каза Нина. Той кимна. - Това търсят.

- Опитват се да го изкопаят преди АСН, за да могат да задигнат каквото има вътре - допълни Мейси.

- А вътре има…? - вдигна вежди Еди.

Мейси извади фотоапарата си.

- Ще ви покажа. - Тя видя лаптопа на Нина. - Мога ли да го вържа към него?

Нина порови из чекмеджето за кабел, след което свърза фотоапарата на Мейси към нейния Макбук Про, за да може момичето да прехвърли файловете на твърдия диск. След по-малко от минута тя можа да разгледа подробно всички сним­ки, които беше видяла на малкия дисплей на фотоапарата.

- Значи това са трите свитъка, които са дали на АСН…

- А този са скрили. - Мейси посочи четвъртия древен папирус и увеличи изображението. - Тази част тук описва северния вход към Залата на летописите - той бил запазен само за фараона, защото според египтяните Полярната звез­да символизира владетелите и боговете. - Тя премина на следващата снимка, показвайки чертежите на конструкция­та под Сфинкса, и посочи два тунела. - Всички останали е трябвало да използват източния вход.

- …който Лоугън разкопава - каза Нина като кимаше. - Какво друго пише там?

Мейси се върна към първата снимка и увеличи долната ѝ част.

- Нещо за зала с карта… ето тук! В нея е скрита зодиакална диаграма, която, ако се знае ключът за разшифроването ѝ, подсказва как да бъде намерена Пирамидата на Озирис.

Нина отново я изгледа скептично.

- Сигурна ли си, че точно това пише?

- Сигурна съм, доктор Уайлд! - раздразнено отвърна Мейси, но се сети на кого говори. - В първия момент и на мен ми се стори странно, но точно това пише там. Диагра­мата представлява някаква карта.

Нина погледна към екрана. Първите три свитъка за За­лата на летописите се бяха оказали точни и ако на четвъртия също можеше да се вярва…

- От това ще излезе нещо огромно. Ако Пирамидата на Озирис наистина съществува, тя ще промени всичко, което мислим, че знаем за египетската история. - Тя погледна Мейси. - А мъжете, които те преследват, са сигурни в това и са готови да убият за него. - Погледът ѝ се върна към папи­руса. - Какво още пише там?

Мейси продължи да чете.

- Гробницата на Озирис, безсмъртният бог-цар, пазите­лят на… на свещения хляб на живота.

- Не ще да е безсмъртен, щом се намира в гробница - възрази Еди.

- Сложно е за обяснение - рече Мейси. - Бил е убит, като са го затворили в ковчег, след това възкръснал, отново го убили, станал безсмъртен, но никога не успял да се върне в света на живите… нещо като древна сапунена опера.

- Само че е нещо повече от това - обади се язвително Нина. - Митологията на Озирис стои в основата на цялата египетска религия. Но този текст казва ли ни как да наме­рим пирамидата, използвайки зодиакалната диаграма?

Мейси огледа останалата част от папируса.

- Не. Предполагам, че това е трябвало да се знае от жре­ците. Но със сигурност пише, че диаграмата представлява карта за гробницата.

Еди се наведе към екрана.

- Значи, ако тази пирамида съществува, онова, което е вътре, си заслужава взривяването на Таймс скуеър? За съ­кровището на Тутанкамон ли става въпрос?

- За нещо повече - отвърна Мейси. - Озирис е вдъхно­вявал всички останали фараони - той е най-великият еги­петски цар на всички времена. Макар че всички останали вярвали, че след като умрат, ще станат богове, никой от тях не се е осмелил да го засенчи, защото всъщност той решава кой от тях заслужава да премине в отвъдния живот.

- Значи всички египетски съкровища, които са били от­крити досега - каза Нина замислено, - не могат да се мерят с онова, което се намира в гробницата на Озирис. И като се има предвид колко невероятни са били някои от останалите открития…

Еди се облегна назад.

- Тогава ето ти и мотивът. Пари. Много, много пари. - Той посочи към екрана. - Влез в интернет; мисля, че трябва да хвърлим един поглед на този Храм на Озирис.

Мейси отвори браузъра и написа адреса на търсачкатаQexia.

- Не ползваш ли Гугъл? - попита Еди.

- Тази е по-яка - отвърна момичето, вписвайки в поле­то за търсене „Храм на Озирис”. Появи се „облак” от резул­тати, най-близкият се намираше в центъра, изписан с голе­ми букви. Тя кликна върху връзката и тя ги отведе на уебст­раницата на култа. През тях изникна стилизиран портрет на Халид Озир, който стоеше пред нещо, приличащо на голя­ма пирамида от черно стъкло, и им се усмихваше.

- Този го видях онзи ден! - каза Еди. - Бил е голяма ки­нозвезда в Египет.

Нина прочете биографията му.

- След това решил да се обърне към религията. Но пред­полагам, че егото му е било твърде голямо, за да стане не­чий последовател - и си създал своя собствена. - Според би­ографията му Озир беше основал Храма на Озирис петнай­сет години по-рано; сега щабът на организацията му бе в Швейцария и имаше клонове в над петдесет държави.

- Прилича ми на печалбар - каза Еди, докато Мейси прехвърляше страниците. Голяма част от уебсайта беше по­светена на продажбата на религиозни стоки и обясняването на вярванията на култа.

Мейси изсумтя саркастично, прочитайки един от под­разделите.

- Какво? Това дори не е вярно! Озирис не е бил без­смъртен, преди да умре - случило се е чак след като е влязъл в Подземния свят.

Нина прегледа останалата част от текста.

- Ха. За култ, основан на мита за Озирис, като че ли не се вълнува особено от останалите приети варианти на тези митове. Май този Озир умишлено пренебрегва всичко, про­тиворечащо на онова, което иска да каже.

- Да продаде - поправи я Еди, докато отваряше поред­ната страница, приличаща повече на каталог, отколкото на катехизис. - Погледнете тук! Диети, системи упражнения, витамини… ще ви помогнат да живеете по-дълго, да, но той е лепнал снимка на пирамидата върху всичко и иска пет пъти повече пари, отколкото ще ви вземат в супермаркета, и на всичкото отгоре изсипва върху вас тонове религиозни бръ­щолевения, докато ги давате.

- Не са просто „бръщолевения”, Еди - смъмри го Нина. - Днес хората може и да не им вярват, но те са били в осно­вата на една цивилизация, просъществувала повече от три хиляди години.