Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

Когато най-накрая се появи, бяха минали по-скоро пет­десет, а не трийсет минути, което изобщо не подобри наст­роението на Нина. Но се насили да се държи учтиво, знаей­ки, че ще има нужда от целия си чар, за да го убеди да я до­пусне до разкопките. Бъркли излезе от бяла правителствена лимузина, шофьорът му също се появи.

- Хей - прошепна Еди.

- Какво?

- Този го видях на снимките на Мейси. Същия, който беше заснела отблизо.

- По дяволите, прав си. - Придружителят на Бъркли беше доктор Хамди. Погледът ѝ се плъзна покрай Храма на Сфинкса към по-запазения храм на Хафра, който лежеше на юг. Мейси, все още с бейзболна шапка и слънчеви очила сред мотаещите се туристи, се беше приближила колкото смееше до разкопките. - Ако Мейси е права, значи той няма да допусне никого до палатката.

- Малко е късно да се питаме дали е права, не мислиш ли?

- Може пък веднага да разберем - да видим как ще реа­гира доктор Хамди. - Тя се приближи до Бъркли. Еди я след­ваше по петите. - Хей, Лоугън! Лоугън! Здравей!

Първоначално Бъркли се изненада, след това я поглед­на с предпазлива неувереност, преди да осъзнае кой го вика.

- Нина? Какво правиш тук?

- О, на почивка съм - отвърна безгрижно тя. - Реших­ме да минем и да те поздравим, нали довечера е голямото откриване.

- Утре сутрин, всъщност - предаването на живо започ­ва в четири часа сутринта местно време. - Предпазливостта на Бъркли премина в открита подозрителност. Той не повяр­ва нито за миг, че присъствието им тук е просто съвпадение.

Хамди ги гледаше подозрително.

- Това ваши приятели ли са, доктор Бъркли?

- Колеги - отвърна твърдо Бъркли. - Бивши колеги. Нина, Еди, това е представителят на Висшия съвет за египетски ан­тични ценности, доктор Яби Хамди. Доктор Хамди, това са Нина Уайлд и Еди Чейс, бивши служители на АСН.

Нина забеляза, че Бъркли пропусна титлата ѝ при пред­ставянето, но не успя да направи саркастична забележка, за­щото Хамди заговори:

- Доктор Уайлд! Разбира се! Как не можах да ви позная!

- Променила съм си прическата.

Той се усмихна.

- За мен е истинско удоволствие да се запознаем.

- За мен също. - Тя разтърси ръката на египтянина. - А това е Еди, моят съпруг.

- Съпруг? - изненада се Бъркли. - Оженили сте се?

- Не се тревожете, не сме очаквали да ни изпратите по­дарък - рече Еди.

Нина погледна към руините край Сфинкса.

- Чудех се… дали ще е възможно да разгледаме раз­копките?

- Съжалявам - отвърна Бъркли през зъби. - Позволено е само за служители.

Нина отново се направи, че не забелязва презрителното му отношение. Вместо това се обърна към Хамди.

- Колко жалко. Не може ли Висшият съвет да направи изключение, доктор Хамди?

Египтянинът се държеше по-учтиво, но не можеше да ѝ помогне.

- Боя се, че не, доктор Уайлд. Щом Залата на летописи­те бъде отворена и всичко бъде внимателно каталогизирано, тогава може би да, но засега сме длъжни да спазваме стриктно правилата. - Той кимна с глава към пазачите до вратата. - Наскоро имахме проблеми.

- И аз така чух.

Бъркли се намръщи.

- Така ли?

- Да. Някакво момиче на име… Мейси Шариф ли беше? - Тя внимателно наблюдаваше реакциите им. Бърк­ли изглеждаше раздразнен, че това се разчуло, но Хамди подскочи като ужилен. - Откраднала е нещо от Сфинкса, ако не греша?

- Да. Освен това ме нападна - каза раздразнено Хамди, разтърквайки носа си.

Лицето на Бъркли потъмня.

- Откъде научихте за това? - сопна им се той. - От Лола, нали?

- Всъщност, не - отвърна тя, защитавайки приятелката си. - От самата Мейси.

Онова, което беше ужилило Хамди, накара лицето му да пребледнее.

- Говорили сте с нея? Къде?

- В Ню Йорк - отвърна небрежно тя. - Разказа ми мно­го интересна история за това, което става тук. - Погледът ѝ се втвърди, съсредоточен върху Хамди. - А след онова, кое­то се случи, когато се срещнахме, съм твърде склонна да ѝ повярвам.

- Какво се е случило? - попита Бъркли.

- Нещата станаха малко като във филм на Майкъл Бей - обади се Еди. - Стрелби, преследвания с коли, експлозии - обичайното.

- Каквото и да ви е казала, е лъжа - реагира малко прибързано Хамди.

Нина посочи стената край пътя.

- Има много лесен начин да разберем. Лоугън, ей там има една палатка. Ако надникнеш вътре, мисля, че ще от­криеш нещо много интересно.

- Като какво, например?

- Като шахта, която води към втория вход на Залата на летописите. Някой се опитва да те изпревари.

Бъркли се втренчи в нея.

- Пълни глупости - рече най-накрая той.

- Моля? - рече обидено Нина.

- Честно казано, направо си жалка. Морийн ми каза, че си отишла при нея, протестирала си, че отварянето на зала­та ще бъде предавано по телевизията - сякаш ти не си се възползвала от медиите, когато ти е отървало! Корицата на „Тайм”? Участието във „Вечерното шоу”? - Лицето му се изкриви в презрителна усмивка. - И сега, когато някой друг е в центъра на вниманието, ти просто не можеш да го поне­сеш, нали?

- Няма нищо общо с мен - изръмжа тя. - Става въпрос за спасяването на археологическо съкровище - и може би из­важдането на теб и АСН от неловка ситуация.

Бъркли завъртя очи.

- О, я стига. Ти си тази, която поставя АСН в неловка ситуация. Предполагам, че след всички онези глупости за Райската градина, които натвори миналата година, неверо­ятните безсмислици, които ти е казала Мейси, за да се оп­равдае, са ти прозвучали много реално.

Нина усещаше, че Еди е готов да удари Бъркли, и про­тегна ръка, за да го възпре, макар самата тя да се изкушава­ше да замахне.

- Нищо не съм „творила” - наклеветиха ме. Но така или иначе не очаквам да ми повярваш. Не си длъжен да ми вяр­ваш и за това. Просто погледни в палатката. Аз ще те изча­кам тук, така че ако греша, можеш да ме наречеш „идиотка” в лицето! Какво ще кажеш?

- Това е абсурдно! - изригна Хамди. - Няма никаква шахта, няма никакъв обир.

- Естествено, че ще кажеш така - обади се Еди. - Нали и ти си замесен.

Египтянинът се опули разярено.

- Това е… Това е клевета!

- Има много лесен начин да се докаже, нали? Погледни в палатката!

Хамди хукна към охранителната врата.

- Доктор Бъркли, отказвам да търпя подобни обиди. Ще се видим на разкопките - и съм силно изкушен да заповя­дам тези двамата да бъдат изхвърлени оттук! - Единият от пазачите вдигна ръка да го спре, очевидно не го познаваше, но другият му каза нещо и той отстъпи назад.

Бъркли поклати глава.

- Знаеш ли, наистина е тъжно да видя колко ниско си паднала, Нина. Не знам дали да те съжалявам, или да ти се присмея!

- В единия случай ще те заболи повече - изръмжа Еди.

Бъркли очевидно се почувства неудобно при не чак тол­кова прикритата заплаха.

- Винаги съм смятал, че си неуравновесена - изсумтя той, тръгвайки след Хамди. - Май съм бил прав.