Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

- Така ли? Аз пък винаги съм смятала, че си задник, и по­знай! Също се оказах права! - извика Нина след него. Този път и двамата пазачи се изпъчиха пред него и му попречиха да вле­зе в комплекса, докато не им показа картата си. Той хвърли по­следен поглед назад към Нина и тръгна след Хамди.

- Мисля, че мина добре - каза Еди, подсмихвайки се.

Нина беше вбесена.

- Дявол да го вземе! Трябваше само да погледне в па­латката и всичко щеше да приключи!

- Е, не може да каже, че не си го предупредила. Както и Ротшилд. Ако наистина ограбят комплекса, точно те ще из­глеждат като глупаци.

- Но ако тези момчета имат връзките и ума да организи­рат нещо такова, значи ще успеят да прикрият добре следите си, преди Лоугън да отвори входа. Никой дори няма да заподозре, че вътре е имало нещо друга, което е било ограбено. О, Боже. - Тя погледна изморено към храма на Хафра и видя, че Мейси им ръкомаха нетърпеливо. - Супер, сега пък ни вика.

- Какво стана? - попита Мейси, когато стигнаха до нея.

- Ще погледне ли?

- Познай - отвърна Еди.

- Ще погледне?

- Опитай пак.

- Ох.

- Освен това той ни мрази - добави Нина.

По изражението на Мейси пролича, че тя въобще не беше предвиждала вероятността от провал.

- Но… Няма начин! Какво ще правим сега?

- Какво бихме могли да направим? - попита риторично Нина. - Лоугън няма да ни послуша, Хамди е замесен, а ние не можем да влезем в комплекса, за да намерим сами това нещо.

Мейси порови в джобовете си.

- Аз все още пазя пропуска си - каза тя и извади карта­та си. - Ако пазачите на входа са нови, няма да ме разпозна­ят, така че ще мога да вляза.

- И след това какво? Ако хората на Шабан те видят, ще се опитат да те убият. И дори да намериш някакво доказа­телство, когато се опиташ да му го дадеш, Лоугън ще запо­вяда да те арестуват.

- Но ние трябва да направим нещо! АСН ще отвори За­лата на летописите след по-малко от осемнайсет часа, което означава, че каквото и да правят лошите, те го правят в мо­мента! И това е единственият ни шанс да ги спрем!

- И на мен не ми се иска да ограбят Залата на летописите - каза Нина, - но освен ако не разполагаме със солидно дока­зателство, което да представим пред египетските власти, не виждам какво друго можем да направим, за да ги спрем!

- Нима просто ей така ще се откажеш? - попита невяр­ващо Мейси. Тя измъкна страниците от списанието и ги раз­маха пред Нина. - Нима просто ей така си се отказала, кога­то някой ти е казал, че няма да намериш Атлантида? Нима си се предала, когато никой не е вярвал, че гробницата на Херкулес съществува?

Нина раздразнено дръпна листите от ръката ѝ.

- Речите си от бисквитките с късмети ли ги вземаш? - подигра ѝ се тя. - Просто мисля практично. Не можем да на­правим нищо, освен ако не намерим начин да влезем в ком­плекса, което няма как да направим без пропуски - а дори и да успеем, там има петнайсет археолози и цял телевизионен екип, плюс един Бог знае колко пазачи!

- Едва ли стоят вътре през цялото време - допусна Еди. - Ще отварят залата рано сутринта, нали? Което означава, че АСН и телевизионните екипи ще трябва първо да поспят малко. - Той надникна над високата стена. - Правят ли все още онова светлинно шоу, каквото имаше в „Шпионина, кой­то ме обичаше”? - Мейси кимна. - Значи всички ще гледат към Сфинкса, а не встрани…

- Да не ти е хрумнало нещо? - попита Нина.

- Мисля, че знам как да прникнем вътре. - Той се обър­на към Мейси. - Но има голяма вероятност да те заловят. Склонна ли си да рискуваш?

Нина го погледна предупредително, но Мейси вече ки­маше ентусиазирано.

- Какво трябва да направя?

- Като за начало - да минеш през вратата, без да те аре­стуват. - Той се обърна назад и погледна към Кайро. - Но първо трябва да напазаруваме.

*

Когато се върнаха, светлинното шоу беше в разгара си.

Еди погледна обления в светлина Сфинкс, след което проследи погледа му към насядалата публика.

- Ха - рече той, забелязвайки осветената табела на сгра­дата, която се намираше отвъд периметъра. - Сфинксът гле­да право към „Пица Хът”.

- Ако онзи, който го е построил видеше това, щеше да се побърка - рече Мейси. - Разположението на Сфинкса не е случайно, обърнат е така, че да може да вижда изгрева. А сега денят му започва с пеперони.

- Не знаеш ли кой го е построил?

- Мислех си, че е Хафра - обади се Нина.

Мейси поклати глава.

- Едва ли. Не си ли чувала за Инвентарната стела?

- Кое? - попита Еди.

- Древен текст, който е открит през 1857 година. Според него Сфинксът вече е бил тук, когато Хафра започнал да строи пирамидата си. Затова и издигнатите пътеки към пирамидата не сочат на изток - трябвало е да заобиколят Сфинкса.

- Всъщност аз съм чувала за Инвентарната стела - рече Нина с леден тон. - И съм сигурна, че споровете по съдържа­нието ѝ продължават.

- Но откриването на Залата на летописите го потвържда­ва, не мислиш ли? Никой от фараоните от Третата династия дори не споменава Залата. Може би не са знаели за същест­вуването ѝ. А ако Сфинксът е много по-стар от Хафра, това може би обяснява защо главата му е толкова по-малка в срав­нение с тялото. Един от фараоните наредил главата му да бъде допълнително обработена, за да заприлича на него.

Еди се изкикоти.

- Мисля - рече той тихо, навеждайки се по-близо към ухото на Нина, - че току-що си го получи.

- Млъкни.

Те спряха недалеч от вратата и Мейси погледна към два­мата униформени мъже.

- Не познавам нито един от двамата.

- Сигурна ли си? - попита Нина.

- Мускулести, добре изглеждащи момчета? Да, щях да ги запомня.

- А сигурна ли си, че искаш да го направиш?

- Готова съм - настоя Мейси. Тя извади пропуска си и се приготви да тръгне към портала - но изведнъж се спря и разкопча още две копчета на ризата си.

Нина повдигна вежда.

- Какво правиш?

- Маскиращо средство. Довери ми се. - Мейси нагласи деколтето си за постигането на максимален ефект, което на­кара Еди да се ухили похотливо, а жена му да го шляпне силно, и тръгна към охранявания портал. Извади пропуска си и им го показа, но дори отдалеч Нина и Еди можеха да видят, че двамата пазачи изобщо не се интересуваха от лицето ѝ толкова, колкото от онова, което се разкриваше под него. Вратата се отвори, Мейси се усмихна весело на двамата мъже и се промъкна вътре.

- По-добре да тръгваме - каза Еди и се отправи към пътя.

Нина се намръщи.

- Невероятно. Тя направи нещо, което връща жената трийсет години назад… и те се вързаха!

- Завиждаш, а? - подразни я Еди.

- Не. А ти спри да я зяпаш. Фалшиви са.

- Какво? - Той поклати глава. - Сигурна ли си?

- Еди, тя прилича на дълга дръжка за метла с две зале­пени дини за нея! А баща ѝ е пластичен хирург. Помисли си. Освен това е достатъчно млада, за да ти бъде дъщеря.