Unknown - Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 1

Бредон се усмихна.

— Съдейки по имената върху тези пръстени, мога да кажа, че ти си видял само най-безвкусните и алчните от нас. Разбираемо е, че предпазливо криеш тайните си, каквито и да са те. — Той се наведе напред. — Помисли за следното — онези, които са идвали да се срещнат с теб, са като свраки. Те грачат и пляскат с криле около теб с надеждата да отмъкнат нещо лъскаво, което да отнесат у дома си. — Презрително вдигна очи към тавана. — Каква полза имат от това? Предполагам, че търсят малко популярност — начин за кратко да се издигнат над останалите евтини бъбривци като тях. — Той прокара ръка през бялата си брада. — Аз не съм сврака. Не ми трябват лъскави дрънкулки, нито пък ме е грижа за клюкарите. Моята игра е по-дълга и по-изтънчена. — Започна да разхлабва шнура на черната торбичка от кадифе. — Ти не си глупав човек. Знам това, защото маерът не си губи времето с глупаци. Знам, че или вече си спечелил благоволението му, или имаш шанс да го направиш. Затова ето какъв е моят план. — Той отново ми се усмихна с благата си усмивка. — Искаш ли да чуеш какъв е той?

— Това би било необичайно любезно от ваша страна. — Открих, че без да искам, отново му се усмихвам в отговор, както бях направил и преди.

— Планът ми е постепенно да спечеля благоразположението ти. Ще ти бъда полезен и ще те забавлявам. Ще разговарям с теб и ще ти помагам да си убиваш времето. — Той изсипа купчина кръгли камъчета върху мраморната маса. — След това, когато звездата ти изгрее в небето на Алверон, може да се окаже, че имам неочаквано полезен приятел. — Започна да разделя камъните по цветове. — А ако звездата ти така и не изгрее, поне ще съм изиграл някоя и друга игра на так.

— Освен това мисля, че няма да навреди на репутацията ви да прекарате няколко часа насаме с мен — отбелязах аз, — като се има предвид, че всичките ми останали разговори досега бяха напълно безинтересни и едва ли траеха повече от четвърт час.

— В това също има известна истина — съгласи се той и започна да подрежда камъчетата, а любопитните му кафяви очи отново ми се усмихнаха. — О, да, мисля, че играта с теб ще е доста забавна.

* * *

Прекарах следващите няколко часа в учене как да играя на так. Дори да не бях почти обезумял от скука, играта пак щеше да ми допадне. Так е от най-хубавите игри, правилата й са прости, а стратегията — сложна. Бредон лесно ме победи в първите пет игри, но с гордост мога да кажа, че нито веднъж не успя да ме победи по един и същ начин.

След петата игра той се облегна назад с доволна въздишка.

— Това се доближаваше до добрата игра. Подходи доста умно в този ъгъл тук. — Гостът ми посочи с пръсти единия край на дъската.

— Явно не е било достатъчно умно.

— Не, беше умно. Онова, което се опита да направиш, се нарича „речен водопад“ — просто за сведение.

— А как се нарича начинът, по който се измъкнахте?

— Наричам го „защитата на Бредон“ — лукаво се усмихна той. — Но така наричам всеки свой ход, когато с необикновената си интелигентност се измъквам от трудно положение.

Засмях се и започнах да разделям камъните отново.

— Още една?

— Уви — въздъхна Бредон, — имам уговорена среща, от която не мога да се измъкна. Не е нужно да бързам, но нямам достатъчно време за още една игра. Не и за добра игра.

Кафявите му очи се стрелнаха към мен, докато събираше камъчетата в торбичката от кадифе.

— Няма да те обиждам с въпроса дали местните обичаи са ти познати — рече. — Все пак мисля, че мога да ти дам няколко общи съвета, колкото и малка да е вероятността да се окажат полезни за теб. — Той ми се усмихна. — Ще е най-добре да ги чуеш, разбира се. Ако откажеш, ще разкриеш, че тези неща са ти известни.

— Разбира се — отвърнах аз с искрено изражение.

Бредон отвори чекмеджето на масичката и извади шепата железни пръстени, които бяхме прибрали вътре, за да разчистим място за играта.

— Начинът, по който са изложени пръстените, е от голямо значение. Например ако са изсипани в някаква купа, това означава липса на интерес към социалните проявления на двора.

Той подреди пръстените така, че гравираните върху тях имена да сочат към мен.

— Ако са внимателно подредени, това означава, че се гордееш с връзките си. — Вдигна поглед и се усмихна. — Както и да са подредени, новодошлият обикновено се оставя сам във всекидневната под някакъв предлог. Това му дава възможност да разгледа колекцията ти, за да удовлетвори любопитството си. — Бредон сви рамене и избута пръстените към мен. — Естествено, винаги предлагаш да върнеш пръстените на техните собственици.

Той внимаваше думите му да не прозвучат като въпрос.

— Естествено — искрено отвърнах аз.

Това беше известно на Трепе.

— Това е най-учтивото нещо, което можеш да направиш. — Той вдигна поглед към мен и с обкръжените с ореола на бялата му коса кафяви очи отново заприлича на бухал. — Някога носил ли си някой от пръстените на обществено място?

Показах му голите си ръце.

— Носенето на пръстен показва, че имаш дълг или се опитваш да си изпросиш услуга. Ако някога маерът откаже да си вземе пръстена от теб, това ще е намек, че иска да направи връзката ви малко по-официална.

— А ако не нося пръстена, това ще бъде счетено за обида — предположих аз.

— Може би — усмихна се Бредон. — Едно е да покажеш пръстен във всекидневната си, а доста по-различно — да го носиш на ръката си. Носенето на пръстен от някой с по-високо положение може да бъде сметнато за доста самонадеяно. Също така, ако носиш пръстена на друг благородник, когато посещаваш маера, той може да счете това за неуместно. Все едно някой е бракониерствал в неговата гора. — Той се облегна на стола си. — Споменавам тези неща най-общо — добави, — като подозирам, че те вече са ти известни и просто оставяш стареца да си бърбори.

— Може би все още съм замаян от поредицата вцепеняващи загуби на так — рекох аз.

Той махна с ръка и аз забелязах, че не носи никакви пръстени.

— Бързо схвана как се играе. Както се казва, като барон, който за пръв път влиза в бордей. Очаквам, че след около месец играта с теб ще е порядъчно предизвикателство.

— Само почакайте и ще видите — заканих му се аз. — Ще ви бия още следващия път, когато играем.

Бредон се засмя.

— Харесва ми, че го казваш. — Бръкна в джоба си и извади по-малка кадифена торбичка. — Освен това ти донесох един малък подарък.

— Не мога да си позволя да го приема — без да се замислям, отвърнах аз. — Вече ми осигурихте забавление за цял следобед.

— Моля те — каза той и побутна торбичката по масата. — Настоявам. Твои са и не е нужно да ми се отплащаш. Запази ги или ги хвърли. Подаръкът е от сърце.

Изсипах торбичката и в ръката ми иззвънтяха три пръстена — златен, сребърен и железен. В метала на всеки от тях бе гравирано моето име — _Квоте_.