Unknown - Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 1

— Мислите да си вземете съпруга ли, ваша милост?

— Слухът най-сетне се е разнесъл, така ли? — Алверон се отпусна върху възглавниците.

— Не, ваша милост. Съдя по онова, което ми казахте по време на някои от разговорите ни.

— Наистина ли? — Той ми хвърли проницателен поглед. — Предположил си го, а не си чул слухове?

— Наистина, ваша милост. Но има и слухове — цял двор слухове, ако ме извините за израза.

— „Двор слухове“, това ми харесва. — На лицето му се появи лек намек за усмивка.

— Но повечето от тях касаят някакъв загадъчен посетител от запад. — Направих малък поклон седнал. — Не съм чул нищо за брак. Всички смятат, че сте най-заклетият ерген на света.

— А — каза той и на лицето му се изписа облекчение, — така беше. Баща ми се опита да ме ожени, когато бях по-млад. По онова време доста упорито отказвах да си взема съпруга. Това е още един проблем с властта. Ако притежаваш твърде много от нея, хората не се осмеляват да ти посочват грешките, които правиш. Тя може да е ужасно нещо.

— Мога да си представя, ваша милост.

— Не ти дава възможност за избор — продължи маерът. — Дава ти едни възможности, но ти отнема други. В трудно положение съм, меко казано.

Твърде често през живота си съм бил гладен, за да изпитвам особено съчувствие към благородническото съсловие. Но докато лежеше, Алверон изглеждаше толкова блед и слаб, че аз усетих искра на съчувствие към него.

— Какво е това положение, ваша милост?

Той се помъчи да остане изправен в леглото, облегнат на възглавниците.

— Ако ще се женя, трябва да е за подходяща жена. Тя трябва да е от семейство със също толкова добро положение като моето. Не само това, бракът не трябва да е просто за постигане на съюз. Момичето трябва да е достатъчно младо, за да… — той се прокашля със звук, подобен на мачкането на хартия — може да ме дари с наследник. Дори няколко, ако това е възможно. — Вдигна поглед към мен. — Сега започваш ли да разбираш какъв е проблемът ми?

— Само най-общо, ваша милост — бавно кимнах аз. — Колко са дъщерите, които отговарят на тези условия?

— Едва няколко — отвърна маерът и в гласа му се появи частица от предишния плам. — Но не може да е някоя от младите жени, които са под влиянието на краля. Още от създаването на Винтас, при подписването на договорите, семейството ми се е пазарило за всяка дреболия, за да успее да запази абсолютната си власт. Няма да преговарям за съпруга с онова копеле Родерик.

— Колко жени са извън влиянието на краля, ваша милост?

— Една. — Думата се откъсна тежко от устата му, все едно беше късче олово. — И не това е най-лошото. Тази жена е съвършена във всяко едно отношение. Семейството й е уважавано. Тя е образована, млада, красива. — Сякаш му бе мъчително трудно да изрече последната дума. — Преследва я тълпа влюбени ухажори — силни, млади мъже, които умеят да й казват сладки като мед думи. Има всички причини да я искат заради името, земята и ума й. — Той направи дълга пауза. — Как ли би отговорила тя на ухажването на болен старец, който ходи с бастун, когато изобщо може да ходи? — Устата му се изкриви, сякаш думите горчаха.

— Но вашето положение със сигурност… — започнах аз.

Той вдигна ръка и ме погледна право в очите.

— Ти би ли се оженил за жена, която си купил?

— Не, ваша милост — сведох поглед аз.

— Нито пък аз. Мисълта да използвам положението си, за да убедя това момиче да се омъжи за мен, е… отвратителна.

Замълчахме за момент. Наблюдавах през прозореца как две катерички се гонят около дебелия ствол на един ясен.

— Ваша милост, ако ще ви помагам да ухажвате тази дама… — Усетих избухването на гнева на Алверон още преди да съм се обърнал, за да го видя. — Моля за извинението ви, ваша милост. Преминах границата на допустимото.

— Това да не е поредното ти предположение?

— Да, ваша милост.

За момент той се бореше да се овладее. След това въздъхна и напрежението в стаята изчезна.

— _Аз_ трябва да те помоля за извинение. Тази раздираща болка ме изнервя, а и не съм свикнал да обсъждам лични въпроси с непознати, още повече, когато те си правят догадки за мен. Кажи ми останалата част от онова, което си предположил, дори и да се налага да си груб.

Задишах по-леко.

— Предполагам, че искате да се ожените за тази дама. Най-вече, за да изпълните дълга си, но и защото я обичате.

Настъпи нова пауза, не толкова дълга, колкото предишната, но въпреки това напрегната.

— Любов — бавно каза той, — това е дума, която твърде често се използва глупаво. Тя е достойна за любов, това е сигурно. И аз я харесвам. — Маерът изглеждаше смутен. — Това е всичко, което ще кажа. — Той се обърна отново към мен. — Мога ли да разчитам на дискретността ти?

— Разбира се, ваша милост. Но защо го пазите в такава тайна?

— Предпочитам аз да определя времето. Слуховете ни принуждават да действаме, преди да сме готови, или объркват нещата, преди да е назрял подходящият момент.

— Разбирам. Как се казва дамата?

— Мелуан Лаклес — изрече името й предпазливо. — И така, за себе си разбрах, че ти си чаровен и с добри обноски. И което е по-важно, граф Трепе ме увери, че си велик създател и изпълнител на песни. Имам нужда точно от това. Ще започнеш ли служба при мен?

Поколебах се.

— Как точно смята да ме използва ваша милост?

— Мислех, че е доста очевидно за човек като теб, който прави толкова много предположения — скептично ме погледна той.

— Знам, че се надявате да ухажвате дамата, ваша милост. Но не знам _как_. Може би искате от мен да съставя едно-две писма? Да напиша песни за нея? Или пък да се катеря през нощта на лунна светлина до балкона й, за да оставя цветя на перваза на прозореца й? А може би да танцувам с нея с маска на лицето, като използвам вашето име? — Усмихнах му се тъжно. — Трябва да знаете, че не съм кой знае какъв танцьор, ваша милост.

Алверон се засмя дълбоко и искрено, но въпреки веселостта му виждах, че смехът му причинява болка.

— Мислех си по-скоро за първите две неща — призна той и отново се отпусна с натежали очи върху възглавниците.

— Трябва да знам повече за нея, ваша милост — кимнах аз. — Да се опитвам да ви помогна в ухажването на жена, която не познавам, би било повече от глупаво.

Маерът кимна уморено.

— Каудикус може да ти даде основните сведения. Той познава много добре историята на родовете. Родът е основата, върху която стои мъжът. Ако ще я ухажваш, трябва да знаеш откъде идва тя. — Той ми махна да се приближа и ми подаде един железен пръстен. Ръката му трепереше от усилието да остане вдигната. — Покажи това на Каудикус и той ще разбере, че работиш за мен.

Взех го бързо.

— Той знае ли за плана ви да се ожените?

— Не! — Алверон отвори очи. — Не казвай за това на никого! Измисли някаква причина за проучванията си. Донеси ми лекарството. — Той се отпусна назад, затвори очи и го чух да казва със слаб глас: — Понякога те не я дават съзнателно, понякога не я дават с желание. Въпреки това… всичката власт.