Патрик Ротфус - Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 2

Отворих уста да възразя, после погледнах към червенокосата сервитьорка.

— Можем да му кажем — предложих аз. — Ти би могъл. Той ти вярва.

Мартен цъкна с език.

— Не — отсече той и тропна чашата си върху масата. — Това само ще обърка нещата още

повече. Или сам ще го разбере, или няма — когато настъпи подходящият за него момент и

по подходящия за него начин. — Сви рамене. — Или пък никога няма да се досети и въпреки

това слънцето отново ще изгрее на следващия ден.

И двамата мълчахме дълго. Мартен наблюдаваше над ръба на халбата си шумното общо

помещение и очите му се зареяха невиждащо в далечината. Оставих врявата наоколо да се

превърне в приятно бръмчене, облегнах се на стената и се унесох в полудрямка.

А когато не контролирах мислите си, те неизменно се насочваха към Дена. Спомнях си

уханието ѝ, извивката на шията ѝ близо до ухото, начина, по който движеше ръцете си,

докато говореше. Зачудих се къде ли е тя в тази нощ и дали е добре. Запитах се дали мислите

ѝ някога се насочват към мен с топлота…

* * *

— … ловенето на бандити не би трябвало да е трудно. Освен това не би било зле за

разнообразие да налетим на тези проклети копелета.

Думите ме изтръгнаха от сладката ми дрямка като риба, издърпана с въдица от езеро.

Цигуларят беше спрял да свири, за да удари една напитка, а в относително тихата стая гласът

на Дедан бе оглушителен като магарешки рев. Отворих очи и видях, че Мартен също се

оглежда с леко разтревожен вид. Без съмнение същите думи, които бяха привлекли

вниманието ми, бяха събудили и неговия интерес.

Беше ми нужна само секунда, за да открия Дедан. Той седеше през две маси и водеше

пиянски разговор с един фермер с посивяла коса.

Мартен вече се изправяше на крака. Тъй като не исках да привличам вниманието към

случващото се, му изсъсках: „Махни го от тук“, и се насилих да седна отново на стола си.

Скърцах със зъби, докато Мартен бързо се провря между масите, потупа Дедан по рамото

и посочи зад гърба си към мястото, където седях. Дедан промърмори нещо, което се радвам,

че не чух, и неохотно се изправи.

Нарочно започнах да оглеждам помещението, вместо да следвам с очи Дедан. Темпи

лесно се забелязваше в червените си наемнически червени дрехи. Беше обърнат с лице към

огнището и наблюдаваше как цигуларят настройва инструмента си. На масата пред него

имаше няколко празни чаши и той беше разхлабил кожените ремъци на ризата си. Гледаше

цигуларя със странно напрежение.

Докато го наблюдавах, една сервитьорка му донесе поредната напитка. Той огледа

тялото ѝ многозначително от горе до долу. Тя му каза нещо и той целуна ръката ѝ с такава

лекота, сякаш беше някой придворен. Жената се изчерви и закачливо побутна рамото му.

Едната му ръка спокойно се придвижи по извивката на талията ѝ и остана там. Изглежда, че

тя нямаше нищо против.

Дедан се приближи до масата ми и закри с тялото си Темпи точно когато цигуларят

вдигна лъка си и засвири жига. Десетина човека се изправиха, нетърпеливи да започнат да

танцуват.

— Какво? — попита ме Дедан, когато застана пред масата. — Да не би да ме извика, за

да ми кажеш, че вече става късно? Че утрешният ден ще бъде уморителен и не е лошо да

напъхам дребното си тяло в леглото? — Той се приведе над масата, за да ме погледне право

в очите.

Усетих киселата миризма на дъха му. Беше от дрег — евтин, неприятен алкохол, който

може да бъде използван за разпалване на огън.

— Как пък не, да не съм ти майка — засмях се презрително аз.

Всъщност мислех да кажа точно това и сега трябваше да побързам да измисля нещо

друго, с което да отвлека вниманието му. Погледът ми попадна върху червенокосата жена,

която ми бе сервирала вечерята, и аз се приведох напред на стола си.

— Чудех се дали можеш да ми кажеш нещо — започнах аз със заговорнически тон.

Намръщената му физиономия бе заменена от любопитство и аз сниших гласа си още

малко.

— Бил си тук и преди, нали? — Той кимна и аз продължих: — Знаеш ли името на онова

момиче? — Посочих с глава червенокосата.

Дедан хвърли уж потаен поглед през рамо, който със сигурност щеше да привлече

вниманието на жената, ако тя не беше с гръб към нас.

— Русата, дето я опипва адемецът ли? — попита Дедан.

— Червенокосата.

Дедан сбърчи широкото си чело, присвил очи, за да фокусира далечния край на стаята.

— Лосин? — тихо попита той и се обърна към мен с все още присвити очи. — Малката

Лоси?

Свих рамене и започнах да съжалявам за тактиката за отвличане на вниманието, която

бях избрал.

Едрият мъж избухна в оглушителен смях и се отпусна с цялата си тежест върху пейката

срещу мен.

— Лоси — изкикоти се той малко по-силно, отколкото беше по вкуса ми. — Квоте,

погрешно те прецених. — Удари с длан по масата и отново се засмя, като почти щеше да

падне назад от пейката. — Имаш добро око, момче, но нямаш никакъв шанс.

Тези думи жегнаха наранената ми гордост.

— Защо не? Тя не е ли, ами… — Не довърших и направих неопределен жест.

Дедан някак си успя да разбере какво имам предвид.

— Уличница? — невярващо попита той. — За бога, момче, не! Тук има две. — Той махна

с ръка над главата си и заговори съвсем тихо. — Имай предвид, че не са точно уличници, а

просто момичета, които нямат нищо против да изкарат нещо допълнително през нощта. —

Направи пауза и примигна. — Пари. Да изкарат допълнителни пари и други допълнителни

неща — засмя се сподавено той.

— Просто си мислех… — несигурно започнах аз.

— Аха, всеки мъж, който има очи и топки, си е помислил същото. — Дедан се наведе

малко по-близо до мен. — Тя е малко похотливо създание. Задява се с мъжете, които ѝ

хванат окото, но не можеш да я вкараш в леглото си. В противен случай щеше да е богата

като краля на Винтас. — Той погледна към нея. — Колко ли струва да дадеш за една нощ с

нея? Аз бих дал…

Той присви очи към червенокосата и устните му замърдаха беззвучно, сякаш правеше

някакви сложни сметки наум. Накрая сви рамене.

— Повече, отколкото притежавам. — Погледна ме и отново сви рамене. — И все пак по-

добре не си мечтай за това. Спести си неприятностите. Ако искаш такива услуги, познавам

една дама тук, която не изглежда толкова зле. Може да се съгласи да ти разведри вечерта. —

Той се заоглежда из стаята.

— Не! — Сложих ръка върху неговата, за да го спра. — Просто бях любопитен, това е

всичко. — Гласът ми звучеше неискрено и аз го знаех. — Благодаря, че ми каза как стоят

нещата.

— Няма защо — отвърна той и предпазливо се изправи.

— О — рекох аз, сякаш внезапно ми бе хрумнало нещо, — би ли ми направил една