Патрик Ротфус - Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 2

наясно как точно ще реагира съответният човек на всяка негова дума.

— Освен това е зъл, Реши — кимна Баст.

— Това означава, че всеки, който е повлиян от Ктаех — замислено продължи Квоте, —

ще бъде като стрела, изстреляна към бъдещето.

— Стрелата удря само един човек, Реши. — Тъмните очи на помощника бяха празни и

изпълнени с безнадеждност. — Всеки, повлиян от Ктаех, е като кораб с чума, доплувал до

някое пристанище. — Той посочи изписания до половина лист, който Летописеца държеше

в скута си. — Ако ситите знаят за съществуването му, няма да пестят усилия, за да го

унищожат. Те биха убили дори и нас, защото сме чули какво е казал Ктаех.

— Защото всичко, което е пренесло влиянието на Ктаех далеч от дървото… — промълви

съдържателят и сведе поглед към ръцете си.

Той дълго седя мълчаливо и накрая кимна замислено.

— И така, млад мъж, който търси щастието си, отива при Ктаех и взима цвете. Кралската

дъщеря е смъртно болна и той ѝ отнася цветето, за да я излекува. Двамата се влюбват,

въпреки че тя е сгодена за принца на съседното кралство…

Баст гледаше втренчено и безизразно Квоте, докато той говореше.

— В една лунна вечер те опитват дръзко бягство — продължи съдържателят, — но той

пада от покрива и двамата са заловени. Омъжват принцесата против волята ѝ тя промушва

принца с нож по време на първата им брачна нощ. Принцът умира. Започва гражданска

война. Нивите са изгорени. Следват глад и чума…

— Това е историята на войната на Фастингсуей — едва доловимо каза помощникът.

Квоте кимна.

— Това е една от историите, разказани ми от Фелуриан. Едва сега разбрах частта за

цветето. Тя не спомена за Ктаех.

— Не би го направила, Реши. Смята се за лош късмет. — Баст поклати глава. — Не, не

лош късмет. Това е все едно да изплюеш отрова в нечие ухо. Просто така не се прави.

Летописеца възвърна част от хладнокръвието си и отново придърпа стола си към масата,

като продължаваше да държи внимателно листа. Намръщено погледна масата, която беше

пукната и изцапана с бира и мастило.

— Изглежда, че това създание има доста сериозна репутация — рече той. — Но ми е

трудно да повярвам, че е чак толкова опасно…

Помощникът погледна невярващо Летописеца.

— Желязо и жлъчка! — тихо каза той. — Да не мислиш, че съм малко дете? Смяташ, че

не мога да направя разлика между история, разказвана край лагерния огън, и истината?

— Не това исках да… — Летописеца направи успокояващ жест.

Без да отмества очи от писаря, Баст положи окървавената си длан върху масата. Дървото

изстена и счупените трески пропукаха и се наместиха. Помощникът вдигна ръка и рязко я

стовари върху масата, а тъмните локвички мастило и бира внезапно се извиха във формата

на катраненочерен гарван, който излетя и обиколи общата стая веднъж.

Баст го хвана с ръце и небрежно разкъса птицата на две парчета, които хвърли във

въздуха, където те избухнаха в големи кървавочервени пламъци.

Това се случи за един миг.

— Всичко, което знаеш за Фае, може да бъде събрано в един напръстник — каза

помощникът с равен глас и погледна писаря напълно безизразно. — Как се осмеляваш да се

съмняваш в мен? Нямаш никаква представа кой съм аз.

Летописеца седеше напълно неподвижен, но не извърна поглед.

— Кълна се в езика и в зъбите си! — отривисто възкликна Баст. — Кълна се във вратите

от камък! Казвам ти го три хиляди пъти — в моя свят няма нищо по-опасно от Ктаех.

— Няма нужда от това, Баст — меко каза Квоте. — Вярвам ти.

Младежът се обърна да погледне съдържателя и се отпусна нещастно на стола.

— Иска ми се да не беше така, Реши.

— Значи, след като някой срещне Ктаех, всички негови избори ще са погрешни? —

кисело се усмихна Квоте.

Ученикът му поклати глава с пребледняло и изопнато лице.

— Не погрешни, Реши, а катастрофални. — Той поклати глава, а лицето му беше бледо и

изопнато. — Якс говорил с Ктаех, преди да открадне луната, и това е предизвикало война на

сътворяването. Ланре говорил с Ктаех, преди да организира предателството на Мир

Тариниел. Създаването на безименните. На скаендините. Създаването на всички тях може да

бъде проследено до Ктаех.

Лицето на съдържателя стана безизразно.

— Е, това определено ме поставя в интересна компания, нали? — сухо отбеляза той.

— Не е само това, Реши — додаде Баст. — Ако в старите пиеси дървото на Ктаех се

вижда отзад в декора, можеш да си сигурен, че ще гледаш някоя от най-лошите трагедии.

Слагат го там, за да знае публиката какво да очаква. За да са наясно, че накрая всичко

ужасно ще се обърка.

Квоте изгледа продължително ученика си.

— О, Баст — тихо му каза той с мека и тъжна усмивка. — Знам каква история разказвам.

Тя не е комедия.

Помощникът вдигна поглед към него. Очите му бяха празни и изпълнени с

безнадеждност.

— Но, Реши… — Устните му беззвучно помръднаха, опитвайки се да намерят

подходящите думи, но така и не успяха.

Червенокосият съдържател посочи празното общо помещение.

— Това е краят на историята, Баст. Всички знаем това. — Гласът на Квоте беше делови и

толкова небрежен, сякаш говореше за вчерашното време. — Водих интересен живот и в тези

спомени има известна сладост. Но… — той си пое дълбоко дъх и бавно го изпусна — … но

те не са смела, романтична история. Не са и измислица, в която героите се връщат от света

на мъртвите. Не е вдъхновяваща, епическа история, чиято цел е да накара кръвта да кипне.

Не. Всички ние знаем каква история е тази.

За момент изглеждаше, че той ще продължи, но вместо това погледът му разсеяно

започна да оглежда общата стая. Лицето му беше спокойно, без следа от гняв или горчивина.

Баст стрелна с очи Летописеца, но този път в погледа му нямаше огън. Нямаше гняв.

Нямаше ярост или заповед. Очите му бяха отчаяни и умоляващи.

— Историята не е свършила, щом още си тук — отбеляза писарят. — И не е трагедия,

щом все още си жив.

При тези думи Баст нетърпеливо кимна и погледна отново към Квоте.

Той на свой ред изгледа двамата продължително и накрая се засмя с тих и гърлен звук.

— Ох — нежно рече той, — и двамата сте толкова млади.

106.

Завръщане

След срещата ми с Ктаех мина доста време, докато дойда на себе си.

Спях много, но се будех често, защото непрекъснато сънувах кошмари. Някои от тях бяха

толкова ярки, че беше невъзможно да ги забравя. Сънувах предимно родителите си и

трупата. Най-лоши бяха онези, в които се събуждах, без да помня какво съм сънувал, само

със силна болка в гърдите и празнота в главата като кървава дупка, останала от липсващ зъб.