Патрик Ротфус - Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 2

Дедан огледа войнствено всички в стаята и най-вече цигуларя.

— Това е истината и аз се заклевам в здравата си дясна ръка. Ако някой иска да ме

нарече „лъжец“, то можем веднага да излезем навън и да уредим това.

Цигуларят взе лъка си и срещна погледа на Дедан. Той изсвири стържещ тон по струните.

— Лъжец.

Дедан почти прелетя през стаята, докато хората разбутваха столовете си, за да разчистят

място за двубоя. Цигуларят бавно се изправи на крака. Той беше по-висок, отколкото

очаквах, с къса посивяла коса и с ожулени кокалчета, което ми подсказа, че юмручният бой

му е добре познат.

Успях да застана пред Дедан, наведох се към него и тихо му качах на ухото:

— Наистина ли искаш да се биеш със счупена ръка? Ако той успее да те хване, само ще

крещиш и ще се напикаеш пред Хеспе. — Усетих, че се поуспокои, и го бутнах обратно към

стола му.

Той се подчини, но не изглеждаше особено щастлив от това.

— … нещо тук. — Чух да казва някаква жена зад гърба ми. — Ако искаш да се сбиеш с

някого, излез навън и не си прави труда да се връщаш повече. Не ти плащам, за да се биеш с

клиентите. Чу ли ме?

— Виж сега, Пени — опита се да я успокои цигуларят, — просто малко му се озъбих,

това е. Той беше този, който го прие твърде лично. Не можеш да ме обвиняваш, че се

подигравам на историите, които те разправят.

Обърнах се и видях, че цигуларят се оправдаваше пред една ядосана жена на средна

възраст. Тя беше поне трийсет сантиметра по-ниска от него и трябваше да се протегне, за да

го мушне с пръст в гърдите.

В този миг чух някакъв глас от едната ми страна да възкликна:

— В името на божията майка, Себ! Видя ли това? Погледни го! То се движи само!

— Ти си сляп пияница. Това е просто вятърът.

— Тази вечер няма вятър. Само се движи. Погледни отново!

Разбира се, ставаше дума за моя шаед. Вече няколко души забелязаха как леко се издува

от вятър, какъвто нямаше. Помислих си, че ефектът е доста впечатляващ, но съдейки по

широко отворените очи на хората наоколо, ми стана ясно, че това доста ги е разтревожило.

Един-двама неспокойно дръпнаха столовете си встрани от мен.

Очите на Пени бяха втренчени в леко помръдващия шаед и тя се приближи и застана

пред мен.

— Какво е това? — попита тя с глас, в който имаше само лека нотка на страх.

— Нищо, за което да се безпокоиш — непринудено отвърнах аз и изпънах част от шаеда,

за да го огледа. — Това е моето наметало сянка. Фелуриан ми го направи.

Цигуларят издаде звук на отвращение.

Пени го стрелна с поглед и колебливо докосна наметалото ми с ръка.

— Меко е — прошепна тя и вдигна поглед към мен.

Когато очите ни се срещнаха, тя за момент изглеждаше изненадана, а после възкликна:

— Ти си момчето на Лоси!

Преди да успея да я попитам какво има предвид, чух друг женски глас да казва:

— Какво?

Обърнах се и видях, че към нас се приближава червенокосата сервитьорка. Същата, която

ме беше поставила в толкова неудобно положение при първото ни посещение в „За няколко

пенита“.

Пени кимна към мен.

— Това е младото, страстно момче от преди три цикъла! Спомняш ли си, че ми го

показа? Не го познах с брадата.

Лоси застана пред мен. Яркочервените ѝ къдрици падаха върху голата светла кожа на

раменете ѝ. Опасните ѝ зелени очи огледаха шаеда и се насочиха нагоре към лицето ми.

— Наистина е той — каза тя на Пени, — независимо дали е с брада, или не.

Тя пристъпи още една крачка напред и почти се притисна в мен.

— Момчетата носят бради и се надяват, че това ще ги направи мъже.

Светлите ѝ изумрудени очи се втренчиха самоуверено в моите, сякаш очакваха да се

изчервя и да започна да се държа непохватно, както бях направил предишния път.

Помислих си за всичко, което бях научил в ръцете на Фелуриан, и се почувствах странно,

в мен отново се надигна онзи лудешки смях. Потиснах го, доколкото можах, но чувствах как

все още трепти в мен, когато я погледнах в очите и ѝ се усмихнах.

Лоси стреснато отстъпи назад и бледата ѝ кожа стана аленочервена.

Пени протегна ръка, за да ѝ помогне да запази равновесие.

— За бога, момиче! Какво ти става?

Лоси с мъка откъсна поглед от мен.

— Погледни го, Пени, погледни го наистина. Той прилича на фае. Погледни в очите му.

Пени погледна лицето ми с любопитство, след това и тя леко се изчерви и скръсти ръце

пред гърдите си, сякаш я бях видял гола.

— Милостиви боже! — задъхано възкликна тя. — Тогава значи всичко това е вярно.

Нали?

— Всяка дума — отвърнах аз.

— Как успя да избягаш от нея? — попита Пени.

— О, хайде стига, Пени! — невярващо извика цигуларят. — Нали не се хващаш на

историята на това пале?

— Мъжът, който познава жените, изглежда по определен начин, Бен Крайтън — обърна

се разпалено към него Лоси. — Не че ти имаш някаква представа от това. Когато той беше

тук преди няколко цикъла, харесах лицето му и реших да го подкача. Но щом се опитах да го

задявам… — Тя не довърши, сякаш търсеше подходящите думи.

— Това си го спомням — обади се един мъж от бара. — Беше доста забавно. Мислех, че

той ще се напикае от страх. Не успя да ѝ каже и дума.

— И какво толкова — може след това да си е намерил някоя фермерска дъщеря — сви

рамене цигуларят. — Не искам да кажа…

— Млъкни, Бен — прекъсна го Пени с тих, но властен глас. — Брадата не е единствената

промяна в него. — Очите ѝ огледаха лицето ми. — Господи, ама ти си права, момиче! Той

наистина прилича на фае! — Цигуларят се готвеше отново да каже нещо, но Пени го стрелна

с пронизващ поглед. — Млъкни или са махай оттук! Не искам никакви свади тази нощ.

Цигуларят огледа помещението и разбра, че нещата се бяха обърнали срещу него. Той

почервеня и излезе навън с намръщено лице.

Лоси отново се приближи до мен и отметна косата си назад.

— Наистина ли е толкова красива, колкото казват? — Тя гордо вирна брадичка. — По-

красива от мен?

Поколебах се, след това меко отвърнах:

— Тя е Фелуриан, най-красивата от всички. — Протегнах ръка и докоснах врата ѝ на

мястото, където къдравата ѝ червена коса се спускаше надолу, след това се наведох и

прошепнах седем думи в ухото ѝ: — Но въпреки това ѝ липсва твоят огън.

И тя ме обикна заради тези седем думи, а гордостта ѝ бе спасена.

— Как успя да се измъкнеш? — попита Пени.

Огледах стаята и видях, че вниманието на всички е насочено към мен. Необузданият смях

на фае отново ме изпълни отвътре. Усмихнах се лениво. Шаедът ми се изду.

Тогава застанах отпред, седнах на плочата пред камината и им разказах своята история.

По-скоро им разказах някаква история. Ако им бях разказал цялата истина, те нямаше да