Неизв. - Уилям Пол Йънг Кръстопът

- Може би си прав. Предполагам, че не съм особено добър в стопанисването. Имотът сега е бледа сянка на онова, което представляваше в началото. Навремето беше прекрасна буйна градина. Открита, красива и свободна.

- Не исках да прозвучи… - започна Тони с извинителен тон, но Исус го прекъсна, усмихнат, махвайки с ръка. -Просто сега не прилича много на градина - все пак уточни той.

- Да, работя по въпроса - въздъхна Исус едновременно с примирение и решителност.

- Изглежда, никак не ти е лесно - добави Тони, опитвайки се да не звучи твърде негативно. Не можа да се сдържи, беше му стар навик винаги да си извоюва превъзходство в разговорите.

- Може да отнеме време, но няма да се предам - беше невъзмутимият отговор.

- Не искам да бъда груб, но не мислиш ли, че начинанието ти продължава вече прекалено дълго? Земята може да се разчисти, да се засее и натори, да се добиват реколти. Мисля, че в нея има потенциал. Неколцина професионалисти, разполагащи с необходимите сечива и машини, могат да съкратят значително този процес. Може би ще трябват и един-два булдозера. Видях също, че стените на няколко места са започнали да се рушат. Би могъл да наемеш инженер, архитект и зидари, които за около шест месеца да преобразят всичко. Не би било зле да пазариш и една бригада строители да разрушат и издигнат отново къщата ти.

- Това, Тони, е жива земя, не строителна площадка. Всичко тук е реално и пълнокръвно, не е някаква измислица, която можеш да моделираш както пожелаеш. Избереш ли техниката пред човешките взаимоотношения и постепенното развитие, опиташ ли се да ускориш принудително процеса на самоосъзнаване, да насилиш помъдряването и съзряването, преди да им е дошло времето, ето - посочи надолу към фермата, - ето в какво се превръщаш.

Тони не можеше да прецени дали Исус използваше „ти“ И ио-общия смисъл, или имаше предвид именно него. Но Не попита за уточнение.

- Способни сме да напредваме - продължи Исус - със скоростта и в посоката, които самата земя позволява. Човек трябва да се отнася към земята с почит и благоговение и «а я остави да му говори със сърцето си. Тогава, от уважение, ние трябва да изберем да се подчиним на нейната идея ш „реално“ и все пак да останем такива, които я водят към титинното, с любов, без колебание, независимо от цената. Да не живеем за земята по този начин означава да се при-ръединим към нейните насилници, опустошители и експло-n i атори, тогава всяка надежда за спасението й ще бъде и иубена.

| - Господине! - Смут започна да обзема Тони, докато се опитваше да схване смисъла на онова, което чуваше. - Извиняваш се с метафори и губя мисълта ти. Говориш за тази |емя все едно е личност, човек, когото познаваш и обичаш. Как е възможно да се отнасяш така с нещо, което представян на просто сбор от камънаци, пръст, хълмове, диви цветя, пурени, вода и тям подобни?

[ - Именно поради това не можеш да разбереш за какво говоря. - Исус сложи ръка на рамото на Тони и леко го 11 йена.

Гони се спря на пътеката, вдигна ръце, сякаш искаше да Приеме в себе си цялата местност, и с преднамерен драматизъм изрече отново своята основна теза:

I - Но това е просто пръст! Не е жив човек. Пръст е!

I - Ех, Тони, ти вече сам го каза… от пръстта отново при Пръстта. Пръст!

Това беше липсващата брънка! Самата идея беше шоки-раща, а от нея следваха потресаващи изводи. Той погледна in ново в тъмнокафявите очи на спътника си и в ума му Постепенно се оформиха думите, които се страхуваше да Произнесе.

- Искаш да кажеш, че всичко тук, не само това, което видях зад стените, но и другото отвъд тях, е живо същество?

Погледът на Исус не потрепна.

- Искам да кажа нещо много повече от това, Тони. Искам да кажа, че това живо същество… си ти!

- Аз? Не, това не може да е истина. Невъзможно е. Не може да бъде!

Тони се почувства така, сякаш невидим юмрук го бе ударил в корема. Той се обърна и със залитане измина няколко крачки. Само за миг гледката пред очите му се беше променила коренно, очите му се бяха отворили, но той не желаеше да гледа през тях. Беше съдил за тази земя от позицията на надменен и неангажиран емоционално човек, беше я обявил за ничия земя на несполуката, за бунище, което не си заслужаваше да бъде разчистено и възродено. Това беше неговата преценка. Беше се опитвал да се държи любезно и насърчително със спътника си, но не бе помислил какво действително изпитваше към тази земя. В действителност, ако зависеше от него, би изкоренил всичко живо, би го погребал под асфалт, бетон и стомана. Така беше грозно, нямаше никаква стойност и заслужаваше единствено да бъде унищожено.

Тони падна на колене и закри очи с длани, сякаш полагайки усилие да измисли нови лъжи, които да прикрият липсата на старите, или да си създаде нова заблуда, която да му осигури убежище, закрила и комфорт. Ала вече беше прогледнал, честността го заставяше да свали длани от очите си, потребността от яснота го задължаваше да продължи да гледа. Той вдигна глава и се огледа съсредоточено. Към нищо от видяното не изпита възхищение или обич. Това място беше пустош, в която всичко като че ли беше безвъзвратно погубено - печално петно в един свят, който иначе би могъл да бъде очарователен. Дали това петно действително беше той, дали тази пустош беше неговото сърце? Ако беше така, то той бе един жалък неудачник. В

H.iii-добрия случай. В най-лошия не бе достоен за нищо Друго, освен презрение.

Плачът бе за Тони слабост, която той ненавиждаше и на (нито още като дете се бе заклел да не се поддава. Но сега можа да се удържи. Разплака се, а скоро плачът му се Врсвърна в неудържимо хлипане. Някакъв бент, изграждан 6 I одини, се беше скъсал и той бе напълно неспособен да #пре мощния прилив на емоции. Не можеше да определи ■Пли те го караха да се тресе и трепери, или земята се кла-

I пие под краката му.

| - Това не може да е истина, просто не може! - стенеше ■дй, опитвайки се да не поглежда Исус в очите. Тогава от имите му дълбини се изтръгна неочакван вик: - Не искам Ш е истина! - След това започна да умолява: - Моля те, Шжи ми, че това не е истина! Това ли е всичко, което пред-■гянлявам - болна и окаяна пустиня? Това ли представлява Цг пият ми живот? Наистина ли съм грозен и отвратителен? Ноля те, кажи ми, че това не е истина!

Яростни вълни на самосъжаление и себененавист бушувах,! в него и той почувства, че душата му може да не из-ньржи. Поредната вълна подкоси коленете му и той рухна Вп земята. Исус коленичи до него и го прегърна, остави го да ридае в ръцете му, достатъчно силни, за да държат непоносимата болка в нежните обятия на добротата. Тони Шпше чувството, че единственото, което му помагаше да

■ сс разпадне, беше присъствието на този човек.

Във вихъра на емоционалния ураган Тони усети как умът му нива отнесен от своя пристан. Всичко, което бе приемал В реално и правилно, сега се превръщаше в прах и пепел.