Неизв. - Уилям Пол Йънг Кръстопът

- Наистина блестящ въпрос, Антъни. Това, което току-що видя, чу и почувства, е незначителна демонстрация на нещо много особено.

- И какво е то по-конкретно? - Тони изгаряше от нетърпение да узнае.

- Любов. Себеотдаване, насочена към другиго обич!

- Това ли беше любовта? - попита той, не напълно задоволен от отговора, който получи.

- Малка демонстрация на любовта. Детска игра, но реална и истинска. - Тя се усмихна отново, а Тони се отпусна назад, опитвайки се да обмисли думите й. - И още нещо, Антъни. Няма как да си забелязал, но целенасочено не включих нещо много важно в моята малка композиция. Ти чу и почувства хармониите от светлина, поне на повърх-ностно ниво, но не обърна внимание, че липсваше мелодията. Така ли е?

Така беше. Тони не беше чул мелодия, просто съчетание от множество съзвучия.

- Не разбирам. Коя е липсващата мелодия? - попита той.

- Ти, Антъни! Ти си мелодията! Ти си причината за появата на това, което видя и което предизвика у теб неизмеримо възхищение. Без теб нищо от онова, което възприе, нямаше да има смисъл, а и форма. Без теб всичко щеше просто да… се разпадне.

- Аз не… - започна Тони, поглеждайки към пръстения под, който леко се раздвижи под краката му.

- Всичко е наред, Антъни. Знам, че не вярваш особено. Ти си объркан, сякаш се намираш в много дълбока дупка, откъдето можеш да видиш единствено много малка част от повърхността. Това не е изпитание, в което можеш да се провалиш. Любовта никога не би те упрекнала, че си объркан, не би те и оставила сам, макар че никога няма да те насили да напуснеш скривалището си.

- Коя си ти? - Той погледна в очите на жената пред себе си, където видя онова, което бяха сътворили ръцете й. В този момент „Светият Дух“ беше за него неясно словосъчетание без кой знае какво съдържание.

Тя издържа погледа му, без да трепне.

- Антъни, аз съм нещо, което не можеш да си представши и все пак е съсредоточие на най-съкровените ти копнежи. Лз съм онази, чиято любов ти нямаш силата да промениш и на която можеш изцяло да се довериш. Аз съм гласът на вятъра, усмивката на луната, живителната свежест на водата. Аз съм съвсем обикновен полъх, който изненадва и спира дъха. Аз съм огън и ярост, различна съм от всичко, което Истината не е, което те наранява и ти пречи да бъдеш свободен. Аз съм Тъкачката, ти си моята любима цветна нишка, а той - посочи Исус, - той е моето готово ръкоделие.

Настана свято мълчание. Известно време тримата наблюдаваха жарта, която ту ставаше по-ярка, ту отново потъмняваше, сякаш вдишвайки и издишвайки.

- Време е - каза шепнешком Баба.

Исус се пресегна и хвана ръката на Тони.

- Дарът, който по-рано ти казах, че ще ти направим за пътуването, Тони, се изразява в това, че ще имаш възможността да излекуваш физически един човек, но само един. Когато направиш своя избор, пътуването ти ще приключи.

- Да излекувам човек? Наистина ли ще мога да излекувам когото си избера? - попита той, изумен от самата идея за това. Мислите му, без да се нуждаят от съзнателно насочване, се върнаха при леглото на Гейбриъл в интензивното отделение. Той сведе поглед към няколкото светещи въглена от жаравата, с надеждата никой да не се досети за какво мисли - вероятността за което всъщност беше твърде малка. Прочисти гърлото си и попита, просто за да се увери, че беше разбрал правилно: - Всеки, когото си избера?

- При положение че не е вече мъртъв - уточни Баба. - Не че и това не е възможно, но като цяло не е добра идея…

Тони я прекъсна, тъй като започна да вижда ставащото около себе си накъсано, сякаш кадър по кадър, а и думите на Баба някак му се губеха.

- Нека видим правилно ли разбирам. Всеки! Ще мога да излекувам всеки, когото пожелая да излекувам?

Макар да не беше убеден, че това, което наговори, изобщо имаше някакъв смисъл, той беше сигурен, че Баба и Исус са го разбрали.

Исус се наведе към него.

- Не ще можеш да използваш дара си сам. Но аз ще съм с теб и ще изцеля всеки, за когото избереш да се молиш. Имай предвид, че този род изцеление е в крайна сметка само временно. Дори лечителите умират.

- Всеки, когото избера?

- Да, Тони, всеки, когото избереш. - Исус се усмихваше, но усмивката сякаш бавно се свличаше от лицето му, затова Тони посегна да я върне на мястото й.

- Добре тогава. - Речта му беше заваляна, едва разбираема. - Добре! Нека ви питам още нещо. Трябва ли да вярвам, за да стане възможно това?

Той отново погледна към огнището, в което просветваха само един-два въглена, но все пак излъчваше силна и сигурна топлина. Не знаеше дали е чул отговора, но по-късно му се струваше, че Исус беше казал: „Изцелението не зависи от теб, Тони“.

Той легна назад и започна да се плъзга.

■

НАЧАЛОТО

И узнаваш, че колкото повече наближаваш целта си, толкова no-надалеч тя се изплъзва от теб.

ПОЛ САЙМЪН

ВПортланд беше паднала нощта. Някъде над облаците, които сякаш не помръдваха от мястото си, и над пелената на дъжда се рееше пълната луна. Заради обичайното за фазата на пълнолуние зачестяване на здравословните проблеми и злополуките чакалните на спешното отделение на болницата на Орегонския университет за здраве и наука бяха вече препълнени. В отделението за интензивни грижи на седмия етаж за щастие цареше тишина, нарушавана единствено от повтарящите се звукови сигнали на медицинската апаратура, около която болничните служители се движеха в добре усвоен и предвидим танц.

Д-р Виктория Франклин, завеждащ неврохирургичното отделение, правеше вечерната си визитация, придружавана от група стажанти, които я следваха като пилета, които се опитват да догонят майка си и се стараеха всячески да я впечатлят. Тя беше дребничка и малко неугледна афроамериканка, чиито очи и маниери обаче определено привличаха и задържаха вниманието.

Следващата стая в маршрута й беше № 17. Едната стажантка отиде до леглото и на таблета си прегледа налична-I а информация за случая.

- Пациентът е Антъни Спенсър - започна тя. - Ще навърши четирийсет и шест след две седмици, при положение че доживее до рождения си ден. Бизнесмен, удостоил заведението ни със своето присъствие два пъти: единия заради скъсано ахилесово сухожилие, а втория - заради малък спаринг с пневмонията. Иначе общо взето се е радвал на добро здраве. Постъпи за трети път вчера с травми на главата: голяма рана на челото и сътресение, вероятно вследствие на падането на паркинга, където е намерен с кървящо дясно ухо.

- Кървене като това е знак за…? - поиска уточнение д-р Франклин.

- Това е Признакът на Батъл за фрактура на основата на черепа - отговори стажантката, след което продължи: -Пациентът, на когото била поставена почти точна диагноза, още докато парамедиците се опитвали да стабилизират състоянието му, бил транспортиран незабавно тук, където посредством образна диагностика били потвърдени суба-рахноиден кръвоизлив и субфасциален менингиом6 в областта на предния дял на мозъчната кора, под мозъчния сърп.