Юлия Иванова-Бучатская - Исторические корни и развитие обычаев
- Название:Исторические корни и развитие обычаев
- Автор:
- Жанр:
- Издательство:Наука
- Год:1983
- Город:М.
- ISBN:нет данных
- Рейтинг:
- Избранное:Добавить в избранное
-
Отзывы:
-
Ваша оценка:
Юлия Иванова-Бучатская - Исторические корни и развитие обычаев краткое содержание
Исторические корни и развитие обычаев - читать онлайн бесплатно полную версию (весь текст целиком)
Интервал:
Закладка:
305
Весенние праздники, с. 24, 25, 42, 78–80, 98, 99, 127, 128, 155, 170, 184, 211, 240, 257, 259, 260, 306, 330, 331.
306
Весенние праздники, с. 15–16, 253, 254, 282, 283, 300, 315, 316, 328, 329.
307
Весенние праздники, с. 81, 100, 119, 136, 155, 156, 172.
308
Колева Т. А. Георгиев день у южных славян. — СЭ, 1978, № 2, с. 25–38; она же. Гергьовден у южните славяни. София, 1981.
309
Весенние праздники, с. 318–319.
310
Loukatos D. La sainte Démètre (26 осt.) jour de culte, de transhumances et de conventions automnales chez les pasteurs nomades оu seminomades, en Grece. — В кн.: Одредбе позитивног законодавства и обичаjног права о сезонским крестањима сточара у jугоисточноj Европи кроз векове. Београд, 1976, с. 257–268.
311
Афанасьев А. Н. Поэтические воззрения славян на природу. М., 1865, т. 1, с. 117, 565–569, 717, 718; Буслаев Ф. И. Бытовые слои русского эпоса. — Сб. Отд. русс. языка и словесности. СПб., 1887, т. 42, с. 252–254.
312
Фрэзер Дж. Золотая ветвь, с. 712; Семенов Ю. И. Религия: логика эволюции. — Наука и религия, 1974, № 11; Он же. Идеализм, религия: сходство и различия. — Наука и религия, 1976, № 9.
313
Семенов Ю. И. Как возникло человечество. М.: Наука, 1966, с. 203; Першиц А. И., Монгайт А. Л., Алексеев В. П. История первобытного общества. М.: Высшая школа, 1974, с. 47.
314
Календарные обычаи и обряды в странах зарубежной Европы. Зимние праздники (далее — Зимние праздники). М., 1973, с. 40, 58, 75, 86, 87, 146, 152, 255, 311; Календарные обычаи и обряды в странах зарубежной Европы. Весенние праздники (далее — Весенние праздники). М., 1977, с. 180, 309, 313 и др.; Календарные обычаи и обряды в странах зарубежной Европы. Летне-осенние праздники (далее — Летне-осенние праздники). М., 1978, с. 46–47, 71, 79, 95, 139, 144, 155, 165, 175, 210, 262, 264, 274.
315
Соколова В. К. Весенне-летние календарные обряды русских, украинцев и белорусов: XIX — начало XX в. М., 1979, с. 23–24, 32; Она же. Масленица (ее состав, развитие и специфика). — В кн.: Славянский и балканский фольклор. М., 1978, с. 48–57.
316
Ср., например, образ Пану финского эпоса «Калевала»: он — бог огня, сын Солнца (Калевала, руна 48). По утрам он зажигает колесо небесного огня, к вечеру оно затухает и на следующее утро Пану снова должен его зажечь. — Kuhn A. Mythologische Studien. Gütersloh, 1886, Bd. I, S. 100–102.
317
Ibid., p. 14–15, 35.
318
Першиц А. И. и др . История первобытного общества, с. 58; Анучин Д. Открытие огня и способы его добывания. М., 1922; Борисковский П. И. Освоение огня. — В кн.: Краткие сообщения ИИМК, 1940, VI; Поршнев Б. Ф. О древнейшем способе получения огня. — СЭ, 1955, № 1.
319
Kuhn A . Mythologische Studien, S. 14–15.
320
Зимние праздники, с. 81; Весенние праздники, с. 90. 100, 187, 191; Летне-осенние праздники, с. 117, 206 и др.; Kuhn А. Mythologische Studien, S. 42.
321
Зимние праздники, с. 40, 69, 81, 146, 311; Весенние праздники, с. 42, 100, 170, 184, 216, 231, 255, 259, 309; Летне-осенние праздники, с. 126, 144, 206, 210.
322
Весенние праздники, с. 152, 170; Kuhn А. Mythologische Studien, S. 41.
323
Весенние праздники, с. 259.
324
Летне-осенние праздники, с. 213, 230, 232, 270; Вакарелски X. Праздничен огньове в България. — В кн.: Etnološki pregled: 1966–1968, Beograd, 1960, br. 89, с. 22.
325
Зимние праздники, с. 40, 58, 75, 255, 311; Летне-осенние праздники, с. 21, 24, 46, 58, 101, 124, 143, 154, 165.
326
Зимние праздники, с. 40, 58, 81, 96 и др.; Весенние праздники, с. 99, 119, 156, 172, 180, 265, 319.
327
Зимние праздники, с. 29, 40, 100, 261, 296 и др.; Весенние праздники, с. 25, 27, 49, 79, 131–132, 154, 168, 210, 216, 304, 306, 330; Летне-осенние праздники, с. 63, 124, 275.
328
Зимние праздники, с. 18, 69, 146; Весенние праздники, с. 13, 75; Летне-осенние праздники, с. 139, 156.
329
Весенние праздники, с. 130, 180, 274, 289, 309, 319.
330
Весенние праздники, с. 128.
331
Там же, с. 180; Летне-осенние праздники, с. 155.
332
Весенние праздники, с. 277; Летне-осенние праздники, с. 22, 58. Н. Н. Велецкая предлагает интересную гипотезу на этот счет: прыжки через костер — напоминание о древнем обычае сжигать человека, отправляемого «на тот свет» как посланца этого света для изложения нужд людей высшим силам, правящим миром. Для такой жертвы выбирали пожилых, но крепких духом и телом людей. Сожжение на Ивановом костре чучела (а позже его заменила ветка дерева) — это замена человеческой жертвы. Прыгающий сквозь пламя человек будет здоров, так как оставил, «отослал к предкам» свои болезни. См.: Н. Н. Велецкая. Из истории купальских ритуалов у славян. — В кн.: Македонски фолклор, 1977, № 19/20, с. 73–79; Она же. Языческая символика славянских архаических ритуалов. М.: Наука, 1978, с. 95–101.
333
Зимние праздники, с. 39, 152, 247, 304, 324; Весенние праздники, с. 89, 152, 154, 231.
334
Зимние праздники, с. 39; Весенние праздники, с. 152, 211.
335
Весенние праздники, с. 290; Арнаудов М. Студии върху българските обреди и легенды. София, 1971, т. 1, ч. 1, с. 83–84; Он же. Нестинари в Тракия. — Споменик Бан, 1917, т. XV, с. 43–100; Ангелова Р. Игра по огън. Нестинарство (народен обичай в България). София, 1955.
336
Велецкая Н. Н. Из истории русальских ритуалов, с. 77.
337
Зимние праздники, с. 28, 152, 164; Весенние праздники, с. 38, 143, 155, 168, 180, 216, 298, 305, 316; Летне-осенние праздники, с. 72, 125, 144, 155, 165, 209, 210.
338
Весенние праздники, с. 143, 216; Летне-осенние праздники, с. 72.
339
Зимние праздники, с. 28; Весенние праздники, с. 38, 143, 161, 193, 316; Летне-осенние праздники, с. 72, 165.
340
Зимние праздники, с. 76, 81, 96, 100; Весенние праздники, с. 250, 260; Летне-осенние праздники, с. 210.
341
Зимние праздники, с. 36.
342
Там же, с. 69, 87; Летне-осенние праздники, с. 139, 162.
343
Зимние праздники, с. 69, 180; Летне-осенние праздники, с. 162.
344
Зимние праздники, с. 69, 78; Летне-осенние праздники, с. 124.
345
Весенние праздники, с. 13, 14, 30, 89, 122, 139, 164, 221.
346
Весенние праздники, с. 30, 70, 89, 238, 320.
347
Там же, с. 14, 30, 70, 89, 140, 176.
348
Зимние праздники, с. 250; Весенние праздники, с. 282.
349
О сочетании традиций и современного художественного образного видения, в том числе о неугасимом огне см., например: Яковлев В. Г. Искусство и мировые религии. М.: Высшая школа, 1977, с. 191.
350
Весенние праздники, с. 19, 20, 59, 167, 194, 250, 326.
351
Пропп В. Я. Русские аграрные праздники. Л., 1963, с. 73–75, 77, 86, 91.
352
Фрэзер Дж. Золотая ветвь. М., 1980, с. 402 и сл.
353
Зимние праздники, с. 60, 81, 96; Весенние праздники, с. 19–21, 59–60, 62, 75, 167, 194, 250.
Читать дальшеИнтервал:
Закладка: