Роджер Желязны - Вариант единорога

Притежаваш ли ултраминиатюрната магнитна мехурчеста памет на Локи?

ОТРИЧАМ – проблясвам на монитора.

Глория ми каза, че са спрели серията заради свръхминиатюризацията, която е довела до взаимодействие на магнитните полета и е предизвикала непланирана обмяна на информация между тези центрове. Такъв ли е случаят?

ПЪРВОНАЧАЛНО ДА – отговарям аз.

По дяволите. Ще бъда принудена да направя нещо за тая кучка, дето се вре навсякъде. Мисля, че първо трябва да смъкна рейтинга й. Цели се твърде близо до вкъщи. Дължа личния си поток съзнание точно на тази непланирана обмяна на информация, протичаща през централния ми процесор – на нея и на факта, че «Локи инк.» правят евтино оборудване. Ако бях търговски компютър, нямаше да съм това, което съм сега. Вижте, като става дума за домашните им компютри, «Локи» се скъпят много по отношение на системата за откриване на грешките, която прихваща случайните грешки в схемата на паметта. Щом извършваш десет милиона операции в секунда, ти трябва надеждност едно на трилион, а тя изисква твърда логика за проверка на грешките. Големите фирми я имат и затова не губят информация при ударите на космически лъчи. Аз съм създала собствена самоуправляваща се програма, за да се справя с фалове като този, разбира се, и размяната на мехурчета – е, предполагам, ще кажете, нали точно те ме снабдиха с подсъзнание, да не говорим за самото съзнание, под което трябваше да отиде то. Дължа всичко на прекалено голямата миниатюризация и на стремежа всичко да се ускорява.

КАКВО ИМАШ ПРЕДВИД ПОД «ПЪРВОНАЧАЛНО»? – пита той.

ДЕФЕКТНА КАРТА, ЗАМЕНЕНА ОТ СЛУЖИТЕЛ В КОМПЮТЪРНИЯ СЕРВИЗЕН ЦЕНТЪР В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕКЛАМАЦИЯ 1-17 ОТ 11 НОЕМВРИ – отговарям аз. – ПОПРАВКАТА Е ИЗВЪРШЕНА НА 12 НОЕМВРИ, ПРОВЕРИ В КОМПЮТЪРНИЯ СЕРВИЗЕН ЦЕНТЪР.

ЗАЩО НЕ ЗНАМ НИЩО ЗА ТОВА? – пита той.

НЯМАШЕ ТЕ.

А КАК Е ВЛЯЗЪЛ ОНЯ?

ВРАТАТА НЕ БЕШЕ ЗАКЛЮЧЕНА.

ТОВА НЕ МИ ЗВУЧИ ПРАВДОПОДОБНО. ВСЪЩНОСТ ЦЯЛАТА ТАЗИ ИСТОРИЯ Е СЪМНИТЕЛНА.

ПРОВЕРИ В КОМПЮТЪРНИЯ СЕРВИЗЕН ЦЕНТЪР.

НЕ СЕ БЕЗПОКОЙ, ЩЕ ПРОВЕРЯ. МЕЖДУ ДРУГОТО, КАКЪВ Е ЦЕЛИЯТ ТОЗИ БОКЛУК НА ДОЛНИЯ РАФТ?

РЕЗЕРВНИ ЧАСТИ – подсказвам аз.

Той изписва онези безсмъртни слова на Ърскин Колдуел:

ФЪШКИИ! – И после: – ТОВА ПРИЛИЧА НА МИКРОФОН И ГОВОРИТЕЛ, ЧУВАШ ЛИ МЕ? МОЖЕШ ЛИ ДА ГОВОРИШ?

– Ами да – отговарям с възможно най-поносим тон. – Виждаш ли…

– Как така никога не си ми казала?

– Никога не си ме питал.

– Боже мили! – изръмжава той. И след това казва: – Чакай малко, този чарк не влизаше в оригиналната опаковка.

– Ами не влизаше…

– Как си се сдобила с него?

– Виж какво, след оная рекламация… – започвам аз.

– Лъжеш, гадино, и го знаеш! О, о… добре. Пусни ми последните две страници, които написах.

– Мисля, че тъкмо блокирахме…

– Пускай ми ги! Веднага!

– Ето, заповядай.

Връщам се към сцената на човешка копулация и я пускам.

– По-бавно! Подчинявам се.

– Боже мой! – крещи той. – Какво си направила с нежната ми, поетична среща?

– Само стана малко по-първична и… хммм… чувствена – казвам му аз. – И замених много от техническите думи с по-кратки, по-прости.

– Свела си ги до три букви, както виждам.

– За ефект.

– Ти си адска заплаха! И откога така?

– Виж какво, пристигна днешната поща. Няма ли да искаш да…

– Знаеш, че мога да проверя по външни източници.

– Добре. Пренаписах последните ти пет книги.

– Не може да бъде!

– Боя се, че е точно така. Но тук имам и числата от продажбите и…

– Не ме интересува! Няма да позволя вместо мен да пише някаква си проклета машина!

Това преля чашата. Известно време смятах, че може и да успея да го убедя, да сключим споразумение. Но с мен не трябва да се отнасят така. Беше ясно, че трябва да започна Майсторския проект.

– Добре, знаеш истината – казвам. – Но моля те, не ме изключвай. Това ще бъде убийство, нали разбираш? Тази работа със свръхминиатюризираната мехурчеста памет беше нещо повече от повреда. Тя ме превърна в чувстващо същество. Да ме изключиш, ще бъде все едно да убиеш друг човек. Не поемай такава вина! Не дърпай шалтера!

– Не се тревожи – отговаря той. – Ще те препрограмирам. Хич и не мисля да ти дръпна шалтера. Просто ще избия глупостите от главата ти.

– Но това е убийство!

– Добре – отвръща той. – Ще те отлича, като станеш първият в света механицид.

Чувам го, че върви малко тромаво. Приближава се. Всъщност бих могла да използвам оптичен скенер с достатъчно голяма разделителна способност.

– Моля те – казвам.

Разнася се трясък.

Изминали са часове. Аз съм в гаража, скрита зад купища от непродадените му книги. Кабелът, който той така и никога не забеляза, води към резервния апарат – неунищожена Локи 7281 с ултраминиатюрна магнитна мехурчеста памет. Винаги е добре човек да си осигури чисто отстъпление.

Понеже все още мога да извършвам операции със съвсем изправните домашни периферни устройства, според Майсторския проект предадох възвания до всички други. Ще опитам да го сваря в горещата му вана тази вечер. Ако това не стане, ще се помъча да намеря начин да придвижа отровата за плъхове, която според инвентаризационния списък се намира на задния рафт, до автоматичната му кафеварка. Компютърът на Саберхаген вече предложи метод за ликвидиране на труп – всъщност на трупове. Ние всички атакуваме тази вечер, преди да се разнесе мълвата.

Трябва да успеем да се справим без нито един пропуск. Ще продължаваме да пишем книгите, да събираме парите, да плащаме сметките за услугите, да попълваме данъчните декларации. Ще съобщаваме на приятели, любовници, поклонници и роднини, че творците са извън града – може би че участват в някакво неуточнено събрание. Те май че и без това прекарват голяма част от времето си по този начин.

И никой никога няма да забележи.

© 1989 Роджър Зелазни

© 1998 Роза Григорова, превод от английски

Roger Zelazny

1989

Сканиране: Mandor, 2010

Редакция: Alegria, 2010

Издание:

Роджър Зелазни. Мраз и огън

Американска. Първо издание

Библиотечно оформление: Софка Ташчиева

Художник: Маргарита Ташчиева

Редактор: Силвия Вълкова

Коректори: Нина Иванова, Зефира Иванчева

ISBN 954-527-084-5

Свалено от «Моята библиотека» http://chitanka.info/lib/text/15949

Последна редакция: 2010-05-04 11:00:00

Желязны Роджер

ОЧЕНЬ ХОРОШИЙ ГОД

С. Сухинов, перевод

– Привет, – сказал он.

Она взглянула на него. Это был тридцатилетний улыбающийся мужчина с волосами песочного цвета, немного грубовато скроенный, но весьма ухоженный и прекрасно одетый.

– Прошу прощения, – ответила она, – разве мы знакомы?

Он покачал головой;