Неизв. - Нора Джемисин Луната, която убива 2 Засенчено слънце

- Цели се в първата редица! Отблъснете ги! Вие четиримата, бягайте да го донесете! Бързо. Останалите, прикривайте ги!

При бронзовите двери на Хетава настана някаква суматоха, но миг по-късно те се затвориха с протяжно скърцане. А след това в залата нахлу групичка хора на Бибики, за да спре чак в центъра. Един от тях дърпаше след себе си жена във варварско облекло, която се мяташе като подивяла в ръцете му. Втори влачеше по пода друг банбарец, но дори от мястото си Тианет успя да види, че е мъртъв - от гърлото му стърчеше самотна стрела. В момента, когато го оставиха неподвижен, около него започна да се разлива локва кръв.

Третата фигура, която довлякоха, също кървеше, но освен това ругаеше и се мяташе. Ванахомен.

- Внимавай за змийчето си, дъще. - Гласът на Инсурет изтръгна Тианет от вцепенението. Майка и се усмихваше. Со-

465

чеше с глава скута на Тианет. Прорязана като с нож от тревога, тя усети отпуснатото тяло на Тантуфи. Очите и бяха отворени, а устата зееше.

- О, не… - Тианет на мига започна да я разтърсва с всичка сила. Очите на детето се поотвориха, без да виждат, но клепачите се спуснаха почти веднага. - Туфи, събуди се. Не бива да заспиваш, не сега.

Не и в зала, пълна със спящи, чиито души са вече отслабени от продължително изпитание. Не и в сърцето на Хетава, пълен с наркомансери, които начаса ще разберат какво точно представлява тя.

Но вече бе твърде късно. Тианет я раздруса отново, шляпна я, дори хвана едната и ръка, за да захапе скорошен отпечатък от други зъби върху нея, но Тантуфи не помръдна. Винаги ставаше така, когато сънят най-сетне я пребори - не я ли събудят веднага, тялото започваше да си иска компенсация за дългите денонощия мъчение. Вече можеха да я събудят само с бой.

Оставила Тианет безпомощна и уплашена до смърт, дъщеря и въздъхна, сгуши се у нея, и потъна в сънища.

466

43

GGD

Битката за плътта

Ванахомен не преставаше да се мята в ръцете на Ханани.

- Рожби на сенките, пълзящи гадини, лайнояди мръсни, изчадия чакалови! - Отблъсна ръцете и, когато понечи да опипа раната около стрелата в гърдите му. Изпепеляваше с поглед скупчените около тях кисуатски войници, пънеше се да сяда. - Вие чест не знаете ли какво е? Заради оскверняването на Хе-тава ще ви стигне гневът на всеки бог…

Войниците се отдръпнаха настрани и над него се изправи кисуатец с командирска осанка и наметка от черна леопардова кожа.

- Това най-вероятно ще се случи, Принце - заговори той на гуджаарейски с тежък акцент. - Но както си страдам, ще се утеша все пак с мисълта, че поне за известно време съм станал герой на моя народ, заради факта, че те залових жив. А ти? -Бибики хвърли неприязнен поглед към Ханани. - Някаква лечителка ли си, или просто негова жена?

Раната върху бедрото кървеше твърде обилно. Стрелата горе може и да бе стигнала белия дроб, но в краткосрочен план тази в крака бе по-опасна.

467

- Аз съм Чирак-Лечител от Хетава - отвърна тя на кисуате-ца, като сграбчи с все сила дрехите на Ванахомен. Разкъса ги, за да разгледа раната. - Дадена временно на Принца за скрепяване на нашия съюз.

Тя по-скоро чу, отколкото видя изненадата на кисуатския командир.

- Разбирам. Ами тогава… след като това ти е работата, гледай там да го запазиш жив. Пък аз ще пратя да кажат на войниците му, че с него е свършено, ако опитат да разбият вратата.

- Да ме държи жив, та да ме убиете вие. - Ванахомен нададе горчив смях, но присви очи от болката в гърдите, която си докара с него.

- Добре, добре, както кажеш - намеси се Ханани, изгубила търпение и с двамата. Ненужни заплахи, безсмислена съпротива - тя нямаше време за техните варварски наддумвания. Зад войниците започваха да се събират жреци, а помежду им съзря познато лице.

- Нен-не-вера-братко!

Нен-не-вера трепна, а после приближи.

- Да, моля… ? - Очите му се разшириха, когато я позна, макар и със закъснение. - Ханани?

- Мисля, че стрелата е пробила бедрената артерия - каза тя. Седна на земята и развърза едно от ремъчетата, дадени и от Янаса. Онова, предназначено за носене на любовните знаци, които предстои да получава занапред. Тя го изтегли и пристегна с него бедрото на Ванахомен над раната. - Мога да се справя с лечението, но не смея още да издърпам стрелата, защото сега само тя запушва донякъде пробива в артерията…

Замълча, когато един от войниците се отдръпна. Съзря Карис, все така с нейните дисаги през рамо. Лежеше по лице, потънал в кръв. Някой бе извадил стрелата от него, но той не помръдваше.

- Карис! - Ванахомен направи опит да се изправи. Някакъв войник насочи меч към гърлото му и той го награди с предъ-

468

лга банбарска псувня. - Ханани… - Обърна към нея пълни със страх очи. - Помогни му. Моля те.

Около тялото на Карис имаше твърде много кръв. Ханани пристегна още малко турникета около бедрото на Ванахомен, за да отложи часа на истината. Но ето че до нея коленичи Нен-не-вера.

- Един от послушниците ще има грижа за него, Принце.

Момче на възраст като за чирак коленичи край Карис.

Прегледът трая само миг - изразът на лицето му бе достатъчно красноречив.

- Не - прошепна Ванахомен и издаде наполовина стон, наполовина ридание. - О, богове, не.

Ханани съсредоточи вниманието си върху раната - после щеше да има време да го утешава.

- Май сме извадили малко късмет - обърна се тя към Нен-не-вера. - Стрелата в гърдите може и да не е пронизала белия дроб. Не чувам свистене, дишането му ми изглежда нормално.

Нен-не-вера посегна да разкъса дрехите около стрелата, за да разгледа подобре.

- Ами… да, заклещена е между ребрата, повърхностна рана. Момент само. - И той рязко издърпа стрелата от гърдите на Ванахомен. Принцът изкрещя и погледна Лечителя с неподправена омраза. Ханани едва не се усмихна. Ако човек живее само от гняв и гордост, Ванахомен до довечера щеше да се възстанови.

- Наблюдавай крака, Братко, и махни стрелата, когато настъпи моментът… - Тя посегна към очите на Принца, но Нен-не-вера я хвана здраво за китката.

- Не можеш да го излекуваш - каза той. - Не и с магия, и не на това място. - Направи широк жест с ръка и Ханани най-после забеляза редиците спящи. - Мъртвите са много повече - добави жрецът, когато тя затаи дъх ужасена. - През няколко дни се надига нова вълна. Тия са само събраните напоследък. Нищо не можем да сторим, за да ги спасим - нито тях, нито пък другиго, - защото лечебният сън си е като истинския, поради което… Да. - Той сведе поглед.

469

Разтърсена до дъното на душата си от този обрат на събитията Ханани погледна Ванахомен, който се бе поукротил. Дишаше тежко след изтръгването на стрелата. Видът на капките пот по челото му я изтръгна от вцепенението.

- Дисагите - обърна се тя към послушника, който бе прегледал Карис, а сега висеше наблизо, - онези, дето този мъж носеше. Там са ми нещата. Подготви, моля те, хирургически ритуал. - За миг юношата остана като треснат от гръм, но след това бързо отиде да изрови от дисагите нейните инструменти.