Неизв. - Нора Джемисин Луната, която убива 2 Засенчено слънце

- Ханани… - обади се Нен-не-вера и поклати глава, - имаш ли сънна кръв, за облекчаване на болките му? Като ги няма Бирниците, тук не е останало почти нищо. Ако загуби съзнание, кошмарът ще го отнесе.

- Ако пък стоя със скръстени ръце, ще му изтече кръвта -отвърна тя с усилие да запази почтителен тон.

Разбира се, че бе наясно с опасността. Да не я мислеше за идиот? Ами да - сега вече бе напълно наясно - също като толкова много други пълноправни Лечители, които често и бяха говорили така, сякаш е все още послушник или пък особено тъпа по рождение, и то дълго след като бе доказала, че с нищо не отстъпва на останалите чираци. Въобразявала си бе, че остава безразлична към тяхното лековато пренебрежение. Какво се бе случило през последния месец, та не го понасяше вече?

- А и не можеш да използваш магия за прочистване на тялото му - продължи лекцията Нен-не-вера. - Когато раната се зарази…

- С готовност ще приема всяко друго предложение, Братко. - И се взря право в очите му с ясното съзнание, че той няма такова. Най-накрая Нен-не-вера отклони поглед и поклати глава.

Ханани се обърна към лицето на Ванахомен. Той бе отпаднал след изваждането на стрелата и сега я наблюдаваше смълчан. Изразът му и напомни неочаквано за нощта, когато я взе в обятията си - когато тя тъгуваше по Мни-ини. Свиреп, болезнен страх скова сърцето и. До гуша и дойде да губи хора.

470

Едно бе да се лиши от Ванахомен заради неговия трон и нейния дълг, а съвсем друго - да и го отнеме смъртта.

- Ти си силен, Принце - каза Ханани и посегна да докосне устните му. Кръвта бе оцветила нейните пръсти като с банбарска помада. - Изтърпял си твърде много, та да се предадеш точно тук и сега.

Ванахомен вдигна вежди, изненадан от жеста. Дойде и наум със закъснение, че никога досега не е проявявала привързаност към него. Можеше пък да му хареса.

- Разбира се, че няма да умра - проговори Принцът и тя се окуражи от присмехулния му тон. - Хайде, оправяй ме по-бързо.

Ханани кимна и се изправи.

Банбарските и одеяния - отпуснати, набити с пустинен прах и просмукани от конска пот - никак не бяха подходящи за хирургия. Тя смъкна горната роба и я захвърли настрани. Махна и широката долна риза. От гръдната превръзка се бе отказала след първото нощно посещение на Ванахомен, защото и пречеше много, когато изпита сексуален глад. Банбарските кожени нагръдници за жени я жулеха непоносимо и тя, след като не измисли подходящ заместител, реши да не носи нищо под ризата. Нен-не-вера поаленя, както се случва с бледоликите мъже, но след един бегъл осъдителен поглед към гърдите и, отклони очи встрани и премълча - знаеше толкова добре, колкото и тя, че сега не е време да чешат езици по нравствени теми.

Послушникът донесе инструментите и заедно с купа вода, следван по петите от друг юноша, който държеше широк леген с разтопен червен восък. Пазеха го в една от молитвените ниши специално за хирургически ритуали. Ако някое от двете момчета остана шокирано от голите гърди на Ханани, то не прояви глупостта да го покаже.

- Може ли да помагаме, Чирак-Лечител? - попита първото момче.

Ханани примигна от изненада. Не бе очаквала друг послушник да изяви подобно желание след случая с Даю, да не

471

говорим за двама. Но, да - хирургия се прилага много рядко. Току-виж не им паднеше втори подобен случай.

- Добре - отвърна тя. - Дръж легена.

Подготвена психически - восъкът бе все още достатъчно горещ, за да я опари, тя потопи и двете ръце в него. Беше пчелен восък, за който се смяташе, че също като меда предотвратява инфекциите, а смесен с фибри от хеке и определени билки стимулира зарастването. Ханани топна четири пъти ръце във восъка, като при всяко изваждане нашепваше молитва към Богинята, а след четвъртото вдигна високо ръце. Восъкът ги бе покрил почти до лактите с тънки, еластични ръкавици.

Когато Нен-не-вера приближи, за да натопи и своите ръце, вторият послушник подаде инструментите върху кожена възглавничка и тя забеляза, че ги е лъснал с масло от акация и ги е подредил правилно. Ханани кимна одобрително, а доволната усмивка на момчето я прободе болезнено със спомена за Даюхотем. Но тя го прогони, взе дългия тънък като бръснач матов нож и приклекна край Ванахомен.

- Искаш ли да захапеш нещо, Принце?

Той бе вперил поглед в тавана и дишаше дълбоко.

- Каква полза от това? Карай, не бой се.

Ханани кимна, приведе се над крака му и бързо направи два дълбоки до костта разреза откъм противоположни страни на стрелата. Тънкото острие премина през кожа и мускули без следа от усилие - все едно режеше буца масло. За нещастие, маслото не изпитва нищо, а Ванахомен загуби дъх и се вцепени от непоносима болка. Той не гъкна, когато Ханани остави опаловото острие върху възглавничката и разтвори разреза с пръсти, но възобнови дишането си на пресекулки, а ръцете му се свиха конвулсивно в потреперващи юмруци.

Кървенето не позволяваше да се види съвсем добре, но поражението върху бедрената артерия бе очевидно - стрелата бе пробила външната стена и бе заседнала в нея. Чист късмет, защото острието запушваше по-голямата част от пробития отвор. Иначе Ванахомен щеше вече да е умрял от загуба на кръв.

472

- Зашивам - каза тя и послушникът бързо подаде крива тънка игла с вече вдяната нишка от изсушена конска жила. -Нен-не-вера-братко.

Лечителят хвана стрелата. Ханани кимна и той я измъкна. Веднага рукна кръв, тъничък фонтан, който би изглеждал иначе, ако не бе турникетът. Бързо, колкото можеше, Ханани прокара иглата няколко пъти през артерията около отвора в нея, а сетне изтегли нишката и я върза здраво. Кръвотечението спря, но от артерията продължиха да се процеждат бавни капки…

- Ханани. - Настойчивият тон на Нен-не-вера я предупреди. Тя вдигна поглед и забеляза, че клепачите на Ванахомен потръпват, а очните ябълки се завъртат назад.

- Принце - извика го тя с остър глас. - Ванахомен. - Той примигна няколко пъти, преди да съсредоточи поглед върху лицето и. Това очевидно му костваше много. - Да ти кажа ли какво научих от Янаса за тебе?

Това го събуди и той изпъшка тихо.

- К-какво научи…?

Сменила иглата с една по-малка, направена от нощен камък, тя започна бързо да зашива малките пролуки, като даде знак на единия послушник да капе в раната подсолена вода, та да може да вижда. Това накара Ванахомен да издаде приглушен вик и да застине отново, като дишаше шумно през зъби.

- Ами, цял куп тайни - каза тя, за да го разсее. - Разправя, че една нощ си викал майка си насън с пълен глас, а пък тя ти креснала от шатрата си да избереш друго име, защото не я оставяш да спи.

Нен-не-вера чакаше с ръка върху турникета. Когато направи и последния шев, Ханани кимна и Лечителят го отвърза. Раната се напълни почти веднага с кръв, но повечето бе от направените разрези, а не от повредената артерия. Това даваше надежда, че крайникът няма да гангреняса. Ханани въздъхна с облекчение. Нен-не-вера кимна одобрително. Взела отново голяма игла, тя започна бързо да съединява мускулите.