Unknown - Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда

Аз работя сама.

Аз също. - Тя се почувства замаяна, едновременно удовлетворена и леко възбудена. - Не познавам никой от тях. - Извади друга рисунка. - Имам отделни скици на всички и такива, на които сме повече - най-често всички заедно, като тази.

На скицата се виждаха Райли, облечена почти както на предната рисунка, и Саша, с ботуши, панталони и шапка с малка периферия - не със сандалите и разкроената рокля, които носеше сега. Още една жена, с коса, спускаща се до кръста, и трима мъже. Трима секси мъже, помисли си Рай­ли. Всички бяха застанали заедно на една пътека, сред

обрасли хълмове - изглеждаха така, сякаш позират за снимка.

Вие бяхте... Саша, нали?

Да. Да, аз съм Саша.

Е, Саша, вие със сигурност знаете какви мъже да сънувате. Всички са страхотни!

Никога не съм ги виждала преди извън сънищата ми. Но чувствам, че... ги познавам, познавам всеки един тук. И този също.

Неспособна да устои, Саша докосна с пръст фигурата, застанала до нея, изнесла единия си крак напред, с палец, пъхнат в предния джоб на износени джинси. Остри скули, тъмна коса - тя знаеше, че е с богат, наситенокафяв цвят, - нехайно подвита на врата и опираща в тениската. В ча- ровната му усмивка се четеше увереност - и някаква зага­дъчност.

Какво за него? - попита Райли.

Той държи в ръка светкавица. Не знам дали това е символ и какво означава. И сънувам, че ние... че ние...

Еротични сънища? - Очарована, Райли разгледа мъжа по-отблизо. - Можело е да попаднеш на нещо много по- лошо.

Ако ще имам еротични сънища с някой мъж, първо бих искала да вечеряме заедно.

Райли се засмя дрезгаво.

Едно момиче може да яде по всяко време! Медиум ли си, Саша?

Медиум?

Имаш ли ясновидски сънища? Хайде, можеш да ми кажеш - подкани я Райли, когато Саша се поколеба. - Вече сподели, че си правила секс с непознат мъж, а дори не беше довършила питието си.

Няма нужда да спя, за да имам видения. - Да, помисли си Саша, защо да не й кажа. - И да, обикновено са ясно­видски. Когато бях на дванайсет, знаех, че баща ми ще ни остави, още преди да е излязъл от вратата. Не можеше да понесе, че съм това, което съм. Не съм в състояние да кон-

тролирнм виденията си - да искам или да не искам да ги получавам.

Саша взе чашата си и отпи в очакване на предпазлива или присмехулна реакция.

Работила ли си с някого върху това?

Моля?

Работила ли си с друг, който е медиум, зада се научиш как да блокираш или задействаш способностите си.

Не.

А ми изглеждаш умна жена. - Райли сви рамене. - Само видения ли имаш, или четеш и мисли?

Все едно я беше попитала дали рисува с маслени или акрилни бои. Саша почувства как я заливат емоции, тол­кова силни, че едва можеше да говори.

Ти ми вярваш!

Защо не? Доказателствата са на масата. Можеш ли да четеш мисли и да се контролираш?

Не мога да чета мисли. Чета чувства, но те са не по- малко красноречиви. Мога да се контролирам, но само ако чувствата не са много силни. Тогава те сами си пробиват път.

Какво чувствам аз в момента? Хайде, кажи ми! — Рай­ли разпери ръце, когато Саша се поколеба. - Аз съм като отворена книга, трябва само да я прочетеш!

Саша замълча, съсредоточи се.

Изпитваш към мен симпатия и любопитство. Не си напрегната, но си нащрек. Обикновено винаги си нащрек. Нуждаеш се от нещо, което все ти убягва. Отчайващо е, тъй като обичаш да печелиш. В известна степен се чувстваш сексуално незадоволена, но не защото не си отделяла не­обходимото време... имала си време да задоволиш тази потребност. Работата те удовлетворява, харесваш риско­вете, приключението и всичко, свързано с тях. Разчиташ на себе си и не се боиш. Ако изпитваш страх, той е по- скоро за емоционалното ти състояние, не за физическото. И имаш тайна - промърмори Саша. - Скрита дълбоко. - Тя трепна, намръщи се. - Ти ме помоли да погледна, настоя­телно, затова не се сърди, че го направих.

Така е. Но каза достатъчно.

Аз уважавам личното пространство. - Никога досега не бе „разчитала" някого толкова открито, толкова целе­насочено. Беше се зачервила и изглеждаше леко смутена.

Не ровя в хорските тайни.

И аз уважавам личното пространство. - Райли отново вдигна чашата си. - Но умирам да се ровя.

Твоята работа ти носи удовлетворение и се гордееш с нея. Каква е тя?

Зависи. В основни линии? Археолог съм. Обичам да търся неща, които никой друг не може да намери.

А когато ги намериш? Какво правиш с тях?

И това зависи.

Ти намираш неща. - Саша кимна, вече по-спокойна.

Сигурно това е една от причините.

За какво?

Че сме тук.

Имам си причина да съм тук.

Но в този момент, на това място? - Саша отново по­сочи скиците. - Знам, че трябва да търсим, трябва да на­мерим...

Ако искаш да привлечеш вниманието ми, налага се да изплюеш камъчето.

Вместо да говори, Саша извади още една рисунка. Мор­ски плаж, спокойно море, замък на хълм, всички огрени от пълна бяла луна.

А под луната блестяха три звезди.

Не знам къде е това, но тези три звезди близо до лу­ната не съществуват. Не съм астроном, но знам, че не са там. Обаче са били. И са паднали. Виж това! - Тя извади нова скица. - И трите падат по едно и също време и оставят след себе си диря като от комета. От нас се очаква да ги открием.

Саша вдигна глава, видя, че очите на Райли се взират в нея - неопитомени, студени.

Какво знаеш за звездите? - попита я.

Казах ти какво знам.

С бързо движение Райли улови китката на Саша.

Какво знаеш за Трите звезди? Коя си ти, за бога?

Макар стомахът й да се сви, Саша задържа очите си на

едно ниво с хладните очи на Райли, постара се гласът й да не трепери.

Казах ти коя съм! Казах ти какво знам! Ти знаеш повече за тях. Знаеш какво представляват. Вече ги търсиш - затова си тук. И ме нараняваш.

Ако играеш някаква игричка, ще пострада не само ръката ти. - Но тя я пусна.

Не ме заплашвай! - Саша почувства, че я обзема гняв, силен и изненадващ. - Достатъчно изтърпях. Не съм мо­лила затова, не го искам. Исках само да живея спокойно, да рисувам, да ме оставят да си върша работата. После в сънищата ми взехте да се появявате ти и останалите, вие и тези проклети звезди, които не ми говорят нищо. Една от тях е тук, знам го! Знам също, че намирането й няма да е лесно. Не знам как да се бия, а ще се наложи. Кръв и битки, сънища, пълни с кръв и битки. И болка.

Започва да става интересно.

Ужасяващо е, искам да се отърва от всичко това! Но едва ли ще мога. Държах едната в ръката си.

Райли се наведе напред.

Държала си една от звездите?

В един от сънищата. - Саша обърна ръката си с длан­та нагоре, втренчи се в нея. - Държах я, държах огъня. Беше толкова красива, че ме заслепяваше. После дойде то.

Кое „то"?

Тъмното, лакомото, жестокото.

Внезапно й се повдигна, главата й се замая. Опита да се бори, но онова, което премина през нея, спечели.