Unknown - Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда

Нарочно мислеше за перспектива, цвят, текстура, за да не се притеснява, че се разхожда из странно място с хора, които не познава.

Недоумяваше как Райли и Бран съумяват да си говорят с такава лекота, завиждаше на способността им да се нас­лаждават на мига. По всичко личеше, че се радват на ху­бавата вечер в старинно място, на уханието на печено аг­нешко и подправки, носещо се във въздуха.

Къде предпочитате? - попита Бран. - Отвън или вът­ре?

Защо да не се възползваме от приятната вечер? - по­пита Райли.

Значи отвън.

Той намери място - сякаш направи магия - близо до зеленината на парка, където масите бяха разположени под дървета и феерични светлини. Някъде наблизо се чуваше приятна музика - достатъчно близо, за да забавлява, дос­татъчно далеч, за да не се натрапва.

Това местно червено вино е хубаво. Сорт „Петроко- рито". Какво ще кажете за една бутилка? - попита Бран.

Никога не отказвам питие.

Приемайки отговора на Райли за съгласие от името и на двете, Бран поръча бутилка. Саша си помисли за белинито, докато оглеждаше менюто. Отпи няколко глътки вино от учтивост и продължи с вода. Колкото до храната - наис­тина се нуждаеше от такава.

Почувства се празна и неспокойна, някак не на място.

Реши да избере риба. Все пак се намираха на остров. Разгледа блюдата, докато Райли и Бран обсъждаха ордьов­рите, които Райли предлагаше да поръчат.

Срещайки въпросителния поглед на Саша, Райли сви рамене.

За първи път съм в Корфу, но не и в Гърция. А когато става дума за храна, стомахът ми има памет.

Тогава оставям на теб. - Бран се обърна към Саша. - Ще рискуваш ли?

Аз клоня към рибата... - започна тя.

Разбрах. Ами ти, Бран? - попита Райли.

На мен ми се хапва месо.

Имаш го.

Щом виното бе дегустирано и сервирано, Райли избър- бори няколко имена на ястия на гръцки. Стомахът на Саша се сви при мисълта за странните блюда.

Пътувала ли си много? - попита я Бран.

Всъщност не. Прекарах няколко дни във Флоренция и Париж преди няколко години.

Може да не е много, но изборът на дестинации е до­бър. Помислих си, че си била в Ирландия.

Не, не съм. Защо си го помисли?

Картината, която купих. Познавам мястото, или по­добно на него, недалеч от дома. Кажи ми, къде е тази гора?

Тя я беше сънувала. Често сънуваше картините ен.

Нее истинска. Измислих си я.

Също както измисли мен и Райли и останалите, кои­то ще срещнем тепърва?

Изплюй камъчето, Саша - подкани я Райли. - Човекът е ирландски маг. Няма да се стресне от нещо странно.

Сънувах го. - Тя го каза бързо, като на изповед. Всичко. Всички вас. Сънувах Корфу - или по-точно накрая разбрах, че е Корфу, затова дойдох. Разхождах се по тера­сата на хотела и видях Райли. После и теб.

Сънища, значи. - Той отпи от виното, докато я наб­людаваше с тъмните си очи с паднали клепачи. - Ти си ясновидка. Само в сънищата ли получаваш видения?

Не. - Направи й впечатление, че той не реагира, също като Райли. А обикновено хората го правеха - със скепти­цизъм или лекомислени въпроси за бъдещето си. - Идват, когато си поискат.

Сигурно е досадно.

Тя се засмя кратко.

Така е. Досадно е. Те ще дойдат тук, останалите три­ма. Знам го. Или може вече да са тук. Но ще ни намерят, или ние ще ги намерим. А когато това се случи, не знам дали ще има връщане назад.

Към какво? - учуди се Бран.

Към живота ни, какъвто е сега.

Ако това те кара да гледаш така тревожно, винаги е за предпочитане да вървиш напред, отколкото назад.

Тя не каза нищо, докато келнерът сервираше ордьоври-

И двамата държите да откриете тези звезди и причи­ните ви сигурно са основателни. Аз знам само, че нещо иска от нас да ги намерим, иначе нямаше да сме тук. А друго нещо не желае да ги намерим. То е тъмно, опасно и могъщо. Може да не е въпрос на движение напред или на връщане назад, а на оцеляване.

Никой не живее вечно. - Райли зарови с вилицата в предястието си от патладжани.

Бран докосна лекичко ръката на Саша.

Никой не може да те накара да направиш нещо, което не желаеш. Ти избираш дали да продължиш напред, или да се върнеш назад, фейд.

Какво означава това - как ме нарече?

Каквато си. Ясновидка, пророчица.

Един пророк би трябвало да вижда нещата по-ясно.

Бас държа, че и други с твоята дарба са си мислели същото.

Върна ли се у дома, едва ли ще намеря покой. - Макар да беше самата истина, тя знаеше и друга, още по-голяма. Не можеше да си тръгне от Бран. - Затова ще вървя напред. Никога не съм вечеряла с хора, които ме приемат такава, каквато съм. Чувството е приятно.

Тя опита ястието, което Райли бе нарекла дзадзики - и откри, че гъстото кисело мляко, счуканият чесън и свежи­те парченца краставица се поглъщат с лекота.

Това също.

Храната я успокои. Може би се дължеше на виното или на уханната вечер, или на факта, че тя най-сетне бе взела окончателно решение, но изопнатите й нерви се отпуснаха.

Когато Бран отряза малко от месото и го постави в чи­нията й, тя се вторачи в него.

Опитай го - подкани я той.

От любезност Саша го направи - но действието й се стори нелепо интимно. За да се отърси от залялата я топли­на, която нямаше ншцо общо с хапката печено агнешко, тя поднесе към устните си чашата с вино.

Откъде знаеш за Трите звезди? - обърна се към Бран.

Затова си тук. Затова всички сме тук. Откъде знаеш за тях? Какво знаеш?

Щ е ти разкажа една легенда, която чух: за три звезди, създадени от три богини - били са богини на луната. Или са, зависи къде се намираш самият ти. Създали са Трите звезди като дарове за новата си кралица. Според някои легенди току-що родена, а според други... - Той погледна към Райли.

В други се говори за млада девойка. Наподобява ис­торията за крал Артур - истинска кралица, избрана в края на предишно царуване с нещо като изпит.

Точно така. Тези сестри богини искали уникален и траен подарък за кралицата, защото знаели, че тя ще е добра владетелка и ще управлява в мир. Затова всяка съз­дала звезда - едната от огън, втората от лед, третата от вода

всичките блестящи и изпълнени със сила и магия... и надежда, което е едно и също.

На един бряг с бял пясък... - промърмори Саша.

Той продължи да се храни, но я наблюдаваше внима­телно.

Така се говори...

Има някакъв дворец, сребрист и сияен, на висок хълм, а луната е бяла и пълна и блести над водата.

Видяла си това?

Сънувах го.

Което е едно и също - повтори Бран.

Не бяха сами на брега.

Не са били, не. Имало е и друга богиня, но толкова различна, колкото е бялото от черното. Тя искала онова, което те създали и което е било предназначено за крали­цата, а именно - власт над световете. Добрите богини я познавали добре и знаели колко е зла, когато подхвърлили звездите към луната, а тя ги е нападнала с мрака си и е трябвало да защитят създаденото от тях, както и всичко живо. Звездите щели да паднат - продължи той. - Злата богиня се погрижила за това, а и умеела да чака. Затова трите сестри се постарали звездите да паднат на различни места, далеч една от друга, и пълната им мощ да бъде дос­тигната само ако са заедно. Щели да паднат на тайни мес­та, скрити и безопасни, докато дойде време да се извадят оттам и заедно да бъдат дадени на следващата кралица.