Unknown - Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда

Добре. Един час.

Той се пресегна и повдигна брадичката й.

Не забравяй. Ти не я пусна вътре.

Когато тя кимна, той отиде до вратата и излезе.

И едва не се сблъска с Райли.

Тя повдигна вежди, изви устни и подръпна клипсовете на ушите си.

Бързо действаш, ирландецо!

Не е каквото си мислиш. Много рано си станала.

Тренирам.

Ако успееш да се приготвиш до половин час, ще слезем заедно за закуска и ще ти разкажа какво се случи със Саша. Тя ще дойде след час - така ще й спестим не­удобството да преживее всичко отново.

Започва да става интересно. Стигат ми и двайсет ми­нути. - Райли тръгна към стаята си, но спря и се обърна.

Тя добре ли е?

Да. По-силна е, отколкото си мислех, и със сигурност, отколкото тя си мисли. Двайсет минути - повтори Бран.

Ако не си готова, ще се видим направо долу - не пия ли кафе скоро, може да убия някого.

щ е успея.

Тя удържа на думата си и почука на вратата му малко след петнайсетата минута. Двамата слязоха долу и решиха да си вземат кафе и да седнат на спокойствие край басейна, за да може той да й разкаже всичко.

Първо, държа да ти кажа, че заслужаваш уважение за това, че не си се гмурнал в басейна - и нямам предвид този тук.

Секс? - Той поклати глава. - Мъж, възползващ се от жена, която ходи насън, не уважава нито нея, нито себе си. А и щом ще участваме заедно, трябва да си имаме доверие.

Абсолютно си прав. Но аз смятам, че не си ни казал всичко за Бран Килиан.

Права си, доктор Гуин.

Тя се засмя и вдигна наздравица с кафето си.

Проверил си ме в „Гугъл"?

Да.

Няма лошо. И аз направих същото. Този твой клуб

или клубове, защото имаш още един в Дъблин - изглеж­да доста готин.

Ще ми се да мисля, че е така.

Ще гледам да се отбия в тях следващия път, когато съм в Ню Йорк или Дъблин. Но сега може би трябва да седнем на някоя маса. Обзалагам се, че Саша държи на точността. Освен това умирам от глад.

Двамата станаха и се отправиха към открития бюфет, чиито завеси се полюшваха на вятъра.

Имаш ли идея кой е бил на прозореца й снощи?

Няколко.

Странно, и аз имам няколко.

След като уведомиха сервитьора, че ще са трима, сед­наха на една маса и зачакаха да им донесат по още едно

кафе. Райли извади бележник от един от многото джобове на панталона си, откъсна лист.

Запиши първия си избор, аз ще направя същото. И ще ги сравним.

Не си нося химикалка.

Можеш да използваш моя молив. - Райли надраска едно име върху листа, подхвърли му молива.

Искаш да се увериш, че знам за какво става въпрос?

Да речем, че това ще покаже доколко можем да си вярваме. - Тя му подаде листа, който стискаше с два пръста, той й подаде своя.

Нереза - промърмори.

Райли остави неговия лист до себе си, кимна към Саша, която идваше към масата им.

Нереза.

Тя е майката на мрака. - Саша се вторачи в полюш­ващите се бели завеси. - Изтъкана е от лъжи.

Бран се надигна, улови я за ръката, почувства как тя потрепери.

Саша.

Да.

Седни. Ще пиеш ли кафе?

Тя се отпусна в стола, кимна.

Да. - Вдигна двете листчета. - Името ми е познато. Чувала съм го в главата си. Тя беше тази, която дойде до прозореца. Беше отвън - на прозорец на третия етаж! Не беше сън, не точно. Как е възможно? Коя е тя?

По-скоро „какво" - поправи я Бран и отмести поглед към Райли. - Имала ли си си работа с богове преди?

Не бих казала. Сигурно ще е забавно. - Тя се изправи. -Ще „нападна" бюфета.

Саша гледаше как Райли се отправя към една от богато заредените маси на бюфета, повдига капака на голямо блюдо и започва да трупа храна в чинията.

Ако имах милион, щях да го дам до последния цент за самочувствие като нейното.

Ти си имаш свое - увери я Бран. - Просто го криеш някъде в себе си. По-добре си вземи нещо за закуска, пре­ди Райли да е изяла всичко.

Джипът на Райли, ръждивочервен и очукан, носеше белези от безжалостно използване и нямаше покрив. След дълго оглеждане Бран се качи отзад.

Откъде го имаш?

От приятели, сключих добра сделка. Реших, че ще ми е нужен транспорт. - Тя седна зад волана, подхвърли сгъ­ната карта към Саша. - Ти ще си навигаторът.

Добре, но би ли ми казала къде отиваме?

За начало - на север, покрай брега. Островът е голям, но проучването ми води към крайбрежна локация.

Защо? - Още преди Саша да зададе въпроса, Райли бе натиснала газта.

Джипът може и да изглеждаше като излязъл от близко­то гробище за коли, но подскочи като пантера.

Защо ли? - извика Райли през шума на мотора и под­кара по тесен път към брега толкова бързо, че от магази­ните от двете им страни се виждаха само размазани очер­тания. - Какво прави един остров „остров"?

Саша се чудеше дали ако затвори очи, ще я боли по- малко, когато катастрофират.

Заобиколен е от вода.

Защо ще навлизаш в сушата, щом си избрал остров, зада скриеш нещо? Нужен ни е брегът - заливите, малки­те заливчета, пещерите. В повечето преводи на легендата се говори, че огнената звезда ще засвети отново, че е зас­пала в люлката на земя под морето. Някои учени я наричат Атлантида.

Атлантида е мит.

Райли хвърли бърз поглед на Саша.

Значи търсиш паднала звезда, създадена от богиня на луната, а отхвърляш Атлантида?

И се надявам да не умра в автомобилна катастрофа!

Джипът си има ролбар. Един колега търси Атлантида вече двайсет години. Оставила съм я на него.

Пътят беше като скоростна отсечка и всеки шофьор сякаш изглеждаше решен да прекоси финиша пръв. Райли караше като вманиачен демон, забавяйки съвсем малко, когато профучаваха през едно село.

Контокали, виж на картата - обяви тя. - В него се намира една от най-старите църкви на острова, има и ру­ини на замък, които ще разгледам, щом ми остане време. Как се чувстваш отзад, ирландецо?

Той се бе извил странично, вдигнал крака върху седал­ката.

Караш като бясна, Райли.

Винаги стигам там, закъдето съм тръгнала. Сега, като сме трима, ми хрумна нещо. Можем да продължим да се ръсим за стаи в хотела или заедно да наемем къща. Ще ни излезе по-евтино.

И ще е по-уединено - добави Бран, сякаш сам бе мис­лил по въпроса. - Малко е неловко да обсъждаш търсене на звезди и отбягване на зли богини в хотелски ресторанти. Ти какво мислиш, Саша?

Тя се загледа в морето, в мъжа на водни ски, който ле­теше по синята повърхност зад блестяща бяла лодка.

Изглежда ми по-практично.

Значи е решено - отсече Райли. - Ще се обадя тук-там.

На твоите приятели - довърши Бран.

Не е зле да ги имаш. Гувия - добави тя, когато стиг­наха до поредното село. - Стари венециански корабостро­ителници. Много плажове и заливчета. Струва си да ги огледаме.

Саша успя да зърне цвета на къщите, избелял на слън­цето, пешеходци в плажно облекло и късче брегова линия, преди селото да остане зад тях.

Ти май нямаш нужда от навигатор.