Unknown - Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда

Алеята стана малко по-равна, после направи рязък завой.

Това е същински „удар"! - С тържествуващ боен вик Райли се понесе към вилата. - Ншцо общо с „дупките", в които отсядам обикновено!

Вилата, в богато кремаво на фона на синьо небе, бе кацнала на висока скала. Беше под ъгъл спрямо морето и предлагаше шеметни изгледи отпред и отзад. Във впечат­ляващия двор имаше цъфтящи храсти, няколко плодни дървета и морава до самата каменна ограда. А после гра­дината свършваше като отсечена с брадва. Грубите стъпа­ла, водещи към плажа, накараха Саша да си представи мускулести гномове или тролове с примитивни сечива, дълбаещи камъка. Вилата бе с множество врати, издадени тераси, изобилие от прозорци.

Още цветя и дървета я красяха отстрани, където се ш- еше каменна пътека. Райли едва бе изключила мотора, когато от сенчестите дървета към тях бавно приближи голямо бяло куче, същинска полярна мечка - с гъста кози­на и дълга, пухкава опашка.

Огромен е! - Нервите на Саша, които тъкмо се бяха поуспокоили, отново се опънаха. - Каза, че бил дружелю­бен.

Просто е едно голямо момче. Здрасти, Аполон - име­то му е Аполон. - Райли безстрашно слезе от колата, наве­де се, протегна ръка.

Кучето спря, вторачи се в нея. Мигът продължи толко­ва дълго, че Саша вече се канеше да скочи от мястото си и да дръпне Райли обратно в джипа. Но си помисли, че та­кова огромно куче като нищо може да изяде джипа заедно с всички в него.

То обаче приближи Райли, размаха опашка и подуши протегнатата й ръка.

Добро момче! - Тя се изправи и постави длан на глава­та на Аполон, когато той седна. - Какво чакате, приятели?

Да видим колко голяма мръвка може да отхапе от теб.

- Бран се измъкна от джипа и също толкова свойски, като Райли, погали кучето по гърба.

Хайде, Саша, можеш да разбереш какво изпитва, ако те е страх. Сигурно можеш да усетиш чувствата на куче

отбеляза Райли. - И те имат такива. Какви са неговите според теб?

Радостни. - Саша въздъхна и слезе от джипа. - Мно­го се радва.

Социално животно. - Райли се наведе, целуна кучето по главата. - Нуждае се от глутница и за известно време това ще сме ние. Дадоха ми и кода на алармата, а ключът е оставен в саксията с палмата, така че...

Крачейки уверено в износените си ботуши, с кучето но петите, Райли отиде до каменната ограда в края на скалата, където бе саксията.

Леле, какъв изглед! Елате да хвърлите един поглед! Саша се насили да приближи каменната стена и далеч

долу видя плажа, който бе нарисувала на масата в тавср- ната, когато образът му бе изместил останалите.

Липсват само луната и жената - отбеляза тихо Бран.

Какво каза?

Нарисувах този изглед, докато те чакахме в Ахарави

обясни тя на Райли. - Не знаех къде е. Сега знам - тя беше тук, долу до водата. Жената, която още не сме срещ­нали. А вилата бе само силует на скалата.

Доволна, Райли сви ръце в юмруци отстрани на бедрата.

Отлично! Значи сме където трябва.

Така мисля, да. - Кучето завря глава под ръката на Саша и я погледна умолително с тъмните си очи, излъчва­ше радостта, която тя бе почувствала в него. Това я накара да се усмихне. - Това е мястото.

Да идем да го разгледаме тогава. Първа си заплювам спалня, да знаете! - Райли хукна към къщата и Аполон я последва с весел лай.

Можем да хвърляме чоп кой да е втори - предложи Бран и Саша почувства как самоувереността й се възвръща.

Как ли пък не - да хвърлям чоп с маг! Аз съм втора!

отсече тя и хукна след кучето.

4

Саша се смяташе за човек на реда, на навиците. Решеше ли да излезе извън този ред, правеше го след старателно обмисляне.

Или поне беше така, докато не долетя в Корфу.

Сега, едва двайсет и четири часа след като се бе наста­нила в хотела и бе разопаковала багажа си, отново го опа­коваше, канеше се да освободи стаята и да се премести във вила с двама души, които познаваше едва от няколко часа.

И колкото и да се питаше дали е разумно, знаеше, че постъпва правилно. И че само така може да получи истин­ски отговори.

Вилата беше красива, просторна и дори жена като нея, която се смяташе за практична, не можеше да не изпита вълнение, докато я обикаляше и знаеше, че ще живее тук в продължение на...

Все едно колко време.

Подове, застлани с грапави керамични плочки, помисли си тя, докато старателно опаковаше багажа си, огромни прозорци, просторен вестибюл и спираловидни стълби, водещи към втория етаж. Където, припомни си, се бе „из­стреляла" Райли.

Новата й приятелка избра най-голямата спалня, с ма- сивно легло, върху което бе скачала щастливо, преди да влезе в прилежащата баня и да изписка възторжено при вида на каменната вана - достатъчно голяма да побере слон - и на също толкова удобния душ.

Саша се бе колебала между няколко варианта, всичките прекрасни, но накрая избра леглото със сводестия балдахин от богато надиплен морскосин лен. От спалнята й, както и от всички останали, се излизаше на тераса и тя си предста­ви как ще рисува там.

Дори когато осъзна, че изгледът й ще включва и морския нос, не можа да събере сили да се премести в стая, откъде­то той няма да се вижда.

Затвори куфарите си, провери два пъти стаята, за да е сигурна, че не е забравила нещо, и тъкмо се канеше да се обади за пиколо, когато някой почука на вратата.

Саша я отвори и видя Бран.

Готова ли си? - попита той.

Да. Тъкмо щях да повикам пиколото.

Той огледа куфарите й, раницата, дамската чанта с дъл­ги дръжки.

Мисля, че ще се справим и сами. - Закачи дамската й чанта на дръжката на единия от куфарите, преметна рапи­цата й през рамо. -Ще можеш ли да носиш останалото?

Разбира се, но как ще носим твоя багаж?

Аз вече го свалих долу, натоварен е. Разбира се, моят е на половината на твоя.

Разбира се. Ти си мъж. - Саша излезе след него, без повече да погледне стаята.

Такъв съм. Само да видя дали Райли е готова и ще... О, няма нужда - добави той, когато Райли се появи в коридора, теглейки една-единствена платнена чанта на колелца.

Това ли е всичко? Раницата ти и чантата? - учуди се Саша.

Имам всичко необходимо и място за още.

Саша погледна собствения си багаж, буквално почувс­тва снизходителната усмивка на Райли.

Нося си нещата за рисуване - оправда се тя.

Аха. - Все така снизходително усмихната, Райли пое към асансьора.

Наистина! Нося си статива, няколко малки платна, резервен скицник, да не споменавам боите и четките.

Май четките ти няма да се поберат в асансьора.

.- Вие се качвайте - предложи Бран. - Аз ще сляза по стълбите.

Куфарът е тежък - предупреди го Саша.

Да, в него е резервният ти скицник.

Саша изгледа намръщено Райли, после се засмя.

О, я млъквай!

Успя да вкара другия си куфар в асансьора, обърна се да благодари на Бран, но него вече го нямаше.