Unknown - Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда

Не още.

Саша свикна със скоростта, поне толкова, че сърцето й да не подскача при всеки завой. Успокояваше се с морето,

с движението му, аромата му, който се носеше във въздуха. С примесеното с него ухание на диви цветя, растящи на воля отстрани на пътя. Досега не беше виждала толкова живи, наситени багри. Лудешкочервени макове изскачаха от нивите, алчни грамофончета задушаваха живите плето­ве с агресивно синьо, дървото на Юда изгаряше очите с тъмния си пурпур.

Тук съм, помисли си Саша, за да намеря отговори на въпросите, които ме преследват. Но също така съм тук сред ярка, сгряваща душата красота и това само по себе си е чудо.

Тя й се отдаде, вдигна лице към небето, позволи на топлия, пропит с аромати въздух да я обгърне.

Райли имаше информация за всяко село, през което минаваха. Саша се зачуди какво ли е да си пътеводител в човешки образ, да си обикалял толкова много, настойчиво да си търсил и намирал приключения.

Засега тя се наслаждаваше на мига - на слънцето, на скоростта и пейзажа.

Тук би могла да рисува с години.

Сърцето й сякаш отново заби по-бързо, когато ускори­ха по отсечка с остри завои. Морето беше съвсем близо до пътя и тя затаи дъх.

Постепенно завиха на запад, заобиколиха голям и много­люден град, който Саша определи на картата като Касиопи.

Пътят отново започна да лъкатуши, като се докосваше едва-едва до езеро, което тя закопня да нарисува.

Наближаваме Ахарави. В древността градът се е каз­вал Хеба* - вероятно е кръстен на дъщерята на Зевс. Ок- тавианго плячкосва през 32 година при.е. и сегашното му име, което в общи линии означава „неприветлив" - заради плячкосването и опожаряването - е доста неприветливо.

Тук ще направим малка почивка - продължи Райли, докато профучаваха край воден парк. - И ще се обадя за къщата. Албания. - Тя посочи земната маса в далечината.

*Гръцката богиня на младостта и вечната красота. - Б. пр. 50 * Пазителите

Албания - промърмори Саша, едновременно смаяна и възхитена. - Невероятно! - От едната страна семеен воден парк, от който се разнасяха радостните писъци на децата, докато се спускаха по водните пързалки, а от дру­гата - албанският бряг!

Нима това не бе по-изумително от една огнена звезда?

Ахарави гъмжеше от магазини, строени като армия, подредени един до друг на главната улица. Април едва бс започнал, а в курортния град беше пълно с почиващи, които обикаляха магазините или се наслаждаваха на обяда си в кафенетата на тротоара.

В момента е пролетният сезон - отбеляза Райли и отби от главния път. - Голяма част от почиващите са британци и американци, ако съдя по количеството бледа кожа, която ще изгори. Надявам се, че сенникът те пази, ирландецо.

Върши работа, благодаря. - В мига, щом тя спря, той изскочи от джипа, разкърши рамене. - Избра чудесно мяс­то за почивка!

Старая се. - Тя извади мобилния си телефон. - Вие двамата може да се поразходите до плажа, аз ще ви настиг­на.

Златист пясък, морски овес, синя вода и лодки по нея, някои следвани от водни скиори. И Албания, която се виждаше на хоризонта.

Саша грабна раницата си. Нуждаеше се от десетина минути - или може би двайсет, - за да скицира нещата.

Сигурно ще искаш да си купиш шапка - отбеляза Бран. Взе своята - тъмносива с широка плоска периферия, и я нахлупи на главата й.

Ако имах нещо на главата, щеше да излети още през първите пет минути.

Добър шофьор е. - Той намести собствената си рани­ца на гърба, докато вървяха. - Е, не забеляза ли нещо по пътя? Мисля, че тя нарочно избра крайбрежния път - ис­каше да види дали няма да усетиш нещо.

Разбира се, помисли си Саша. Не просто лудешко тара­не по брега, а поредното проучване.

Трябваше да се досетя. Не. Беше много красиво, въп­реки че се движехме със скоростта на звука, но не почувст­вах нищо. Дори не знам дали мога така. Никога не съм опитвала.

Защо?

Когато си различен, това те откъсва от останалите, кара те да се чувстваш като аутсайдер. Исках да се впиша - много, - но накрая осъзнах, че няма да се получи. Затова просто се фокусирах върху работата си, поне преди всичко това да започне. А сега...

А сега?

Аз съм в Гърция, а отсреща е Албания - толкова бли­зо, че ти се струва, че можеш да доплуваш до нея. Това надминава и най-големите ми очаквания. - Тя притвори очи, вдиша дълбоко. - Дори въздухът е екзотичен. Но ако Райли е карала дотук с надеждата да получа някакво виде­ние, ще я разочаровам.

Май няма да е толкова лесно.

Тя си помисли за виденията, които бе имала. Кръв и страх, болка и мрак.

Не, няма.

Райли е права, че трябва да намерим подходящо мяс­то. Място, където и тримата да можем да се отпуснем, да започнем проучването, да си съставим план. Нещо като щабквартира.

Сравнението я накара да се усмихне. Щабквартирата бе толкова далеч от нейния свят, колкото и плуването до Ал­бания.

Щабквартира.

Точно така. И тъй като не знам дали останалите три­ма, които си нарисувала, няма просто да се появят - както се случи с нас, - ще ни се наложи да поскитаме наоколо, както днес.

Трябва да се съберем всички. Дотогава можем да търсим, но няма да видим и намерим нищо. Няма да имам видения - обясни тя бързо.

Това казвам и аз.

Искам да порисувам малко, докато сме тук.

Ще ти е нужен стол. Предполагам, че може да наемем един, или... Отсреща има таверна. Какво ще кажеш за из­гледа?

Чудесен е.

Щом се настаниха на една маса и тя нагласи стола си под правилния ъгъл, той също се загледа в панорамата.

Искаш ли бира?

О, не, благодаря. Може би нещо студено. - Саша извади скицника си и се зае да рисува полюшващия се морски овес и дългата плажна ивица.

Бран си поръча Митос*, а за Саша - гръцкия сок, който беше комбинация от портокал, ябълка и кайсия. Докато тя рисуваше, той извади телефона си, зада провери имейли­те си.

Дори зает с работата си, продължаваше да я наблюдава, да следи тези изящни, красиви ръце, сътворяващи пейзаж с хартия и молив.

Забеляза, че тя пропуска някои неща. Хората. Плажът й беше безлюден, имаше само птици, летящи над морето.

Саша отгърна на следващата страница, започна нова рисунка. Бран предположи, че за нея това са груби скици, но той ги намираше за прекрасни - едновременно стегнати и плавни. Помисли си, че тази нейна способност да създава образи с бързи, уверени движения на молива е като магия.

Тя започна трета рисунка - от различен ъгъл, забеляза той. Не точно плажа, прострян пред тях, а нейна си, с луна, неизпълнена докрай, носеща се между облаците над море с пенливи вълни.

Край морето стоеше жена и го съзерцаваше, тьмната й коса се спускаше на вълни до кръста. Полите й се вееха около коленете. От дясната й страна се издигаха отвесни скали, а върху тях стоеше сянката на къща, в която свете­ше един-единствен прозорец.