Unknown - Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда

Когато Саша спря и най-накрая се извърна, за да вземе питието си, той остави телефона.

*Известна марка гръцка бира. - Б. пр.

Къде ще отиде тя - обратно в морето или в къщата на скалата?

Не знам. - Саша въздъхна, отпи отново. - Изглежда, и тя не знае. Не е тук. Не знам защо погледнах натам и го видях толкова ясно.

Може би сме близо. Тя е единственият човек, когото ти нарисува. На другите скици на този плаж липсват хора.

О! - Саша сви рамене. - Без тях е по-спокойно. Обик­новено не рисувам хора. Или не го правех. Когато учех в академията и използвахме модели, накрая започвах да получавам видения. Идва от фокусирането и винаги е нат­рапчиво. Научих се да се възпирам, но май не си е струва­ло усилието. Обичам загадъчните сцени, без хора в тях.

Тя подпря брадичка на юмрука си, усмихна му се.

На теб ти харесва, когато картината е пълна с хора.

Разговорите - нещо, което тя избягваше в уединението

си в планината - сега звучаха различно, бяха й интересни, защото ги водеше с хора, които знаеха каква е и я приемаха.

Как разбра?

Клубовете - поясни тя. - Ти притежаваш клубове и организираш шоупрограми, така че сигурно харесваш хо­рата. И публиката, която се възхищава на фокусите ти.

Но мога да се наслаждавам и на празни плажове. Обаче... - Той протегна длан към нея, сви я в юмрук, раз­твори рязко другата си ръка. После в празната му допреди миг длан се появи извита бяла мида. Бран й я подаде. - Обичам магията.

Тя се засмя, поклати глава.

Как го правиш?

Не съм я извадил от ръкава си.

И не използваш дим и огледала, нали? - Тя прокара пръсти по ръбовете на мидата. - Как се научи да правиш фокуси?

Може да се каже, че е семейна традиция. Всъщност първо ме научи майка ми... донякъде.

Майка ти. И тя ли е маг?

По нейния си начин. - Тъй като смехът й му хареса, той извади тесте карти от раницата си, разпери ги във вет­рило.

Избери си карта, която и да е.

Тя изтегли една, погледна я.

Сега какво?

Върни я обратно и вземи тестето. Разбъркай го. В края на деня трябва да се възнаградим с плуване. Какво избираш

морето или басейна?

Морето. - Ако няма никой друг на плажа, добави тя наум. - Колко често ще имам възможност да плувам в Йонийско море. Достатъчно ли е?

Да, разбира се, ако ти смяташ, че е. Остави тестето и сега го разпери ти.

Тя направи както й каза, наведе се напред, не искаше да изпусне нищо от погледа си.

Къде мислиш, че ще е твоята карта? Тук? - Той поту­па една карта. - Не, не, може би тук. А, ето я и Райли!

Играете на карти и пиете бира, докато аз се потя на телефона. - Тя се отпусна тежко на стола, вдигна остатъка от бирата на Бран и я пресуши.

Показва ми фокуси с карти, но не мисля, че ще се получи.

Такава липса на вяра в чудесата... - въздъхна Бран. Прокара връхчето на пръста си по разперените карти. - Като гледам, май изобщо не е тук, защото... Може ли? - каза той на Райли и взе шапката от главата й, обърна я наопаки.

Твоята дама купа е в шапката на Райли.

Очите на Саша се разшириха.

Това е невъзможно.

Обаче е. - Той държеше дамата между двата си пръста, завъртя ръката си в китката - в дланта му нямаше нищо.

Признавам - отбеляза Райли, докато Саша стоеше със зяпнала уста, - че това е един от най-добрите фокуси от близко разстояние, които съм виждала. Искам също да отбележа, че и аз направих един фокус. Вече разполагаме с къща, ако я харесаме.

Как така картата се озова в шапката на Райли, след като Райли не беше тук? - поиска да знае Саша.

Напротив, тук е и ми пресуши бирата.

Но... - Саша се засмя и вдигна ръце в знак, че се пре­дава. - Искам да го направиш още веднъж, когато... ти каза, че си намерила къща?

Да, и ми дължите една бира. Но първо ще отидем да я видим. Не е далеч. Край село Сидари.

Видях Сидари на картата - на запад оттук е.

Точно така. Извадих късмет. - Сега Райли се пресег­на и изпи голяма глътка от сока на Саша. - Приятел на приятел на един чичо. Това е неговата вила - той е в Ща­тите по работа през следващите няколко седмици. И той е късметлия, защото двойката, която се грижела за мястото, е напуснала едва вчера. Мъжът паднал лошо и си счупил крака. Затова приятелят на приятеля на чичото каза, че можем да използваме вилата, ако се грижим за нея.

И какво точно означава това? - попита Бран.

Работа в двора, градинарство, поддържане на басейна - казах ли ви, че има и басейн? А също и куче, така че ще го храним и поим, както и кокошките...

Кокошки? - повтори Саша.

Храним ги и ги поим и можем да ядем яйцата им. Гри­жим се за къщата и стоим безплатно, докато той се върне след четири седмици. Според мен сделката е страхотна.

Със сигурност трябва да я видим. - Бран прибра кар­тите си обратно в калъфа. - Готови ли сме?

Саша кимна и стана.

Мисля, че ще преживея престой във вила на Йонийско море. Само дето ми звучи прекалено хубаво, зада е истина...

Обикновено има уловка. - Бран се изправи, улови я за ръката. - Хайде да идем да видим каква е и дали ще можем да я преглътнем.

Пътят на запад отначало беше почти прав, но изведнъж залъкатуши. Последва бърза серия от извивки и криволици, по които Райли караше със същата безразсъдна скорост.

Саша видя ясно защо Сидари се слави като първокласен курорт в северната част на острова. Разположен беше на самия залив, изгледите бяха великолепни. Твърде много хора, бе първата й мисъл, твърде много, изпълващи ули­ците, плажовете и магазините.

От шумния курорт я заболя главата, нервите й се опъ­наха до крайност. Но неспокойното чувство не премина дори когато оставиха града зад гърба си и свиха по тесен път. Тя отново премести поглед към морето в опит да се наслади на мига.

И изведнъж видя, позна и разбра чувството, което я бс обзело.

Носът се издигаше сред морето, висок и горд. Тя бс стояла тук с Бран на нощния вятър и задаващата се буря. Той държеше светкавица в ръката си, а тя изпитваше изга­рящо чувство.

Нейната рисунка.

Не им я беше показала, на нито един от двамата, и все пак пътят ги бе довел дотук.

До нея като в мъгла достигна гласът на Райли, която говореше за заливи, фиорди и пещери, както над водата, така и под нея.

Пътят ще стане неравен - предупреди ги Райли. - Къ­щата е горе на скалата. Изгледът сигурно е великолепен.

Саша обаче не бързаше да погледне. Вече знаеше какво ще види. Вместо това се съсредоточи върху дивите цветя, цъфнали героично край пътя, който сега бе по-скоро пъте­ка - цъфтяха дори на самата пътека.

Джипът скърцаше и подскачаше, принуди Райли най- после да намали и най-накрая да спре, когато стигнаха до двойна желязна порта.

Имам кода. - Тя се наведе навън, набра кода върху една клавиатура. - Приятелят ми каза, че един съсед е идвал тази сутрин да нахрани кучето, да се погрижи за пилетата, да провери как са нещата. И твърди, че кучето е дружелюбно.