Unknown - Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда

Той може да седне отзад - поправи я Бран. - Тя ще седне на моя скут, понеже ме познава по-отдавна.

Сигурно е забранено да караме така... - усъмни се Саша.

Райли изсумтя, упъти се към шофьорското място.

Убиваш ме, Саша!

Остават само двайсетина километра. - Бран я побут­на към джипа. - Всичко ще е наред. - Той се качи, потупа подканящо скута си. - Хайде, идвай.

Не се дръж като ощипана госпожица, Саша! За бога, нали вече спа с човека!

Не съм! Е, не и в буквалния смисъл, но...

За да сложи край на приказките, Бран я улови за ръката, придърпа я към себе си.

Очертава се забавно пътуване. - Сойер прехвърли дългите си крака отзад, отпусна се на седалката.

Да, ние сме весела компания. - Райли се изстреля на пътя и кокалчетата на Саша побеляха върху предното таб­ло, докато го стискаше като спасителна сламка.

Отпусни се. - Развеселен, Бран уви ръце около тали­ята й, притегли я назад. - Явно не ни е писано да умрем в автомобилна катастрофа в нает джип напът към наета вила.

Като говорим за вили... - Райли хвърли бърз поглед в огледалото за обратно виждане. - Ти можеш ли да готвиш, Сойер?

И Саша, седнала неудобно в скута на Бран, литнала по пътя като безразсъдна и безгрижна тийнейджърка, се засмя така, че я заболя устата.

Когато заподскачаха по пътя към портата, вече бе уста­новено, че Сойер може да готви, което според Райли го правеше „капитан" на кухнята заедно със Саша.

Три от спалните вече са заплюти - предупреди го Райли. - Но има още четири, така че можеш да си избереш от тях.

Просто така?

Първо ще пийнем, а Райли може да ни нахрани със световноизвестните си сандвичи. - После - продължи Бран, - ще решим заедно.

Той е един от нас - каза простичко Райли, докато завиваше, и вилата се появи отпред.

От задната седалка Сойер изсвири с уста.

В рот мне ноги!

Райли се изви и го изгледа.

Как така готино момче от Вирджиния - нали акцентът ти е вирджински, от крайбрежието?

Точно попадение. Малко място, наречено Уилоу Коув, край Чесапийк.

Благодаря. Та как така готино момче от Вирджиния знае да ругае на руски?

Дядо ми е руснак. Ти говориш ли руски?

Аз съм царица на ругатните - на всички езици. И, да, мястото си заслужава едно в рот мне ноги \

Какво означава? - попита Саша.

Приблизително? „Майка му стара". - Райли слезе

пъргаво от джипа и поздрави кучето. - Здрасти, Аполон. Върнахме се.

Гледай ти! - Сойер, очарован като малко момче, из­скочи от колата и без предисловия започна да гали кучето с две ръце. - Ти си един голям, красив приятел. Това тво­ята къща ли е? Късметлия си!

Аполон седна, подаде лапа.

Саша ги наблюдаваше и забрави къде седи, докато не обърна глава. Усмихна се на Бран и осъзна, че лицата им са интимно близо.

О, съжалявам. Трябва да сляза от... джипа.

Разбира се. Макар че тук е доста уютно. - Той отвори вратата, пъхна ръка под краката й. - Позволи ми да ти помогна - каза и я завъртя настрани, задържа я така.

Благодаря.

Пак заповядай.

Той я пусна, позабави се малко, преди самият да слезе от джипа.

Всички да грабнат по нещо - нареди Райли. - Трябва да приберем багажа. Бран, ти можеш да покажеш вилата на най-новия член на клуба ни, докато аз приготвя сандви­чите. Ако не хапна скоро, ще схрускам някой от вас.

Докато вкарваха вътре багажа, а главата на Сойер не спираше да се върти във всички посоки, Бран подръпна лекичко конската опашка на Саша.

Ние ще качим нещата, Сойер и аз. Ти може да се пог­рижиш за бирата.

Добре.

Значи, тя нямаше първо да разопакова - щеше да хапне сандвич и да помогне на Райли и Бран да обяснят нещата на Сойер. Надяваше се и Сойер да им обясни някои не­ща.

Нуждаеше се от няколко минути да огледа хубаво мяс­тото, затова прекоси антрето с топлите златисти плочки и влезе в просторния хол. Широките прозорци имаха щори, които да предпазват помещението от силното слънце, но тя обичаше обилната светлина.

Двойка дивани в турскосиньо образуваха кът за разго­вори, в който бе разположен и голям кожен хамак в шоко- ладовокафяво. Кремави вградени шкафове над камина, облицована с лъскави плочки, също в турскосиньо, съдър­жаха пъстра колекция от стъклени и керамични съдове.

Игрив десен на екзотични птици, които сякаш се канеха да полетят, красеше меките кресла. Висок шкаф изпъкваше с гравираните си с подобни мотиви врати и изглеждаше старинен и изискан. Но притегателната сила на стаята се намираше извън големите прозорци, в ширналата сс гра­дина с цветя и дървета, която водеше към ръба на скалата и морето в пищно синьо.

Здрасти.

Беше Райли. Тя се обърна.

Много е красиво!

-' Аха. После ще си направим слънчеви бани. Сега трябва да хапнем.

Ти отговаряш за сандвичите.

Кухнята е достатъчно голяма. Освен това получих есемес, с който ме уведомяват, че можем да пием и от ви­ното. Свърши ли, имало изба - но всичко, което изпием, после го възстановяваме. Аз предпочитам вино пред бира­та. Ти какво ще пиеш?

Обикновено не го правя толкова рано през деня.

Явно развеселена, Райли разкърши тяло.

Но си свикнала да си във вила в Гърция и да говориш за звезди и богини толкова рано през деня.

Не. - Райли имаше право. - Ще пия вино.

Саша я последва през коридор със сводест таван, който ги отведе до стая с пиано и още една, по-малка - с камина, друга - пълна с книги, просторна трапезария, кабинет и накрая - в кухнята.

Райли бе отворила широко тройния френски прозорец към покритата с тента тераса и във въздуха танцуваше ароматът на лимони и рози.

Това място е невероятно! Не мога да повярвам, че ни позволиха да се настаним тук.

Връзките вършат работа. Собственикът има лозя. - Райли потупа бутилка бяло вино, което бе взела от охла­дителя за вино. - Реших, че е добре да уважим една от неговите. Ще я отвориш ли?

Добре. - Саша прокара ръка по един от плотовете, гранитът изобилстваше от златисти, кремави и кафяви нишки. - Толкова голяма кухня би трябвало да е стряскаща, а всъщност е уютна. Всичко е много модерно, но чиниите в бюфета отсреща, масивният кухненски остров и дърве­ните столове действат предразполагащо.

Повече ще се отпусна от храната и виното.

Саша намери тирбушон, докато Райли ровеше в огром­ния хладилник.

Има и голям килер - направо можеш да живееш в него! И зеленчукова градина, от която да берем каквото ни трябва. Ще измислим някакъв график за градинската работа. И за пилетата. Кокошарникът е в другия край на градината.

Райли отряза филия от голям самун пълнозърнестхляб.

Това е професионална печка - добави тя, - което оз­начава, че ще стоя далеч от нея.

Макар да нямаше търпение да я пробва, Саша реши да не го споделя - не искаше Райли отново да си помисли, че тя ще поеме ролята на главен готвач.