Unknown - Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда

Мъжете искаха бира. Има ли?

Райли посочи с палец хладилника и от рязането на хляб премина към рязане на домати.

По-добре да ядем отвън. Аз ще се погрижа.

Тя намери бамбукови подложки за маса, избра пъстри чинии, салфетки с черешов цвят и се зае с удоволствие да подреди празнична маса под дървения покрив на беседка­та. Пренесе купата с плодове от кухненската маса на тази отвън и се обърна, когато чу мъжки гласове:

Хайде да го пробваме.

Върна се вътре тъкмо когато Бран сипваше малко вино в една чаша. Той отпи и кимна.

Хубаво е.

И аз ще пия тогава. Голям късмет сте извадили с това място!

И аз мисля така. Саша предложи да ядем отвън и аз съм „за". - Райли постави последния от четири огромни сандвича в порцеланово плато, изсипа половината съдър­жание на пакет чипе в една купа. - Хайде да ядем!

Саша огледа огромните сандвичи и когато седнаха па масата, отряза един наполовина, оставяйки втората поло­вина в платото.

Бран отхапа щедър къс от своя.

Ти наистина си царица на сандвичите!

Заета със своя собствен, Райли кимна.

Това е талант. Е, Сойер Кинг, сега да поговорим за приказната цена на престоя в тази приказна вила край мо­рето. Каква е твоята история за Трите звезди?

Той вдигна пръст, за да го изчакат да преглътне, после вдигна чашата си с вино.

Доколкото съм чувал, преди много време, в една да­лечна галактика...

Оценявам цитата ти от „Междузвездни войни"...

Любимият ми филм. Три богини на луната, събрали се да приветстват новата си кралица, създали три звезди - едната от огън, втората от лед, третата от вода.

Той говореше гладко, явно не се притесняваше, че е център на вниманието.

Точно така. - Райли задъвка чипе. - Сега следва вто­рата част на въпроса...

Значи е в две части.

Да. Откъде знаеш за тях?

От руския ми дядо.

Така ли? - Бран доля вино във всички чаши.

Да, така. Това бе една от любимите му истории и като малък си мислех, че е тъкмо това - просто история. Но преди известно време той се разболя - мислехме, че няма да се оправи, той също. Тогава ме накара да седна до него и ми каза, че това е истина, дори повече от истина - нещо като съдба. Моята.

И ти му повярва? - попита Саша.

Никога не ме е лъгал - простичко отвърна Сойер. - Дедуля ми разказа за звездите и отговорността и че се предава в семейството от поколения. Търсенето е било дълго, но безуспешно. Е, във всяко поколение се ражда по един избраник.

Ясно. - Райли се усмихна. - Още бонус точки за па- рафразата на „Бъфи, убийцата на вампири".

Падам си по сериала. Та той ми каза, че аз съм избра­никът и ще знам, че съм на прав път, когато срещна още петима като мен. - Сойер си откъсна няколко зърна грозде от купата. - Дотук сте трима. Дедуля - надявам се това да не ви прозвучи странно - е нещо като ясновидец.

И това ли се предава? - полюбопитства Бран.

Не на мен.

Защо тук? - попита Саша. - Защо Корфу?

Сойер изсипа още чипе в чинията си.

Занимавам се с това от известно време и все удрям на камък, но информацията се трупа. Номерът е да отсяваш важното от очевидния боклук. Бях в Сардиния - страхотно място - и се натъкнах на следа. Историята за Посейдон и Керкира.

Доволна, Райли също си взе чепка грозде.

Красивата нимфа, която богът на морето обичал и отвел на безименен остров. Кръстил го Керкира, на нея.

Точно така, гръцкото име на Корфу. В историята се говореше за огнена звезда, която е изстинала, скрита между земята и морето, и чака да се възроди. И аз поех по следата.

И аз тръгнах по същата следа. - Райли подхвърли зърно грозде в устата си.

Ами ти? - обърна се Сойер към Бран.

В моята история се говори за земята на Феакс.

Синът на Посейдон и Керкира, затова в миналото жителите на острова са се наричали феакийци.

Знаеш много за това - отбеляза Сойер.

Тя има докторат - обясни му Бран.

Без майтап? Е, доктор Гуин, как мина прослушването ми?

Спечели гласа ми.

Саша те е сънувала с нас - отбеляза Бран. Така че въпросът ти е излишен.

Аз обаче имам един. Просто се чудех - поде Саша, - с какво се занимаваш? Как се изхранваш, докато търсиш?

Имам „златни" ръце. - Той ги протегна, размърда пръсти. - Ако те бива да оправяш разни неща, винаги ще си намериш работа.

И още един въпрос. Ти говореше за дядо си в сегаш­но време, значи се е оправил?

Сега Сойер се усмихна широко.

Да. Корав е.

Радвам се.

Ами вие?

Ясновидка, маг, копач - изреди Райли, докато ги со­чеше един по един.

Сойер се взря в Саша.

Помислих си го, с всички тези сънища и рисунки.

Аз съм художничка. - Ако можеше, Саша би изхвър­лила термина „ясновидка" като бодлив пуловер. - Другото не зависи от мен.

Добре. А какво е„копач"?

Археолог, митологията ми е специалност.

Аха. Индиана Джоунс. Пасва. И маг. - Широката усмивка се върна. - Нещо от рода на: „Сега ще измъкна заек от шапката си"?

Е, да - кажат ли ти „зебра", веднага се сещаш за ра­йета.

Сойер се засмя на сравнението на Райли.

Фокуси, илюзии и изчезвания? - обърна се той към Бран.

Именно. - Бран извади монета, сви ръка, разтвори я и монетата изчезна. - Така си плащам сметките.

Страхотно! Какво ще правим сега?

Възможно е да сме се озовали тук, за да се срещнем с теб - отбеляза Райли. - Но ти вървеше в същата посока.

Изглеждаше ми вярната.

Да, изглежда вярната.

Рисунката, която ти направи на брега, на луната - обърна се Бран към Саша. - Не беше на Сойер, а на една жена. В гръб, да, но формата на тялото, косата, ясно е, че е онази от другите ти рисунки.

Бих искал пак да я видя - каза Сойер. - Значи имаш и още?

Саша стана.

Да. Ще ги донеса.

Нали няма да го ядеш? - Райли посочи половината сандвич.

Не, не мога.

Аз мога.

Къде го побираш? - учуди се Бран. - Ядеш като пти­ца - три пъти повече от теглото си.

Бърз метаболизъм.

Аз ще помогна с разтребването, докато Саша донесе рисунките. - Сойер избута стола си назад, стана и се заг­леда в морето. - Друго си е да живееш във вила!

Чух те - ухили се Райли и захапа сандвича на Саша.

Прекараха повече от час в разглеждане на рисунките,

обсъждане на теории и на местоположения, които са проб­вали - с изключение на Саша, - и на истории, които са чули.

Накрая Райли обяви, че дава почивка на мозъка си и ще пробва басейна.

Това с почивката на мозъка е добра идея - съгласи се Бран. - Последните два дни бяха пълни с изненади.

И аз не възразявам. - Въпреки това Сойер взе една рисунка на жената, която тепърва щяха да срещнат. - На­истина ли е толкова секси?

Такава я видях.

Нямам търпение да я срещна. Щ е поскитам наоколо. - Сойер отново се изправи на крака. - Искам да опозная това място. Басейнът изглежда добре. Може накрая да се топна в него.

Място - колкото щеш. Да се срещнем по-късно? - Без да чака отговор, Райли се упъти към къщата.