Unknown - Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда

Логично бе да учетвори количеството, което приготвяше за себе си, но също така трябваше да вземе предвид и факта, че двама души от екипа са мъже, а Райли яде като вълк.

Значи, просто ще направя много, реши Саша. И ако не се получи, е, тогава някой друг ще отговаря за кухнята.

Тя излезе навън, вдиша въздуха, прииска й се да набере цветя за стаята си, за къщата. Разпозна лимоновите дръв­чета, защото жълтите им плодове грееха на слънцето, тъмните листа на маслините, портокаловите дръвчета. Но другите растения й бяха непознати, включително кактусът с големи плоски листа и великолепни цветове.

Поспря се, за да направи скица на едно, след това про­дължи, подмина зеленчуковата градина, кокошарника, чи­ито обитатели кудкудякаха и кълвяха в малкия си ограден двор. Подмина туфа розмарин и продължи към басейна, където видя Райли и Сойер — изглежда, водеха оживен разговор, седнали един срещу друг на бели подплатени шезлонги.

Голямото бяло куче бе легнало в сянката на Райлиния шезлонг и спеше доволно.

Сойер бе по къс панталон и имаше златист тен, а Райли носеше цял червен бански. Без да прекъсва разговора, тя й помаха, подканяйки я да ги приближи.

Обсъждаме Хан.

Чингис Хан?

Не. Хан Нуниен Сингх.

Кой е бил той? Кой е?

„Стар Трек".

О! Гледала съм филма.

Филма? Само един? Кой точно? - попитая Райли.

Не съм сигурна. Беше по кабелната.

Райли въздъхна и потупа мястото до себе си.

Момичето се нуждае от просветляване.

Искаш ли бира? - Сойер посочи към широка каменна маса, на която бе оставено място за барбекю.

Има и хладилник. Взехме го от кухнята.

Не, благодаря. Тук е прекрасно, но не е ли хладничко за плуване?

Не и за обръгнали като нас, нали, Сойер? Освен това има соларно отопление.

Райли поизви глава, за да види скицата.

Бодлива круша.

Това ли е?

Да. След няколко месеца плодовете ще узреят.

Какъв вкус имат?

Хммм... Приличат малко на диня.

Саша се засмя леко.

Диня на кактус! Странно, като митичните звезди. Видях делфин - поне така мисля - в морето. В Canal D 'Amour, както Бран каза, че го наричат.

Ще го преплуваш ли в търсене на голямата любов? - Райли поднесе бирата към устните си с бърза закачлива усмивка.

Едва ли, но може да го нарисувам.

Сигурно гце е забавно да опита човек - плуването, имам предвид - позамисли се Сойер. - В моето семейство не е имало разводи и ншцо чудно да попадна на половин­ката си.

Виж ти! И при мен е същото. Никакви разводи. Кое­то е причината - заяви категорично Райли-да не рискувам с подобно плуване. Щом си намеря половинката край! Никакви флиртове повече.

Тя стана, протегна се.

Ами ти, Саша? На игрището или пред вратата?

Моля?

Сама ли ще я потърсиш, или ще чакаш тя да те наме­ри? - преведе Сойер.

Аз.... - Саша видя Бран, който прекосяваше моравата по черни бански и бяла разкопчана риза. Сърцето наисти­на пърха в гърдите, помисли си тя, не е само клише. - Не съм мислила за това.

Всички мислят за това - увери я Райли. - Аз ще поп- лувам. - Тя се гмурна в басейна, появи се на повърхността плавно като тюлен, претърколи се и се изпъна по гръб във водата. - Хей, ирландецо, водата е топла. Възползвай се, докато можеш. Скоро ще имаме други занимания - търсе­не, разузнаване, копаене.

Права си.

И няма да има много време за бира край басейна - додаде Сойер. - Аз отговарям за поддръжката на басейна, освен ако не искаш да се пробваш ти.

Целият е твой. - Докато Сойер скачаше във водата, Бран свали ризата си. - Не можеш да плуваш?

Разбира се, че мога!

Хубаво.

Той я дръпна рязко.

Ш окираното й възклицание „Не!" събуди Аполон, кой­то дотърча с лай.

Направи го! - извика Райли, докато Саша се мъчеше да се отскубне. - Покажи, че си мъж!

Май тя е мъжът.

Не е смешно. Просто...

Каквото и да бе започнала да казва, го завърши с писък, когато той се затича и скочи в басейна с нея.

Саша изплува на повърхността, започна да плюе вода.

Смешно е - ухили се Сойер.

Оставена без избор, тя заплува в басейна.

Студено е!

Просто не си свикнала. - За да й помогне, Бран мина под нея и я потопи във водата.

По-добре ли е? - попита, когато тя отново излезе на повърхността.

Ти да не си на дванайсет!

Мъж, който губи момчето в себе си, е тъжна картинка.

Ирландска философия, а? - Саша отговори на закач­ките му, като загреба шепа вода и я хвърли в лицето му.

После сама се потопи във водата, защото всъщност беше доста приятно.

Пастата й беше вкусна, макар че си го каза сама. Може и да не й се отговаряше за готвенето постоянно, но имаше известно удовлетворение в това да гледаш как огромното количество, което си приготвил, се стопява толкова, че остатъкът може да се побере в малка пластмасова кутия.

Те не разговаряха за звездите, докато Райли не отвори бутилка лимончело*.

Аз приготвих обяда, Саша се погрижи за вечерята - благодарности за което, - така че чистенето е от вас, мом­чета.

^Италиански лимонов ликьор. Б. up. 82 * Пазителите

Имаш право и ще го направим - съгласи се Бран. - Но предлагам първо да седнем и да обсъдим онова, което ни е събрало.

Но още не сме всички - възрази Саша. - Едва ли имаме голям шанс да намерим нещо.

Това не означава, че не можем да огледаме района отбеляза Райли. - Имам няколко карти и няколко идеи по въпроса.

Не бива да стоим със скръстени ръце съгласи се Бран. - Ако не се бяхме движили, нямаше да срещнем Сойер. И сега нямаше да сме четирима.

Както казах, за първи път ще търся в екип и за първи път ми се струва, че сме близо. - Сойер се взря в течност­та в малката чаша и я изгълта на един дъх. - Наистина си прекарвам добре. Хубаво хапване, няколко часа край ба­сейна, супер покрив над главата ми - всичко това е стра- хотно. Но човек не намира, ако не търси.

И аз това казвам. - Райли също изгълта шота си на­веднъж, доля отново на Сойер и на себе си. - Затова пред­лагам утре да разтворим картите, да си съставим план и да наденем туристическите обувки. - Тя вдигна тост с пити­ето си. - Време е за малко спелеология.

Забелязвайки изражението на Саша, Бран я потупа по ръката.

Да не страдаш от клаустрофобия?

Не, но досега не съм влизала в пещери. Знам обаче, че са пълни с прилепи.

Прилепите са големи симпатяги - увери я Райли. - И противно на разпространеното мнение, не са слепи. И не се интересуват от коси.

Тя използва формата, приспособява я към нуждите си. И е в стихията си на тъмно. Мрачни и сенчести места. И властва над всичко, което живее там. Отхвърлена е от светлината и копнее за нея, стреми се към пламъка. Иска да унищожи светлината, да угаси пламъка, докато не оста­не друго освен мрак и пепел.

Очите й се проясниха и дъхът й се върна със сила, коя­то опари гърлото й.

Божичко! Добре ли си? - обезпокои се Сойер.