Unknown - Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда

Той не посмя да я приближи съвсем, защото, въпреки всичко, което бе виждал и преживял, никога не бе зървал жена като нея.

Тя каза с весел тон:

Здравей!

Здравей. Откъде се появи?

Тук съм от известно време. После дойде ти.

Тя протегна ръце и го улови за китките.

Надявах се да го направиш.

Познаваш ли ме?

Жената се усмихна леко.

Не знам името ти.

Сойер.

Сойер. - Тя го повтори внимателно. - Името ми е Аника. Аз идвам... дойдох - поправи се - да ви помогна да намерите звездите. Ще ме вземеш ли с теб?

Просто така, помисли си той.

Да, по-добре да го направя. Ние сме там горе. - Той посочи вилата, където - както и на рисунката - пробляс­ваше една-единствена светлина.

Взела съм си някои неща.

Къде са?

Щ е ги донеса.

Жената затича по брега - движенията й наподобяваха танц - после бялата й рокля и дългата й тъмна коса извед­нъж изчезнаха зад скалите.

Чакай! По дяволите! - Той хукна подире й, като се проклинаше, че от изумление се е сковал.

Но тя се появи отново, носеше две платнени чанти.

Не точно багаж, забеляза той - по-скоро два сака с пъст­ри мотиви на дървета, цветя и птици, обезопасени със за­копчалки, каквито имат ковчежетата.

Дай да ги нося.

Ти вземи едната, аз ще взема другата - така ще носим поравно. Стъпалата са прекрасни! - Тя затича към тях с едната чанта. - Сякаш се изкачват чак до небето!

Внимавай, стръмни са!

Все ми казват да внимавам! - Тя засия в усмивка, докато се изчакваха. - „Аника, ти си много безразсъдна." Но аз не мисля така. Просто искам да опитам всичко.

Значи не било безразсъдно да тръгнеш с непознат мъж посред нощ, помисли си той. Е, щом не е безразсъдно, тогава е твърде непредпазливо.

О! - Най-отгоре на стълбите тя спря, постави ръка на сърцето си. - Това ли е домът ти? Много е красив.

Под наем е. Просто ще живеем тук известно време.

Усещам аромата на цветя! - Тя прокара ръка по раз­цъфтелите храсти. - Ами дърветата и тревата! Виж това! - Тя спря и прекара пръсти по ниско надвиснал лимон. - Толкова е хладен и гладък!

Тук има много лимонови дръвчета.

Лимон - повтори тя, както бе повторила и името му.

Не взех ключ, затова трябва да заобиколим и да вле­зем отзад.

Докато вървяха, тя разглеждаше всичко наоколо, изка­чи стълбите към терасата с него, без да протестира.

Тъй като в стаята на Бран светеше, Сойер почука на френския му прозорец.

Все още по джински и тениска, Бран му отвори.

Виж кого намерих.

Здравей - усмихна му се Аника.

Аника, Бран Килиан.

Бран Килиан,здравей.

Радвам се да се запознаем, Аника.

Обичам да се радвам.

Разбира се, че кой не обича? По-добре я заведи долу в кухнята - идването й направо „плаче" за вино или кафе. Аз ще извикам останалите.

Обичам вино! - възкликна тя, докато Сойер я водеше по терасата кьм своя отворен френски прозорец. - Ще може ли да пийна малко?

Разбира се, има колкото искаш.

О, колко е хубаво! Всички тези картини... и малките неща! И леглото! Меко ли е?

Тя пусна чантата си на пода и седна отстрани на легло­то, подскочи, отпусна се върху него с разперени ръце.

Меко е!

Вдигна ръце над главата си, протегна се. Сойер усети как слабините му се напрягат. Кротко, момче, предупреди се той.

Трябва да слезем долу.

Долу? - Тя седна в леглото и за пръв път изглеждаше обезпокоена.

На долния етаж - обясни той. - Да се запознаеш с останалите.

Останалите, да. - Аника скочи пъргаво от леглото, подаде му ръка.

Той я поведе навън от стаята, заслизаха по стълбите, докато тя се опитваше да види всичко наведнъж.

И аз реагирах като теб първия път. Страхотно място.

Страхотно място! - повтори тя с възхитен тон.

Когато влязоха в кухнята, Аника пусна ръката му, пре­кара пръсти по хладилника.

Лъскав е. - След като дръпна дръжката, възкликна очаровано.

Гладна ли си?

Да! Вътре е много студено.

Хладилникът е професионален. Остана малко паста от вечерята. Вкусна е. - Той извади кутията. - Хайде, сядай на масата. Аз ще я претопля.

Много ти благодаря! - Тя се настани на масата, про­кара пръсти по повърхността й. - И това е много красиво. Всичко е красиво!

Гледаше го как изсипва пастата в една чиния, пъха я в микровълнова, натиска бутоните.

Преди да успее да заговори, останалите влязоха в кух­нята, затова тя каза само:

Здравейте!

И вече са пет. - Райли перифразира заглавието на известния роман от Агата Кристи. - Аника?

Да! Здравейте!

Райли отиде при охладителя за вино.

Това трябва да се полее. Райли. Райли Гуин Как е цялото ти име?

Цялото ми име?

Да. - В настъпилото мълчание Райли завъртя тирбу- шона. - Нали се сещаш, малко име и фамилия. Райли - малко име, Гуин - фамилия. А това е Саша.

Риге. - Разглеждайки новодошлата, Саша подбра чашите за вино. - Вече си се запознала с Бран.

И със Сойер. - Аника му се усмихна широко.

Кинг*.

Очите й се разшириха, гласът й се превърна в благого­веен шепот.

Ти си крал?

Райли изсумтя, а Сойер погледна в тези уголемени очи, морскозелени, осеяни със златисти точици. - Фамилията ми е Кинг.

Аз съм Аника - малко име... Уотърс** - фамилия. Аника Уотърс - каза тя твърдо. - Здравейте.

Май е напушена - каза тихо Райли на Бран.

Вземала ли си някаква дрога, Аника? - попита Саша.

Не. Трябвали?

Не. - Саша седна срещу нея, постави портфолиото на масата. - Откъде си?

Моите... семейството ми... ние се местим.

А къде си родена?

Не знам. Била съм бебе.

Крал (англ.). - Б. пр.

*Води (англ.). - Б. пр.

Сойер се засмя и постави чинията пред Аника.

Получи си го, Саша.

Аника взе вилицата, огледа я и много внимателно я заби в парче пене. Пъхна го в устата си, притисна ръце към устните си и се засмя.

Топло е. - Набоде едно чери доматче, черна маслина. Притвори очи за миг, докато се хранеше, отвори ги и про­дължи да яде.

Вкусно е - каза доволно. Надигна чашата, която й бе дала Райли. - Вкусно е - повтори. - Виното ми харесва. Благодаря.

Пак заповядай. - Саша разтвори портфолиото, извади рисунката, на която бяха всичките шестима, плъзна я по масата.

Аника възкликна очаровано, прокара пръст по лицето си на листа, после по това на Сойер.

Това е картина. Това съм Аз, а това е Сойер. Райли, Саша, Бран Килиан. Бран - поправи се тя. - Всички са толкова хубави. Но този го няма.

Не.

Къде е той?

Не знаем. Ти познаваш ли го?

Тя поклати глава.

Харесвам шапката си. Откъде съм я взела?

Райли завъртя отчаяно очи и седна.

Защо си тук?

Сойер ме доведе.

Не, Аника, защо си тук, в Корфу? Защо дойде със Сойер?

Защото Сойер е... този, който дойде. Аз съм тук да ви помогна със звездите.

Знаеш за Трите звезди? - попита Бран.

Да, всички знаят.

Всички? - озадачи се Райли.

В моето... семейство. И гадателката ми каза, че аз ще помогна за намирането им. Ако... - Тя замълча, хапна още малко паста. - Ако искам. Това е търсене. Думата не е точно тази, но е нещо подобно. Това е...