Unknown - Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда

Щом приближи кухнята, дочу гласове и я лъхнаха сут­решните ухания на кафе и бекон. Спомни си, че Бран бе предложил да приготви закуската, и изписа на лицето си нехайната усмивка, която бе упражнявала пред огледалото.

Когато влезе, видя, че Аника се мръщи на чашата с кафе.

Защо вкусът му не е като аромата?

Силно ли ти е? Не виждам смисъл да пиеш кафе, ако не те накара да скочиш и да затанцуваш. Винаги го при­готвям по този начин.

Бран стоеше край печката, загребваше бекон от тигана с вилица и го мяташе в чиния, застлана с хартия. Дръж се нехайно, напомни си Саша и влезе в стаята.

Колкото по-силно, толкова по-добре.

Аника се обърна към нея, протегна чашата.

Искаш ли я?

Благодаря. В хладилника има сок, ако искаш. - Ани­ка се усмихна смутено, затова Саша отиде и извади каната. А после, тъй като жената изглеждаше толкова симпатично безпомощна - и стъклена чаша.

Аника отпи предпазливо.

О! Това е много хубаво! Много по-хубаво от кафето. Извинявай ме, Бран.

„Извинявай", без „ме" - поправи я Бран. - И няма нужда да се извиняваш.

Кога научи английски? - Като продължаваше да се държи нехайно, Саша се облегна на плота.

Английски?

Езикът.

О! Знам и още няколко. Но понякога бъркам думите. Поправяйте ме и ще се науча. Ти можеш ли да готвиш, като Бран.

Мога, да.

Тогава ще ме научиш. Забавно е и мирише хубаво.

Няма проблем. Но засега би могла да сложиш масата.

Аника я изгледа.

Масата?

Онази отвън. Бихме могли да закусим отвън, на дво­ра. А ти би могла да сложиш масата.

Къде да я сложа?

Саша се засмя и остави кафето си.

Може да сложиш чиниите, приборите, салфетките. Ние сме петима - каза тя и извади пет чинии от кухненския шкаф. - Така че ни трябват пет чинии и пет комплекта прибори. - Отвори едно чекмедже. - А салфетките са в най-горното чекмедже на бюфета с голямата витрина.

Мога да сложа масата. - Аника зарови в чекмеджето със сребърните прибори, броеше тихичко. Когато взе не­обходимото и излезе, Саша се обърна към Бран.

Тя така и не отговори на въпроса ми.

Избегна го елегантно. - Той загреба с решетъчна лъжица от картофите, които бе нарязал и сварил в една тенджера, и ги изсипа в тигана. Мазнината засъска и зацвър- ча. - Умна е.

От една страна, ми се иска да я притисна, от друга, предпочитам да оставя нещата да еволюират. Знам, че тя пе ни мисли злото.

Тогава еволюирането е за предпочитане. Как спа?

Чудесно. Всъщност страхотно. А ти?

И аз така.

За да прави нещо, Саша свали опаковката на втория - и последен - самун хляб, зае се да реже филии за тоста.

Май днес времето е подходящо за туризъм, макар че ако ще разглеждаме пещери, това няма значение. Не съм си сложила фенерче в раницата - изобщо не се сетих, но...

Ножът й изтрака на масата, когато Бран я улови за ра­менете и я завъртя към себе си.

Какво...

Снощи не ми беше достатьчно.

Устните му се впиха в нейните. После дойде опияне­нието.

Не почти братско докосване на устните, а продължител­но, дълбоко притежание, което я изпълни с неистова жаж­да. За миг бурята влетя в стаята, вятърът брулеше, разнесе се гръм, проблесна познатата й ярка светкавица.

Прииска й се да скочи в нея, да я яхне, без значение къде ще я отведе.

Но имаше риск, а и болката... Саша вече познаваше тази болка, знаеше, че тя може да я съсипе.

Притисна ръка към гърдите му и той й даде възможност да си поеме дъх. Очите му - тя можеше да се закълне, че видя светове, вихрени, буйни светове - се впиха в нейните.

Ние сме екип - успя да произнесе и пламтящият му, опасен взор премина в закачлив поглед.

Права си, фейд, но за това искам само теб.

Той я прегърна така, че тя трябваше да се изправи на пръсти, и отново я целуна.

Не беше успял да я пропъди от ума си, да се отърси от желанието, което бе накарало кръвта му да кипне. Имаше безброй причини да устои на изкушението, да се отнася с нея само като приятел и съекипник. И една-единствена причина да пренебрегне това.

Това простичко докосване на устните предишната вечер беше запалило в тялото му огън. Бран копнееше да разбе­ре колко силно може да се разгори той.

Тя обаче искаше той да спре, искаше го с нараненото си и смело сърце. Това беше достатъчна причина да престане.

Ала огънят се разгаряше, въпреки причините, въпреки разума.

О, по дяволите!

Той отстъпи назад, щом чу гласа на Райли, но очите му се задържаха върху тези на Саша, докато Райли влизаше, следвана по петите от доволния Аполон.

Мислех, че ще са ви нужни още ден-два, преди да преминете към действие. - Тя отиде право при кафето, взе си чаша. - Ако искате уединение, опитайте една от спал­ните. - Наля си кафе, вдиша аромата му. - Аз ще поема кучето - храна и всичко останало. И номинирам новото момиче да се грижи за кокошките. Начало - след кафето. Кога ще закусваме?

След малко. - Бран прокара ръце по раменете на Саша, но ръцете й, после отиде до печката, за да сложи тигана, който съобразително бе свалил от огъня.

Добре. Умирам от глад.

Аз... трябва ми лейка.

Саша се обърна бързо, тръгна към вратата на терасата.

Райли поклати глава по посока на Бран, след което нас­тойчивият й поглед накара Аполон да излезе от стаята.

Връзките на работното място са нож с две остриета, ирландецо. Накрая някой може да бъде уволнен.

Значи сме късметлии, че работим безплатно. - Той обърна картофите от другата стана.

Саша се съмняваше, че утринният въздух ще охлади кожата й, кръвта й, но просто имаше нужда да излезе за малко и да се помъчи да се успокои.

Какво ще прави сега? Как ще се държи сега? Той бе променил всичко. О, не, призна си тя, просто го бе ускорил.

Погледна към носа, помисли си за бурята.

Аполон се отърка в нея, завря голямата си глава в ръката й. След получената разсеяна ласка се отдалечи тичешком.

Имаше нужда да се съсредоточи, каза си тя. Да се фо­кусира върху онова, което трябва да се направи, а не върху онова, което желае. Останалите зависеха от нея и тя тряб­ваше да запази психичното си равновесие, така че...

Хвърли поглед по посока на внезапния смях, видя как Аника тича в кръг с кучето. Младата жена се завъртя и направи три много впечатляващи странични премятания, които предизвикаха силния радостен лай на кучето.

Саша не можа да сдържи усмивката си и желанието си да е толкова освободена, толкова безгрижно щастлива, че да прави циганско колело върху меката пролетна трева.

С въздишка се насочи към масата отвън. Спря като за­кована.

Чиниите бяха подредени под формата на кула - четири, балансиращи върху ръбовете си, държаха петата, а най- отгоре имаше чаша, пълна с полски цветя.

Аника беше подредила по същия начин и приборите и бе оформила нещо като беседка, а под нея бе застлала трева, детелина и лютичета. Декоративни храсти, осъзна Саша, изумена и очарована.