Unknown - Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда

Райли, не можеш да...

Тя спря Сойер с поглед.

Ти за каква ме мислиш? Може ли да взема някоя друга?

Която ти харесва повече? Да, избери си. Всички може да си изберете по една - която най-много ви харесва.

Аз избирам тази. - Райли взе стара драхма. - Десет, може би петнайсет долара - обясни на Сойер. - Ще си я държа за късмет. Благодаря ти.

Пак заповядай. Сойер, сега е твой ред. Ти ме доведе. Избери си нещо хубаво.

Той също беше скромен, избра си четвърт американски долар.

За късмет.

Саша, твой ред е. Избери си една!

Вземи си един испански долар - посъветва я Райли.

Знаеш, че ти се иска.

Но той е твърде...

Повярвай ми, тя може да си го позволи. Хайде, вземай.

Добре тогава, за късмет. Благодаря ти, Аника.

Сега и ти. Бран. Закуската беше много, много хубава! Избери си една.

От сантиментални подбуди той взе една ирландска лира, носле целуна Аника по бузата.

Ти си чудесна приятелка, скъпа! Сега ще ми повериш ли монетите си, за да ги прибера на безопасно място?

Поверявам ти ги. Ти си ми приятел.

А ти си рядко цвете. Хайде да приберем монетите в торбата.

Тази на Август... - намеси се Райли.

Досега се е запазила. Ще прибера торбата, Аника, а ти можеш да си купиш туристически обувки и каквото там с нужно. Подарък от нас.

О, благодаря ви.

Той вдигна торбата, погледна към Сойер, Райли, Саша.

Поверявате ли ми я?

Ти няма да предадеш доверието й - каза Саша.

Гледай да не я изгубиш, ирландецо! - Райли издиша шумно, когато той кимна и пое към къщата. - Хей, Сойер, какво ще кажеш ти и Аника да раздигнете масата? Ние със Саша ще нахраним кокошките.

Разбира се. Хайде да почистим масата и да измием чиниите.

И после отиваме на пазар?

Така изглежда.

Райли направи знак на Саша, отдалечи се достатьчно от двамата, за да не могат да я чуят.

Тя да не е... нали се сещаш, бавноразвиваща се?

О, не, не е това. Тя е... не знам как другояче да го опиша. Тя е чиста.

Има и нещо друго. Не казвам, че не е чиста, но ттти- калкави. Хората не намират безценни монети просто така, на земята, или забутани в някое чекмедже. А тя има стоти­ци. Стотици, а аз разгледах само двайсетина. Даже и без да броим „юницата", в торбата има малко съкровище. Откъде го е взела?

Ако мислиш, че го е откраднала, мога да те уверя, че е неспособна на подобно безчестие.

Не мисля, че го е откраднала, но... Виж, Саша, аз си изкарвам хляба, като намирам разни неща, и съм дяволски добра. Никой обаче не е толкова добър или пък чак такъв късметлия, че да намери подобни монети просто така.

Райли спря при малък навес, извади две кофи, изсипа фураж в едната от тях.

Тя беше готова да ми я даде. С удоволствие щеше да ми даде тази безценна монета, така че парите явно не зна­чат нищо за нея. Тук има някаква тайна, и то голяма.

Знам. Знам го, но просто не искам да я притискам. Искам да ни я каже, когато е готова.

Райли й хвърли бърз поглед, докато минаваха край гра­дината на път кьм кудкудякащите кокошки.

Много хора, вероятно повечето, се дразнят, когато някой не изплюва камъчето.

Мисля, че имаме право сами да преценим кога и дали сме готови да споделим тайните си. Всички имаме такива.

Щ е го запомня. Окей, ще ми направиш ли една услуга?

Ако мога.

Хванах се на бас с Бран на петарка, че ще мога да „пременя" Аника за двайсет минути. Ще ми помогнеш ли да го спечеля?

Разбира се. За какво са приятелите? - Саша се намръ­щи, докато гледаше как кокошките се щурат насам-натам

и се взират в хората с малките си очички, помисли си тя.

Но не знам как се хранят кокошки. Нито как да прибирам яйцата им.

Ще се справим някак си.

7

Райли изгуби баса. Нужно бе двойно повече време, откол­кото бе изчислила, въпреки общите им усилия да екипират Аника с подходящите дрехи. Райли си помисли, че самата тя сигурно щеше да е готова за една десета от това време, по само при положение, че не настоява първо да докосва всяко проклето нещо.

Бран просто разтвори длан и тя неохотно сложи пет евро в нея. Недоволството й обаче не трая дълго, тъй като той извади кредитната си карта, за да плати ботушите и обувките па Аника, а също и шапката, която бе изнамерил за Саша, досущ като онази, нарисувана от нея на скицата от съня й.

Богат ли си, ирландецо?

Достатьчно, за да платя това. А и какъв по-голям гарант от торбата, която ни повери Аника. - Той хвърли поглед към нея и видя, че тя е вдигнала пред огледалото яркорозов неопренов костюм и го върти в ръцете си, а Сойер се е ухилил глупаво. - По-добре да я изкараме оттук, преди да е решила, че има нужда от още сто неща.

Прав си, човек би помислил, че се намираме в бутик, а не в магазин за спортни стоки! Хей, принцесо! Време е да тръгваме!

Може ли да купим още нещо? Тук продават ли обици? Обичам да нося обици!

Някой друг път. Хайде, Сойер, помогни ни!

Те застанаха от двете й страни - както бе облечена в ботуши, панталон с безброй джобове, тениска, елек и шап­ка - и я поведоха към вратата.

И аз ще помагам. - Саша застана зад Бран.

Така е по-бързо. После, ако се налага, ще купим още нещо. - Той взе шапката, постави я на главата й. - Оти-

ва ти. Само гледай Аника да не ги замъкне в друг мага­зин.

Може би той е ясновидецът, помисли си Саша, тъй като Аника наистина се опита да ги вкара в магазинче за пода­ръци, чиято витрина бе пълна с дрънкулки.

Пак ще дойдем. - Саша улови Аника за ръката и я задърпа.

Обичам да пазарувам! Има толкова много хубави неща! - Тя огледа намръщено ботушите си, докато вървя­ха към колата. - Ботушите не ми харесват!

А ще ти хареса ли да изкълчиш глезен по някоя изро­вена пътека? - отрезви я Райли и въздъхна облекчено, когато всички се накачулиха в джипа и Саша и Сойер притиснаха отзад Аника като в сандвич.

Дойде и Бран, натовари торбите, отпусна се доволно на мястото до шофьора.

Благодаря ви за всичките ми неща, дори за ботушите!

Райли натисна газта, подкара по пътя, водещ извън се­лото.

Може пак да качим някой стопаджия - провикна се Сойер през шума на вятъра.

Място - колкото щеш! - Райли хвърли бърз поглед в огледалото за обратно виждане, подсмихна се.

Ако срещнем мъжа от рисунката на Саша, не виждам как ще го качим.

Още не сме го намерили. Имаш ли някакво предчувст­вие, Саша?

Просто знам, че ще стане. - Тя гледаше пробягващия край тях пейзаж и си мислеше, че доста бързо е привикна­ла с безразсъдното шофиране на Райли. - Той язди дракон.

Я повтори?

Саша поклати глава.

Не знам откъде ми дойде това, нито какво означава. Или ние ще го намерим, или той нас.

Райли зави, насочи се кьм вътрешността на острова. Земята стана хълмиста и гориста, изпъстрена с ярки петна от диви цветя, замяркаха се къщите на малко селце. Агне-

та като бели пухчета играеха в маслиновите горички. Саша пече не долавяше мириса на морето, но усещаше уханието па топлата, обляна в слънце зеленина на кипарисите и маслиновите дръвчета.