Unknown - Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда

Салфетките бяха увити като пелеринки около високите мелнички за сол и пипер, короновани с диадеми от трева. Край тях бяха настлани други салфетки - яркосини. Мо­рето, досети се Саша.

Аника дотича, поруменяла от играта с Аполон.

Аз наредих масата.

Виждам. Прекрасна е. Замък край морето.

Владетелите му са гиганти - започна Аника. - О, Сойер! - В това кратичко възклицание Саша успя да доло­ви още радостни премятания.

Добро утро! - Той ги приближи бос, докато отпиваше от кафето си, и огледа подредбата на масата. - Леле!

Харесва ли ти?

Страхотна е!

Закуската е готова - обяви Райли, понесла голяма чиния, отрупана с бекон, яйца, картофи, препечени филий- ки. Постави я на масата, огледа сътвореното от Аника.

Красиво е.

Бран я следваше с кани със сок и кафе. Всички стояха и съзерцаваха замъка.

Сбъркала ли съм? - попита неуверено Аника.

Не си - успокои я Бран. - Всъщност е приятно и за­бавно. На всички ни се иска да можеше да си остане така, но трябва да ползваме чиниите и приборите.

О, аз мога да направя нов. Храната мирише хубаво!

Добре. - Райли потри ръце. - Хайде да плячкосаме замъка.

Щом подредиха масата по по-обикновен начин и започ­наха да си подават платото, Райли се обърна към кучето, което седеше и ги гледаше с надежда.

Това е за теб - каза му и посочи купичката с гранули, която бе оставила за него. Той изпусна въздишка, изпъл­нена с разочарование, но отиде да яде. - Така, сега ще погледнем картите, но интуицията ми подсказва да i юемем на юг, да следваме реката между хълмовете. Направих справка в компютъра - там има пещера с много зали, сла­бо изследвана. Местните я наричат Анаса Ту Диаволу, Дяволското дихание. Звучи обещаващо - додаде тя, дока­то набождаше още яйца с вилицата.

Ами подводните пещери? - попита Саша и Райли кимна, докато се хранеше.

Включила съм ги в списъка си. Но ще са ни нужни лодка и специално оборудване. Работя върху това. Всички знаете как да управлявате лодка, нали? И аз, но предпочи­там кану или каяк.

Зависи от лодката - вметна Сойер.

Какво оборудване по-точно? - поиска да знае Саша.

Със сигурност шнорхели, най-вероятно и леководо- лазна екипировка.

Никога не съм се гмуркала.

Имаме басейн, може да се упражняваме там, ако се наложи. Аз имам удостоверение - още е в сила. Поне така мисля... - Райли сви рамене. - Може би ще извадим късмет на сушата. Във всички случаи ще изключим някои райони и ще се упражним в гмуркане. - Тя посочи Аника с вили­цата си. - Тази рокля няма да ти върши работа днес.

Не я ли харесваш?

Отива ти, но имаш нужда от панталони. Джинси или от спортните с много джобове, да ти пазят краката. Яке, шапка, раница. И туристически обувки.

Нямам такива неща.

Боях се, че ще го кажеш. - Райли погледна под маса­та към голите крака на Аника. - Имам резервен чифт обув­ки, но краката ти са по-големи от моите.

Май ще трябва да отскочим до селото и да я пременим - намеси се Сойер. - Едва ли ще отнеме много време.

Бил ли си по магазините с жени, приятел? - усъмни се Бран.

Магазини! - Аника заподскача в стола си. - Вие ку­пувате разни неща. Аз имам монети.

Ясно - няма нужда да ти обясняваме какво е - про­мърмори Бран. - Монети?

Имам много. щ е ги донеса.

Когато тя хукна към къщата, Райли се извърна, размаха вилица към Бран.

Няма да търпя обиди кьм моя пол, ирландецо. Мога да я облека от главата до петите за двайсет минути.

На петарка, че няма да успееш!

Дадено! Значи, отиваме в селото, обличаме Аника. Оттам можем да поемем на юг по шосето, но след десет- двайсет километра сме офроуд.

Бих искал първо да погледна картите ти, ако не въз­разяваш.

Сойер кимна към Бран, после кьм Райли.

И аз.

Няма проблем. Ти какво ще кажеш, Саша? - попита Райли.

Още си мисля за Дяволското дихание. Умея да разчи­там карти, но съм сигурна, че всички пещери си приличат.

Аника се върна, носеше тъмносиня торба, пристегната със златен ширит. Пусна я с уморена въздишка на масата и тя тупна тежко.

Моите монети.

Говорила е буквално! - Сойер се надигна със смях и отиде в другия край на масата, погледна в торбата. - В рот мне ноги!

Какви са тези думи? - не разбра Аника.

Руски. - Райли също стана и заобиколи масата, пог­ледна в торбата. - Май и аз ще използвам израза на Сойер: В рот мие нога! Нали не възразяваш? - обърна се тя към Аника и без да дочака отговора й, наклони торбата и част от съдържанието й се изсипа на масата.

Златни монети, сребърни, медни и бронзови. Дори с непрофесионалното си око Саша видя, че много от тях са старинни. Вероятно антични.

Тук има много евро - заразглежда ги Райли, - английс­ки паундове, ирландски и италиански лири, драхми, йени, дукати, франкове - швейцарски и френски - американски и канадски монети и... майчице! Това са испански долари!

Пиратски монети? - Вероятността да са такива нака­ра Саша да стане, за да ги види по-отблизо. - Просто така?

Да, при това солидно количество, доколкото виждам. Може да струват около сто сегашни долара всеки.

Всеки. - Саша заобръща в дланта си монетата със странна форма.

Всеки, ако са в добро състояние и надписът се чете, както върху този, който държиш. Ами това!

Райли завъртя дупе възторжено.

Това е „Карлос и Иохана"! Златен дублон, изсечен през 1521 година. Колекционерите веднага ще дадат хиля - дарка за нея.

Тя порови още малко, докато Аника стоеше отстрани и се усмихваше очаровано.

Страхотна колекция - промърмори Райли. - И не бива да я държиш в тази торба. Господи, това е сребърна тетра­драхма, около 420 г. пр.н.е., като нищо струва няколко хиляди! И... гамото! Това е „майко мила!" на гръцки. - Тя вдигна в ръката си златна монета. - Имаш ли представа какво е това? - обърна се към Аника.

Монета.

Виждаш ли този мъж тук, с лавровия венец на глава­та? Виждаш ли името? Това е Октавиан Август, основате­лят на Римската империя. А тази крава на гърба - това е юница. Тази монета? Изсечена е между 27 и 18 г. пр.н.е.! Струва милиони!

Долари? - успя да попита Сойер.

От тях са се запазили само няколко. Едната беше предложена на търг наскоро. Мисля, че я продадоха за петнайсет - и, да - говоря за милиони!

Значи ще стигнат за туристически обувки.

Райли се вторачи в Аника така, сякаш виждаше пред себе си извънземно.

Можеш да купиш цяла малка държава от Третия свят с онова, което е в торбата! При това не съм разгледала всичко! Откъде, по дяволите, си се сдобила с тази? - Тя размаха златната монета.

Намерих я.

Намерила си я значи...

Да. Обичам да намирам разни неща, особено ако са хубави. На теб харесва ли ти?

И още как!

Вземи я тогава.

Я повтори?

Можеш да я вземеш. Подарък.

Виждайки, че Сойер се кани да каже нещо, Райли вдигна пръст.

Ще ми я дадеш просто така?

Щ ом я харесваш, ти я подарявам. Ние сме приятелки.