Unknown - Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда

Ето я капещата й уста.

Сойер освети с фенерчето дебелите сталактити, от кои­то капеше вода. С течение на времето тя бе образувала малко езерце зад приличните на човешки зъби сталагмити. Ритмичното цопване на вода във вода отекваше в пещера­та като тихо сърцебиене.

Тесничко е тук - промърмори Бран, - но...

Да, разширява се. Няма как да знаем колко е дълга.

Не и оттук.

Сойер огледа мястото, запристъпва от крак на крак.

Дали ще успеем да ги придумаме да останат отвън, докато огледаме?

Не. Освен това трябва да сме всички заедно, незави­симо от риска. Без значение дали звездата е тук, или не, всички трябва да сме заедно.

Да, знам. Ще им кажа да идват. - Но Сойер едва беше поел обратно, когато Райли се пъхна под козирката и вле­зе с останалите по петите й.

Времето изтече. Ето я твоята уста, Саша, както пише в рекламата. Дяволското дихание. Бас държа, че от това езерце се издига пара и щом излезе от пещерата - ето ти го диханието. - Като осветяваше с фенерчето, тя огледа преддверието. - Малко е ниско за по-високи хора. Навътре има повече място, поне засега.

Тя мина през каменните прегради, наклякали около езерцето.

Не е дълбоко, доста е чисто. Вътре не виждам нищо. - Тя погледна към Саша.

Добре. - Макар да се боеше, Саша приближи езерце­то. - И аз не виждам нищо - в него или през него.

Хубаво. Готови ли сме всички да влизаме? - Райли поклати глава, когато видя, че Аника се е заиграла с фе­нерчето и прави кръгове с лъчите му.

Това е...

Да, красиво. - Тя тръгна напред и тъй като Бран вече бе поел навътре, останалите го последваха.

Между стените имаше около два метра разстояние, но покривът на пещерата се издигаше все повече и накрая мъжете можеха да ходят изправени. Забелязвайки, че Сойер гледа да е близо до Аника, Саша реши, че няма защо да се безпокои за игривата си съекипничка.

По-голяма е, отколкото мислех - отбеляза и едва не подскочи, когато гласът й отекна в пещерата. По-голяма, помисли си тя, и по-тьмна.

Проходът се разшири, озоваха се пред две зали.

Сега накъде? - попита я Бран. - Какво ти казва инс­тинктът? - додаде той, когато тя се поколеба.

Надясно. Но...

Тогава надясно.

Чакайте. - Райли изрови тебешир от раницата си, маркира стената на залата. - Винаги е добре да знаеш къде си бил.

Залата се разшири, стана още по-висока и просторна. Сталактити, сталагмити, а колоните, които те образуваха, когато се срещаха, проблясваха на светлината в златисто, червеникаво и ръждивокафяво.

Като скъпоценни камъни! - възхити се Аника.

От различните минерали е. - Райли огледа залата. - Но признавам,че е красиво.

Саша прокара лъча от фенерчето си по една колона, приближи я.

Трябва да видите това! Прилича на жена. Вижте - главата й, раменете, тялото - красиви и пропорционални! Лицето й - очите, носът, устата! Не са рисувани или изва­яни. Как е възможно камъкът да се е оформил по този на­чин?

Фигурата беше изправена, с дълга тъмна коса. Около изящните й форми се диплеше роба. Очите й гледаха на­долу, сякаш ги наблюдаваше. Едната й ръка бе повдигната, сочеше към дъното на пещерата. Другата държеше кълбо.

Няма начин да е естествено образувание - отсече Райли. - Някой го е направил.

Не е рисувано - повтори Саша.

Има и други начини. - Бран обърна лъча на фенерче­то си кьм мястото, накъдето сочеше фигурата. - Там има издатина, а над нея - отвор.

Аз ще вляза да разуча - предложи Сойер, после до­лови движение. - Райли!

Това ми е професията - напомни му тя, метна се вър­ху издатината и мина през отвора.

По дяволите! Всички след нея! Стойте близо един до друг - нареди той на Саша.

Аника влезе последна, обърна се и хвърли поглед към каменната фигура.

Не я харесвам - промърмори тя, докато Сойер стяга­ше редиците.

Пълзяха около три метра, когато Саша внезапно осъзна, че може би все пак изпитва клаустрофобия. В този момент Райли се провикна:

Нова зала, много голяма. Трябва да скочим около метър.

Саша чу стъргане на ботуши върху скала, после тупва-

не.

Ще те поема - каза Бран, преди да скочи леко в тъм­ното. С фенерчето си й посочи пътя, протегна ръка да хване нейната. - Отпусни коленете - предупреди я. Тя скочи, затаила дъх.

Преди Бран да успее да подаде ръка на Аника, тя скочи грациозно долу. Не е тъмно, осъзна Саша, поне не съвсем. Отнякъде идваше светлина, бледа и малко... странна. Но на нея се виждаше размерът на залата, изгладените камен­ни зъби, спускащи се към пода, другите, които се издигаха от него. Всичките червени, забеляза тя, всичките червени като кръв.

Върху гърдите й сякаш се стовари камък, главата й се замая.

Недей! - Тя посегна към Райли, която приближаваше образувание, наподобяващо издигната маса. - Не я пипай! Тук са вършени тъмни дела!

Райли! - предупреди остро Бран. - Не пипай нищо!

Подчинявайки се мълчаливо, Райли повдигна свобод-

ната си ръка, прокара светлината по каменната маса.

Има издялан надпис. На древногръцки.

Кости! Там има купчина човешки кости! - Сойер гледаше встрани.

Чувате ли писъците? - Саша притисна ушите си с ръце. - Децата. Тя предпочита деца. Младежи. Невинност­та.

Щ е я изведа оттук.

Чакай, не бързай! - Райли спря Бран. - Мога да про­чета надписа. - „Взети с кръв. Отдадени с кръв. Та тя да живее, та тя да се въздигне. В името на Нереза." - Когато Райли изговори името, усетиха някакво раздвижване, сухо шумолене над главите.

Това са прилепи. Не изпадайте в паника!

Предупреждението на Райли дойде секунди преди пи­съците и тъмния водопад от криле. Саша инстинктивно закри главата и лицето си, сви се в опит да се смали. По­чувства как кожесто крило докосва косата й, потрепери. Това са само прилепи, каза си. Само прилепи.

Изохка от силна болка, когато нещо поряза ръката й. Стисна я и почувства топлата влага на собствената си кръв.

Те хапят!

Не са просто прилепи! - Райли измъкна пистолет от кобура отзад на кръста си. - Бягайте! - Тя стреля по един, който летеше към лицето й, гърмът се разби в стените на залата.

Отекна нов, когато и Сойер стреля със своето оръжие.

На земята шурна кръв, разплиска се по олтара.

И земята потрепери. Прилепите кръжаха, вперили в тях гладни, човешки очи.

Тя постепенно се очерта в тъмнината. Черната роба се диплеше около тялото й, а косите й, гъсти като мрак, се спускаха на лъскави кичури.

Лицето й се открои в камъка, тя се усмихна с ужасяваща красота.

Чаках ви. - Докато прилепите кръжаха и пискаха, тя вдигна ръце. В едната държеше стъклената сфера. Наб­людавах ви.

Гласът й ехтеше над хаоса, над дъжда от куршуми, ш- кове и писъци. Въоръжена само с фенерчето си, Саша се изви, зада се предпази, видя, че Сойер се извъртя, за да се прицели в прилеп, спуснал се към Аника.

За части от секундата Аника се преметна, оттласна сс с ръце и размаза прилепа в стената на пещерата с мощен ритник.