Unknown - Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда

Приема се.

Бран се върна при Саша, понечи да я вдигне от земята. Тя избута ръцете му.

Мога да ходя! - Изправи се на крака. Може и да тре­переше и да й се гадеше, но това не й пречеше да ходи, по дяволите.

Зада го докаже, тя пое обратно към пътеката.

Очаквам обяснения. - Райли потупа Бран по лакътя и последва Саша.

Тя не знаеше ли, че си вещер? - попита Дойл.

He. He намерих подходящ момент да й кажа, както и на останалите.

Дойл изсумтя, може би за да изрази съчувствие, след което пое по пътеката.

Ще й мине. - Сойер протегна ръка, за да помогне на Аника да се изправи. - Страхотна тактика, Ани! Най ми хареса, когато пробяга по стената и направи обратно салто и кълбо напред.

Забавно е, нали? Не обичам да се бия.

Възможно е, но си добра.

Когато последваха останалите, Бран погледна зад тях, после обратно към пещерата. Белият пушек блокираше отвора засега, но вече започваше да се разсейва. А това означаваше, че му предстои още много работа.

Намести раницата на гърба си, докато гледаше как Саша слиза - с леко накуцване, забеляза той - по неравната пъ­тека.

Още много работа, помисли си той, в няколко области.

8

Средството за придвижване на Дойл се оказа мотоциклет, който той измъкна от храстите доста по-надолу по пътека­та. Когато го извади, Райли сви ръце в юмруци и ги допря до бедрата си.

Класика! „Харли Дейвидсън". Двуцилиндров двигател?

Точно така.

При това в движение.

Също като ботушите, и мотоциклетът носеше бойни белези - и също като собственика си, изглеждаше муску­лест и як.

Драконът! - Аника посочи към червения дракон с разперени криле и извити нокти, нарисуван отстрани на двигателя. - Ти яздиш дракон, така каза Саша.

Хммм. И къде трябва да го яздя сега?

На запад, малко преди Сидари - обясни Бран. - Ще ти е по-лесно, ако ни следваш.

Става. Това ваше ли е? - попита Дойл и посочи джи­па, паркиран малко по-надолу.

Да-

Може ли и аз да пояздя дракона?

Дойл се поколеба, сви рамене.

Не обичам да отказвам на хубави жени. - Той премет­на крак, кимна към Аника. - Скачай отзад.

Сойер се обезпокои.

Дръж се здраво за него! - каза на Аника. - И се нак­ланяй леко на завоите - навътре, не навън. Разбра ли?

Разбрах. - Тя се настани зад Дойл и се засмя, когато той включи двигателя. - Как ръмжи само!

Дръж се за него - повтори Сойер и ускори крачка, за да настигне останалите. - Тя няма да пострада, нали?

Едва ли преживя „лекото" премеждие преди малко, за да падне от мотоциклет. - Райли се настани зад волана.

Не я мисли.

Седни отпред. - Бран се настани отзад. - Ядосана си и няма да споря с теб - обърна се към Саша, докато Райли прекарваше джипа по подобието на път. - Ще ти обясня, като се приберем във вилата и се поуспокоим.

Искам да спя. - И като се извърна от него и затвори очи, Саша изненада сама себе си, правейки точно това.

Събуди се с главоболие, гърлото й гореше, раната на ръката - също. Райли вече караше по неравната алея към вилата.

Когато слезе от джипа, видя, че краката й треперят - отново й се прииска да се сгуши и да заспи.

Трябва да се изкъпя. Започнете без мен.

Бран я хвана за ръката.

Саша.

Тя се освободи рязко.

Още я усещам върху себе си. Имам нужда от душ. - Въпреки треперенето в краката, тя си наложи да върви, забърза към къщата.

Остави я малко сама - посъветва го Райли и погали набързо дотърчалия да ги посрещне Аполон. Хвърли поглед към Дойл, докато Аника скачаше от мотоциклета. - Виж, първо ще хапнем, ще й дадем време да дойде на себе си.

Тя погледна собствените си ръце. - И аз трябва да се почистя.

Добре. Всички имаме нужда от едно хубаво къпане.

Аз ще се изкъпя в морето - реши Сойер.

О, да, хайде да поплуваме! Идвам с теб - зарадва се Аника.

Страхотно! Вземи си банския костюм.

Тя го изгледа недоумяващо.

Банският костюм?

За плажа.

О, да. Имам един. - Тя се втурна в къщата, а Сойер заизкачва стъпалата към терасата.

Каква е нейната история? - обърна се Дойл към Бран.

Истории да искаш — всички ги имаме! Само почакай половин час. Целите сме в кръв, нека първо се изкъпем и чапнем нещо. Има две свободни стаи, можеш да си избереш едната.

Нямам намерение да оставам.

Възможно е, но целият си в кръв и прилепови черва, и бог знае какво още. Можеш да използваш душа и да правиш каквото решиш, след като поговорим. Ще ти по­кажа свободните стаи, а ти използвай, която ти хареса.

Един душ ще ми дойде добре.

Хайде, влизай вътре, ще те разведа безплатно.

Страхотна къща на страхотно място. Чия е?

Приятел на приятел на някакъв чичо на Райли. Тя има връзки.

Хубаво нещо са връзките.

Така е. Макклиъри, нали? Значи семейството ти е от Ирландия?

Прадядовците ми - уточни Дойл, докато се качваха по стълбите.

Моите още са там - или повечето от тях. Слайго.

Клеър. Така са ми казали.

Е, Макклиъри. Една от тези две стаи е твоя.

Тази ми харесва.

Настанявай се тогава. Чувствай се като у дома си и ако после слезеш долу, ще сготвим нещичко заедно и ще поговорим.

Бран отиде в стаята си, съблече се и огледа хубаво хъл­бока си. Порязванията върху ръцете му не го притесняваха особено, но хълбокът му беше набразден от синини и по- резни рани от рояка копелета, който го бе връхлетял, до­като се опитваше да стигне до Саша.

Вече ги няма, помисли си той. Беше ги превърнал в пепел, но междувременно те бяха успели да го ранят сери­озно. Отиде до скрина, прокара ръка по чекмеджето, зада го освободи от заклинанието за заключване, което бе нап­равил. Извади една кутия, в която държеше мехлеми и отвари, взе каквото му трябваше и отново я заключи. Под душа издаваше съскащи звуци, когато водата падаше вър­ху тялото му, накрая просто подпря ръце на облицованата с плочки стена, за да може проклетите рани да се почистят добре.

Щом се изкъпа и остави водните струи да отнемат част от болката, излезе от душа, отново огледа раните си и ги намаза с дебел слой лековит мехлем. Веднага усети облек­чение. Превърза се колкото може по-добре, облече се и отиде да види какво е положението. Саша плачеше под душа. Възбудата бе засилила главоболието й, но тя вече усещаше пречистващата сила на сълзите. Пусна водата, гореща колкото можеше да търпи, докато престана да се чувства така, сякаш по кожата й пълзят паяци. Изжули хубаво тялото си, без да обръща внимание на болката, когато докосваше порязванията и натъртванията, изми косата си. Отново изжули тялото си, отново се изми.

И най-накрая се почувства чиста.

След като се уви в една хавлиена кърпа, избърса огле­далото от мъглата и огледа лицето си, опипа синината на шията си. Помисли си, че е проявила слабост, не можеше да си го позволи отново. Ако продължи с това - а знаеше, че ще го направи, - трябваше да е по-умна, по-силна, по- подготвена. Не биваше да отстъпва страхливо, когато ня­каква богиня, демон от ада, се опита да я победи.